Как СССР става пуританска страна

През 20-те години на миналия век в СССР царува "свободната любов" – забраните и ограниченията от предреволюционния период са в миналото. Заедно със социалистическата революция настъпва и сексуалната. Никой от нейните идеолози обаче няма представа как ще се развие всичко това през 1930-те години.

Държавата на "свободната любов"

Октомврийската революция води не само до смяна на властта, но и до радикална промяна в културата, включително и по въпроса за отношенията между половете. В царска Русия извънбрачните връзки, независимо дали става въпрос за връзки преди брака или изневяра, се считат за греховни и се осъждат от обществото, а същото важи и за развода. Освен това, ако за мъжете подобно поведение се счита, макар и да не е одобрявано, за съвсем приемливо, то етикетът "паднала", веднъж лепнат за жената, завинаги я изключва от прилично общество. Бракът се сключва в църквата, разтрогването му е трудно и винаги травмиращо за репутацията.

С идването на власт на болшевиките изчезват много морални и правни пречки в отношенията между половете от предреволюционния период.

Поради премахването на религията бракът губи своята свещена същност, става само и единствено граждански и може лесно да се сключва и прекратява безкраен брой пъти. Пък и връзката без брак вече не се счита за осъдителна.

Болшевиките настояват, че е необходимо да се изкоренят потисничеството, неравенството и експлоатацията не само в социалните, но и в любовните отношения. Сексуалните отношения трябва да се изграждат върху взаимна любов и другарско чувство: "Задачата на пролетарската идеология не е да изгони Ерос от социалното общуване, а само да превъоръжи неговия колчан със стрели от нова формация, да култивира чувство на любов между половете в духа на най-голямата нова душевна сила – другарската солидарност", пише за това Александра Колонтай, която сред основните идеолози по женския въпрос в СССР.

Опиянени от свободата, хората не се впускат в сложни теоретични разсъждения и възприемат промяната в морала като сексуална революция. Самите партийни лидери често не се показват като напълно безупречни в това отношение. Някои историци приписват на Ленин афера с Инеса Арманд, колега на Колонтай по въпросите на жените, а пък за самата Колонтай се твърди, че има много любовници.

Това важи и за други партийни лидери като Николай Бухарин и Анатолий Луначарски, които по-късно сами ще ратуват за "борбата срещу сексуалната разпуснатост". Знаменитости от онези години подхващат тенденцията: поетичната икона на революцията Владимир Маяковски живее със съпрузите Брик, Сергей Есенин е женен три пъти, без да споменаваме извънбрачните му връзки.

Статистиката свидетелства за промяната в морала сред младите хора: през 1922 г. е проведено проучване сред студенти на един от московските университети, свързано с техните сексуални отношения. Процентът на момичетата, които вече са имали сексуален опит към момента на проучването, нараства от 25,7% (през 1914 г.) до 53%. При мъжете обаче разликата не е толкова забележителна: показателят се повишава от 67% (през 1914 г.) до 85,5%.

Промяна в курса

Далеч не всички партийни лидери подкрепят идеите за свободната любов и новата семейна политика. Само че дори онези, които първоначално не я отхвърлят, бързо се разочароват от нейните прелести. Поведението на младите хора през 1920-те години само изостря негативното им впечатление от разюзданите нрави. Революционерката Клара Цеткин в книгата си "Спомени за Ленин" изразява мнението си по този въпрос:

"Промененото отношение на младите хора към въпросите на сексуалния живот, разбира се, е "принципно" и като че ли се основава на теория. Мнозина наричат ​​позицията си "революционна" и "комунистическа". […] Всичко това няма нищо общо със свободата на любовта, както я разбираме ние, комунистите. Разбира се, знаете знаменитата теория, че в комунистическото общество, видите ли, задоволяването на сексуалните желания и любовните нужди било толкова просто и незначително, колкото да изпиете чаша вода. […] Нейните привърженици твърдят, че тази теория е марксистка. Благодаря за такъв "марксизъм", който извежда всички явления и промени в идеологическата надстройка на обществото пряко, направо и без остатък единствено от икономическата база. Въпросът изобщо не е толкова прост.

[…] Дали обаче нормален човек при нормални условия ще лежи на улицата в калта и ще пие от локва? Или дори от чаша, по чийто ръб са отпечатани десетки устни? Само че обществената страна е най-важна. Пиенето на вода наистина е личен въпрос. В любовта обаче участват двама души и се ражда трети, нов живот. Тук е общественият интерес, възниква дългът към колектива".

В края на 1920-те години започва връщане към по-консервативното възприемане на отношенията между мъжа и жената. През 1926 г. народният комисар на образованието Анатолий Луначарски изнася доклад "За бита", в който критикува отношението на младите хора по половия въпрос: "… любовта не трябва да бъде нещо от всекидневието, "чаша вода", а трябва да бъде издигната на необходимата висота до нещо изключително важно. Подобна любов е изтънчена", посочва Енгелс в книгата си за семейството и държавата. "Такава любов, при която мъжът казва: обичам тази жена и никоя друга, с нея мога да изградя щастието си, ще направя най-големите жертви за нея, само с нея мога да бъда щастлив. Когато една жена каже: обичам този мъж, това е моят избраник, тогава любовта не е ежедневие, не е разврат". През същата година Николай Бухарин, член на Централния комитет, един от най-важните партийни органи, произнася реч "Борба за кадри", в която призовава да се създаде морален кодекс на Комсомола и най-вече да се води борба срещу "сексуалната разпуснатост".

Сексуалната свобода през 1920-те години става опасна за държавата. От 1920 г. абортите са легализирани и се правят безплатно, което води до рязко увеличаване на броя им. Институцията на брака и майчинството се разлага: когато бременността не може да бъде прекратена, жената има възможност да изпрати детето си в сиропиталище, а те вече са пренаселени. СССР се бори упорито с проблема с безпризорните: войните, революциите и икономическата криза водят до факта, че още през 1922 г. около половин милион деца са настанени в сиропиталища. Други се оказват на улицата и стават престъпници.

Връщането на стария морал

Властите започват да затягат системата с морално порицание: след изказвания на високопоставени членове на партията, които осъждат разпасаността, местната власт и представителите на самоуправлението се присъединяват към каузата. Личният живот става обществен и ако човек се държи неподобаващо според колеги или началници, или пък ако те научават за раздор в семейството, ситуацията се представя за разглеждане на общо събрание. То се провежда на работното място или в партийните организации. На срещата участниците се опитват да "вразумят" отклонилия се от правия път или да помирят съпрузите. Повод за дискусията може да бъде почти всичко: изневяра, кавги и дори просто "лекомислено" поведение.

През 1935 г. например, в една от ленинградските фабрики млад шлосер е изключен от Комсомола, защото "излиза с две едновременно", а друг работник пък е порицан заради "прекалено увлечение по танци и флирт". Всяка проява на безнравственост може да заплаши с изключване от партията, така че членовете на партията, чийто живот преминава пред очите на хората, са особено внимателни при избора на половинката си.

Освен това регистрацията на развод става много скъпа процедура и таксата се увеличава многократно след първия развод. В следвоенните години на последните страници на вестниците, до съобщенията за нови постановки в театрите и цирковете, се появява отделна колонка, в която се публикува информация за разводи: "Гражданинът Потапов Михаил Петрович, живеещ в […], инициира бракоразводно дело с гражданката Потапова Мария Павловна, живееща на адрес […]. Въпросът предстои да се гледа в Народния съд".

Масовата култура установява и нови норми на личния живот. В киното герои, които не се отличават с постоянни любовни връзки, се изобразяват или като отрицателни, като предателя и изнасилвач Марк от известния филм "Летят жерави", или пък като хора, които никой не обича поради лошия им характер въпреки тяхната красота, като хубавата Анфиса от култовия филм "Момичета".

В началото на 30-те години на миналия век абортите стават платени, без това да бъде обявено в медиите. През 1936 г. те са напълно забранени, освен в случаи на сериозно заболяване (забраната е отменена през 1955 г. поради големия брой нелегални аборти, които костват здравето или живота на жените).

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви