Елисавета Петровна в мъжки дрехи
Руски музейДъщерята на Петър I възприема от него любовта към забавленията – славата на маскарадните балове в двора на Елисавета Петровна се носи в цяла Европа. Всъщност да се участва в тях е доста трудно. Първо изискване е наличието на нова рокля, върху която се поставя специален печат, така че да не се носи повторно на следващ бал. Второто изискване е следенето за външия вид. Ако Елисавета не харесва нещо, тя веднага решава проблема – премахва неподходящите според нея бижута от роклята или с ножици променя твърде претенциозната прическа.
Разбира се, самата императрица няма никакви проблеми с гардероба си. Тя има на разположение 15 000 рокли, дори за един бал може да сменя по няколко тоалета. През 1744 г. Елисавета организира метаморфозен бал. Тя нарежда на мъжете да се облекат в дамски тоалети "а ла франсез" с корсети и напудрени перуки, а на жените да са в тесни мъжки кафтани и бели чорапи. Маските не са задължителни, така че участниците да осъзнават колко смешно изглежда това. Преобличането е от полза само за Елисавета, защото много ѝ отиват мъжките дрехи, докато останалите участници са по-скоро ядосани, отколкото развеселени.
Екатерина II
Гроссман и Кнебел, Москва, 1908-1913Екатерина II също обича баловете с маски. През есента на 1790 г. по нейно нареждане са ушити около сто мъжки и дамски костюма в стила на "министър-председателя на Египет", а в балните зали са поставени магазини за продажбата им. Пристигналите на рецепцията гости трябва да си платят, или да вземат кредит на място, за да си закупят новия костюм – мъжете се преобличат в женски, а жените в мъжки такъв. След като се справят с първоначалния шок, всички започват да танцуват, а след това напускат забавата, без дори да се пременят в обичайните си тоалети.
Понякога маскарадите в двора на Екатерина II изглеждат като приказка. Такъв е балът по случай раждането на внука ѝ Александър с тема "Азор, африканският дворянин". Залите са украсени с монограми "А", облицовани с диаманти и перли. На гостите е предложено да играят карти, а победителите могат да си вземат диамант от кутиите, стоящи до тях. Самият Азор се появява в залите от време на време, но не се приближава прекалено близо – гостите едва по-късно се досещат, че в този образ е самият княз Потьомкин.
Празник в Таврическия дворец
Свободни източнициПрез пролетта на 1791 г. княз Потьомкин организира бал в чест на Екатерина II в Таврическия дворец. Поводът е превземането на град Измаил. На бала са поканени 3000 души. Пред входа свири духов оркестър. Вътре всичко блести, благодарение на 20-те хиляди восъчни свещи и хилядите лампи. В зимната градина се чува чуруликането на птици, риби плуват в огромни аквариуми, блестят огледала, зад които са скрити красиви печки. В средата на цялото това великолепие е поставена мраморна скулптура на императрицата. Оркестърът свири, артистите играят френски комедии и балети. Потьомкин посреща императрицата, облечена в червен кафтан, обсипан с диаманти, и ѝ прислугва цяла вечер. В залите свири кадрил. В челните редици са великите князе Александър и Константин. Екатерина II, вместо да танцува, предпочита да играе карти. Играе не за пари, а за скъпоценни камъни. Балът продължава до сутринта и се превръща в едно от най-известните събития не само в Русия, но и в Европа.
Император Александър III се отнася към баловете с неособен възторг. Дори на сватбата си отказва да танцува с булката. Императрица Мария Фьодоровна обаче се отдава на забавления като за двама. В двора често се организират "цветни" балове. Бели – за дебютантки, розови – за младоженци. Има и изумрудени – през 1888 г. в Николаевската зала на Зимния дворец танцуват дами в червени, бели, жълти и розови рокли, а големи изумруди блестят в обеците и огърлиците им.
Черният бал
Свободни източнициПрез януари 1889 г. в Аничковия дворец се провежда черен бал. Малко преди това се самоубиват австрийският престолонаследник Рудолф и любовницата му баронеса Мария Вечери. Според правилата в европейските дворове всички забавления се отменят по време на траур. Но в Санкт Петербург балът все пак се случва. На приема в Аничковия дворец гостите пристигат облечени в черно, тоалетите са допълнени от бижута с диаманти. Ефектът е зашеметяващ. Под звуците на виенски валсове "черни" двойки кръжат в снежнобялата зала.
Така грациозно императрицата си отмъщава за незабравена обида. През 1865 г. умира наследникът на руския престол, великият княз Николай Александрович, с когото тя е сгодена. Тогава Австрия не спазва траурната церемония. Година и половина по-късно Мария Фьодоровна се жени за Александър Александрович, по-малкия брат на починалия ѝ годеник. И много години по-късно, вече като императрица, тя припомня на Австрия за грешната им постъпка.
Всички участници в руския бал
Свободни източнициПоследният руски цар Николай II, въпреки че не е противник на танцуването, се тревожи повече за съпругата си Александра Фьодоровна, която поради влошеното си здраве не обича баловете. Все пак именно тя измисля и организира бал с костюми в неоруски стил. Тоалетите са в стил от XVII век и са ушити според скиците на художника Сергей Соломко. Те са обогатени с кожи и стари семейни бижута. Николай II е облечен в костюма на цар Алексей Михайлович, а съпругата му се пременя в дрехите на царица Мария Илинична. Тази вечер в Зимния дворец се събират почти четиристотин гости.
До ден днешен балът от 1903 г., посветен на 290-ата годишнина от царуването на династията Романови, се смята за най-луксозното събитие в руския двор.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си