Блажената Ксения: как юродивата жена от Санкт Петербург става всенародна светица

През 1757 г., след смъртта на Андрей Фьодорович Петров, полковник от лейб-гвардията на Преображенския полк, съпругата му Ксения облича костюма му – зелен кафтан и червени панталони, и обявява на всички, че "Ксения Григориевна е починала". Тя иска от хората да я наричат Андрей Фьодорович.

Работата е там, че съпругът ѝ почива внезапно, без да има време да се причасти. За да моли за спасението на душата на съпруга си, Ксения поема върху себе си подвига на юродството. Такава в червено-зелено "преображенско" облекло я помнят нейните съвременници, по същия начин я изобразяват и в днешните икони.

Възстановка на дрехата на Ксения. Колекция в Музея Ксения Блажена в Санкт Петербург

Mrkhlopov (CC BY-SA)

След като става наследница на цялото имущество, 26-годишното овдовяло момиче от знатно семейство се отказва от земните блага. Тя раздава всичко на бедните, а къщата си отсъпва на вдовицата Параскева Антонова, която е наемател на стая в същия дом. Ксения дарява състоянието си на църквата "за упокой на душата на Ксения".

Роднините на съпруга ѝ смятат Ксения за луда и се обръщат към началството на Андрей Федорович с молба за попечителство над родственицата си, така че тя да не раздава имущество, докато е в умствено разстройство. Чиновниците канят вдовицата на разговор и стигат до заключението, че тя е вменяема, дееспособна и има право да се разпорежда с имотите си както пожелае.

Заслужава да се отбележи, че по това време към юродивите се отнасят строго. Още Петър I създава законодателна рамка за изкореняване на лъжеюродството и проявата на истерии, за да се изключи възможността човек да се обявява за такъв. Освен тези юродиви, които действително са луди или приемат "доброволно безумие" или аскетизъм, в Рус са достатъчно много притворените "глупци", желаещи да игнорират обществените условности, закони и приличие. Това са провокатори, които се стемят да изразят обществен или политически протест чрез личното си слабоумие, а също така с цел забогатяване с просене. От началото на XVIII век юродството се наказва със затвор и измъчване. В действията на Ксения, с нейния благороден произход и благотворителни дела, "съставът на престъплението", очевидно, не е открит.

Отрича се от земните блага

Ксения не проси милостиня от жителите на града, тя често отказва милостиня, а всяка дарена стотинка дава на бедните. Тя е кротка, скромна и не извършва безсмислени действия, които са характерни за психично болните. През деня се скита по улиците, посещава познати, а през нощта, когато види, че я преследват полицаи, отива в полето извън града и прекарва часове в молитва. Рядко остава да пренощува при немногобройните си познати.

Предполагаем портрет на Ксения Петербургска

Свободни източници

С течение на времето жителите на Петербург забелязват, че посетените от нея хора започват да преуспяват в живота. Търговците на пазара я канят да надникне в магазините им, а майки с деца бързат да я посрещнат с молба да благослови детето им или просто да го погали по главата, вярвайки, че това ще изцели детето и ще му донесе късмет.

Предвижда смъртта на Романови

През 1761 г., в предверието на Рождество Христово, Ксения бяга по улиците и с тревога крещи: "Печете палачинки, печете палачинки, скоро цяла Русия ще пече палачинки!". Гражданите усетили, че нещо не е наред – в руската православната традиция палачинките са задължително блюдо на помените. А на 25 декември умира императрица Елисавета Петровна.

Икона

Свободни източници

През 1764 г. юродивата предвижда смъртта на наследника на престола Иван VI Иванович, който от двугодишен живее под арест, а на 16 години е заточен в Шлиселбургската крепост. В навечерието на смъртта на юношата Ксения безпрестанно плаче, а на зададените ѝ въпроси отговаря: "Кръв, кръв, кръв... Реките се напълниха с кръв, каналите са кървави, там има кръв, кръв...". След няколко седмици Иван е намушкан до смърт при опит на заговорници да го спасят от заточението.

Нарежда съдбите на хората

Понякога Ксения дава внезапни загадъчни съвети, които променят живота на събеседниците ѝ. Появявайки се на прага на бившия си дом, тя казва на новата хазяйка Параскева Антонова, че "Бог ѝ изпраща син" и тя трябва незабавно да отиде в Смоленското гробище. Жената бърза да отиде, където ѝ е казано. Пред самото гробище вижда тълпа, която се е насъбрала около блъсната бременна жена. Жената ражда детето и веднага умира. Параскева взима детето и като разбира, че роднините му никога няма да се появят, го осиновява и нарича сирачето Андрей.

Свидетелство за чудо

Музей на Ксения Блажена в Санкт Петербург

При друг случай Ксения казва на позната девица, че "съпругът ѝ погребва жена си на Охта" (район в Санкт Петербург). Тя отива там и намира погребението, където се запознава с неутешимия вдовец, загубил жена си, която е починала при раждане. Година по-късно девойката се омъжва за него и заживяват заедно в мир и разбирателство до дълбока старост.

На друг мъж, който моли Ксения за молитва, тя дава монета и казва: "Дръж коня си! Ще стигнеш далеч с него!" (на обратната страна на монетите от една и две копейки е изобразен св. Георги Победоносец на кон). И скоро мъжът забогатява.

Построява църква

През 1786 г. на Смоленското гробище започват да строят каменна църква. Скоро работниците забелязват, че на сутринта на скелето се появяват тухли. Става ясно, че след залез и до изгрев слънце Ксения ги поставя на върха на строящите се стени.

Ксения носи тухли за църквата

Музей на Ксения Блажена в Санкт Петербург

"Кога спиш, Андрей Фьодорович?" – питат я строителите. "Ще се наспим под земята", отговаря им тя.

Ксения се притеснява, че каменната зидария трябва да бъде особено издръжлива: "Тя ще трябва да издържи много, но ще устои... Нищо...". През 1824 г. гробището е унищожено от наводнение. Много кръстове, гробове и гробищните книги са унищожени, но храмът устоява.

Близо до тази църква на Смоленското гробище е погребана Ксения, която умира на 71-годишна възраст.

Помага дори след смъртта си

Скоро гробът на Ксения се превръща в място за поклонение. Хората идват с молба за помощ, дори взимат със себе си шепа пръст и затова се налага два пъти да се насипва надгробната могила.

Има легенда, че в началото на 1870 г. дори царевна Мария Фьодоровна се обръща към Ксения с молба нейният съпруг, бъдещият император Александър III, да оздравее от тиф. Според легендата камериерът ѝ дал пясък от гроба на Ксения, а Великата княгиня го поставила под възглавницата на болния. Тази нощ тя има видение – старица, която ѝ предсказала възстановяването на Александър и раждането на дъщеря, която трябва да се кръсти Ксения. Съпрузите изпълняват волята на светицата.

Параклис на гроба

Приход към храма на Смоленската икона на Божията Майка

През 1902 г. на гроба е издигнат параклис с мраморен иконостас и надгробен паметник. На 24 септември 1978 г. Ксения Петербургска е канонизирана от Руската православна църква зад граница, а на 6 юни 1988 г. е канонизирана на Поместния събор на Руската православна църква.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.