С кои държави Русия установява първите си дипломатически отношения?

Още преди през 1549 г. да бъде учреден Посолският приказ – първото руско учреждение за управление на въшните работи, Великото московско княжество, известно още като Московска Рус, започва да гради дипломатически отношения с други държави. Някои от тези отношения са бурни, но устояват на изпитанията на времето.

На Запад

Беседа на Владимир Святославич с посланици от Рим

Свободни източници

Първата европейска държава, с която Москва установява редовни дипломатически отношения, е Светият престол – епископската юрисдикция на Католическата църква в Рим. Пратениците на Папата се свързват с Владимир Велики, който управлява Киевска Рус, още през 988 година. Оттогава отношенията между Русия и Светия престол се засилват.

От началото на XIII в. корепсонденцията между Москва и Светия престол се активизира и пратениците на Папата започват да посещават Москва редовно. По време на управлението на Петър Велики в Русия в края на XVII и началото на XVIII в. Москва се интересува от позицията на Папата по избирането на полския трон, а Светият престол се надява руският управник да се съгласи в Москва да бъде построен католически манастир и Русия да отвори териториите си за католическите мисионери, пътуващи към Китай.

През 1481 г. Москва установява дипломатически отношения с Дания, исторически приятелска държава. След това Москва подписва споразумения за съюзничество с Кралство Унгария и с Венецианската република.

През 1478 г. Великото московско княжество и Полското кралство, две като цяло враждебни държави, започват да поддържат спорадична дипломатическа комуникация, но не успяват да установят редовни дипломатически отношения.

Руснаците по традиция имат по-добри отношения с далечните европейски държави, отколкото с непосредствените си съседи, като Полското кралство например. През първите две десетилетия на 1500-те Москва установява контакт с представители на Испания, Кралство Швеция, Прусия, Франция и Ханза – средновековна търговска и отбранителна конфедерация от търговски гилдии и градове в Централна и Северна Европа.

На Изток

Предната хроника "При изпращане на пратеник от Исмаил"

Свободни източници

Кримското ханство става първата източна държава, с която Москва установява дипломатически отношения. Като цяло, руснаците искат да установят стабилни дипломатически връзки първо с държавите на Изток, които често застрашават сигурността ѝ или могат да оспорят интересите ѝ.

С писмо до великия княз на Москва Иван III от 1474 г. кримският хан Менгли Гирей обявява приятелството си и съюз срещу общите врагове, както и нежелание да напада или да превзема земите и административните единици, принадлежащи на московската държава.

През 1489 г. московският управник Иван III подпсива споразумение за приятелство и съюз с хана на Ногайската орда, конфедерация, основана от номадите, обитаващи Понтийско-каспийската степ. Дипломатическите контакти между двете държави, обаче, остават редки: пратениците на царя посещават Ногайската орда само по спешност, за да преговарят за създаването на коалиции или с молба за кавалеристи, които да подкрепят царската армия.

Дипломатическите отношения с един от най-заклетите исторически врагове на Москва – Османската империя, са установени през 1492 г., когато руският управник Иван III и султан Баязид  II се опитва да подобри търговията и сигурността между двете исторически враждебни държави.

Посолският приказ

В. Г. Шварц, "Чуждестранни посланици в Посолския приказ", (1867)

Исторически музей

След създаването на първата руска дипломатическа служба – Посолския приказ, който от 1549 до 1720 г. отговаря за отношенията с чуждите държави, през 1549 г., процесът на поддържане на дипломатически отношения с чужди държави е институционализиран официално.

В Приказа се създават различни отдели, които се занимават с поддържането на редовни дипломатически отношения между руските владетели и чуждестранните им колеги.

Например в началото на 1680-те в Приказа са създадени пет отдела. Всеки от тях отговаря за отношенията и кореспонденцията с различни групи държави: един се занимава със Светия престол, Испания, Франция и Англия; друг – със Швеция, Полша, Влахия, Молдова, Турция, Крим, Холандия, Хамбург и Ханзейската лига; трети – за Дания и Бранденбург; четвърти – за Персия, Армения и Индия; и пети – за Китай, Бухара, Хива и Грузия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.