Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Отдалече кремъл изглежда помпозен и величествен: кулите му с червените звезди, бойниците във формата на лястовича опашка и древната тухлена зидария – яркочервена, съвсем като нова.
Приближаваме се до историческите стени и тухлата отново е в перфектно състояние. Червена, равна и нито една не изпъква от редицата.
Приближаваме се още по-близо и виждаме... че тухлите на стената на кремъл са буквално нарисувани! Червените тухли и бяло-сивото свързващо вещество не са нищо друго, а гладки линии върху солидна релефна повърхност, напомняща мазилка.
Ей, чакайте, какво е това?! Някой рисува тухли на стените на кремъл? Да, и то редовно, тъй като боята има свойството да избледнява. Тук няма особено голяма тайна – в мрежата изобилстват снимки, на които кремълските работници боядисват тухлена зидария през деня.
Рабочие рисуют кирпичи на кремлевской стене #постмодернизмpic.twitter.com/CWh1Z8Tk7L
— Pavel Pryanikov (@netovetz) May 1, 2016
В действителност стените на кремъл наистина са тухлени. Повечето външни части обаче са измазани и боядисани, а тухлите са рисувани на ръка. Практиката да се рисуват крепостните стени съществува от много отдавна и в зависимост от времето и века има различни особености.
Кремълските стени са построени от италианците в края на XV в. по време на управлението на Иван III. Преди всичко крепостта изпълнява фортификационна функция – защитава от постоянни нападения и войни. Кремъл е с естествен цвят на червена тухла и на никого не му и хрумва да промени нещата до 1680 година. На първо място от съображения за сигурност: ако гюле удари стената, тогава варта се разпада и разкрива червената тухла – уязвимо място, в което врагът планира да се прицели още веднъж.
През 1680 г. обаче се появяват първите документални доказателства, че кремъл е пребоядисван в бяло.
Историкът Бартенев в книгата си "Московският кремъл в древността и сега" пише как в меморандум, адресиран до царя на 7 юли 1680 г., се пита: "Ще бъдат ли варосани стените на кремъл, ще ги оставим ли такива, каквито са, или ще ги боядисаме "в тухла" като Спаските порти?". Тогава стените и кулите на кремъл вече са изгубили своето фортификационно значение и са варосани. Всъщност това е политически сигнал, че Москва вече не се страхува от нападение нито на монголо-татарите, нито на когото и да било. По това време са варосани и много други руски кремъли – в Ростов, Новгород, Казан и т.н.
След това крепостта е варосвана още няколко века. Наполеон, когато атакува Москва през 1812-а, вижда кремъл бял. След пожарите той е реставриран и отново боядисан в бяло. Само отделни кули – Спаската, Николскаята и Троицката – не винаги са били бели: понякога са оставяни червени или са правени червено-бели с декоративна цел.
Московският кремъл посреща началото на XX в. с "благородна градска патина", според израза на писателя Павел Етингер: понякога цитаделата е варосвана за важни събития, но през повечето време стените ѝ са размазани и с "плешиви петна" от червени тухли. Между другото, това едва ли е смущавало някого.
Кремъл е радикално пребоядисан през Втората световна война и то принудително. За да бъдем по-точни, Московският кремъл трябвало да бъде скрит в истинския смисъл на думата: маскиран така, че от височината на германски бомбардировач да изглежда като обикновен квартал. Тогава според изключително сложния проект на академик Борис Йофан на белите стени са нарисувани стени на къщи, черни дупки за прозорци, а на Червения площад са построени изкуствени улици. Мавзолеят на Ленин е покрит с шперплат, изобразяващ обикновена сграда. Маскировката проработва: кремъл изчезва, става невидим от въздуха.
След войната обаче крепостта се нуждае от мащабна реконструкция. Освен това наближава честването на 800-годишнината на Москва. Такава реконструкция е направена през периода 1946-1950 година. Порутените каменни и тухлени детайли са заменени с нови, въпреки че са направени по образци от XVII-XIX век. Независимо от това историческата тухлена зидария и нейните по-късни вложки отново старателно са допълнени по целия двукилометров периметър с нови тухли, произведени в СССР през този период. В същото време по решение на Сталин кремъл и стената са пребоядисани в червен цвят, идеологически близък на комунистите.
След това стената е възстановявана не веднъж, а някои участъци са изграждани наново от нулата. Такива дейности вървят постоянно. "Редица фактори продължават да влияят негативно на стените на кремъл. Живеем в условията на руската зима. Водата, която навлиза в порите на тухла, уврежда външната ѝ част", обяснява Сергей Девятов, доктор на историческите науки и съветник на директора на руската Федерална служба за охрана.
В края на 1990-те години според него тухлената зидария е била в лошо състояние и е била консервирана със специален състав – той предпазва тухлата от атмосферните валежи, външната среда и въздействието на боята.
Въпреки това все още е важно стените на кремъл да се запазват в "достоен вид". Затова днес стените понякога се оцветяват с червена матова боя, така че червеният тухлен цвят винаги да е наситен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
