Сталин, който не търпи конкуренция, има причини за личната си неприязън към Троцки, който е главният близък съратник на безспорния лидер на болшевиките - Владимир Ленин. Влиянието и авторитетът на Троцки са толкова големи, че след Октомврийската революция той е могъл да заеме поста на ръководител на новото правителство, но доброволно го отстъпва на Ленин. По време на партийната работа между Сталин и Троцки възникват разногласия по много въпроси, но неприязънта им прераства в истинска ненавист след "царицинския конфликт".
По време на Гражданската война Червената армия, чийто основател е Троцки, се нуждае от опитни бойци и командири – затова той лансира идеята да бъдат приети бивши офицери от имперската армия в бойните редици. Сталин е категорично против и на поверения му участък от фронта, който е в критична ситуация, издига нови, но идеологически лоялни командири, които по-късно ще станат маршали на СССР – Будьони и Ворошилов. Въпреки че Троцки е председател на Революционния военен съвет, Сталин не се подчинява на неговите заповеди и пише писма до Ленин с искане да му бъдат дадени военни правомощия: "Ако Троцки, без да се замисля, ще раздава мандати надясно и наляво, <...> то със сигурност може да се каже, че след месец всичко ще ни се разпадне в Северен Кавказ <…> Набийте му го в главата <...> За доброто на каузата ми трябват военни правомощия <...> Липсата на хартийка от Троцки няма да ме спре". Троцки на свой ред иска оставката на Сталин. Ленин разрешава конфликта в полза на Троцки. Сталин е отзован от фронта в Москва, но скоро е назначен за член на Революционния военен съвет. А Троцки е ръководител на съвета, така че противоборството продължава.
Владимир Ленин и Йосиф Сталин
Свободни източнициБорбата между двамата партийни лидери преминава в открита фаза заради болестта на Ленин – лидерът на партията вече не може да се занимава с политическа дейност и се оттегля от делата. В бележка до конгреса от 1922-а, наречена "завещанието на Ленин", лидерът изказва опасения, че ще настъпи разкол в партията заради конфликта между Сталин и Троцки: "Сталин е твърде груб и този недостатък е напълно търпим в средата и в общуването между нас, комунистите, той обаче става нетърпим за позицията на генерален секретар. Затова предлагам на другарите да помислят как да преместят Сталин от това място и да назначат друг човек, който във всички останали отношения да се различава от другаря Сталин само с едно предимство, а именно по-толерантен, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен към другарите, по-малко капризничене и т.н."
Ленин не само критикува Сталин, но и проявява по-голямо доверие към Троцки, когото нарича "най-способния член на Централния комитет". Въпреки това Сталин остава на поста генерален секретар – до 1922 г. той вече има голям авторитет и популярност поради факта, че именно той разпределя повечето постове в партията.
В Щаба на болшевишката партия
Свободни източнициСталин събира верни поддръжници около себе си и започва да изтласква Троцки от партията. Авторитетът и влиянието на Троцки са толкова големи, че още тогава Сталин обмисля как да се отърве от конкурента.
Сталин решава да не прибягва до крайни мерки: Троцки е свален от поста, изключен от партията, а през 1929 г. е изгонен от СССР.
В името на справедливостта трябва да се отбележи, че Сталин се бори с Троцки не само поради страх от конкуренция. Той доста трезво оценява възможните последици от победата на троцкизма. Политическата линия, преследвана от Троцки, най-вероятно би била катастрофа за младата държава на Съветите. Общоприето е мнението, че Сталин е твърд политик, но всъщност Троцки е много по-твърд и радикален. Той се застъпва за пълномащабен терор и диктатура в страната, както и да се продължи разпространението на "пожара на революцията" по целия свят. И ако колективизацията на Сталин се смята за насилствена, то плановете на Троцки за селското население, ако бяха приложени, биха се оказали истински ад. Колкото и парадоксално да звучи, но на фона на Троцки Сталин изглежда много по-трезв и уравновесен политик.
В изгнание Троцки не спира политическата си дейност: въз основа на неговите идеи е създаден Четвъртият интернационал, който представлява международна комунистическа организация. Троцки става още по-опасен, отколкото е бил в СССР, защото е извън зоната на влияние на Сталин. В книги и статии, писани в изгнание, Троцки нарича опонента си "интендант на Хитлер" и осъжда култа към личността, тоталитаризма и особено бюрокрацията. Поводът за убийството на Троцки е именно сравнението на СССР с нацистка Германия.
Павел Анатолиевич Судоплатов
Arturprada (CC BY-SA 4.0)Судоплатов, главният организатор на убийството на Троцки, по-късно си спомня, че Сталин му обяснил необходимостта от премахването на бивш съюзник: "Троцки трябва да бъде елиминиран в рамките на една година, преди да избухне неизбежната война. Без премахването на Троцки, както показва испанският опит, не можем да сме сигурни, че в случай на нападение на империалистите срещу Съветския съюз ще имаме подкрепата на нашите съратници в международното комунистическо движение".
Планът за първия опит за убийство се нарича "Кон" – бойна група обстрелва къщата на Троцки. Въпреки няколкото десетки изстрела революционерът, съпругата му Наталия и внукът Сева остават невредими. Тогава се прибягва до плана "Майка" – испанският комунист Рамон Меркадер трябва да влезе във вътрешния кръг на Троцки и да го унищожи.
Рамон Меркадер
APТой установява връзка с една от секретарките на Троцки, а в същото време получава и фалшив канадски паспорт на името на Франк Джаксън. След като редовно посещава секретарката на Троцки след работа, той постепенно започва да си извоюва доверие сред обитателите на къщата: канят го на гости, той пък проявява интерес към идеите на Троцки и прави подаръци на внука му. На 20 август 1940 г. Меркадер донася на революционера текст в подкрепа на Четвъртия интернационал и го моли да го оцени – това става претекст за посещение в деня на убийството. В този горещ ден Меркадер идва с шлифер, но това не притеснява никого – той е толкова "свой" в дома на Троцки. Под шлифера са скрити пикел за разбиване на лед, револвер и кама: "...В момента, когато Троцки започна да чете статията, която ми послужи като претекст, аз извадих пикела за лед изпод шлифера, стиснах го в ръка и, затваряйки очите си, нанесох с него ужасен удар по главата му", разказва след ареста си Меркадер.
Лекарите не успяват да спасят Троцки: той умира на 21 август 1940 година. Секретарят записва последните му думи: "Моля, кажете на приятелите ми, че съм убеден в победата на Четвъртия интернационал <...> Давайте напред". Рамон Меркадер прекарва 19 години и осем месеца в затвора, а след освобождаването си заминава за СССР и получава званието Герой на Съветския съюз.
Минути след смъртта на Троцки
APВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си