Как един американски десантчик воюва за СССР във Великата отечествена война

"Господи, тази цялата история е като измислица за Втората световна война, това е прекалено", не издържа авторът на YouTube канала Potential History, който преразкава биографията на Джозеф Байърли – американски десантчик, попаднал в редиците на Червената армия през 1945 година. И наистина, тази история изглежда по-неправдоподобна от всяка измислица.

Между другото, самият Байърли едва ли се интересува от това. Единственият американец, успял да вовюва срещу немците и на Западния, и на Източния фронт, е наричан герой, но децата му си спомнят, че самият той повтарял: истинските герои са тези, които не се върнаха от войната.

Неуспешно кацане

6 юли 1944

US Navy

Към собствените си подвизи ветеранът се отнася спокойно, макар че те наистина са впечатляващи – също колкото и лошият му късмет. На 6 юни 1944 г., когато съюзниците откриват втори фронт в Нормандия, 20-годишният Байърли, заедно с още 24 000 парашутисти, десантира на френския бряг, но заради плътния огън на вражеската ПВО се приземява директно върху покрива на църквата в село, контролирано от немците.

Налага му се да се сражава сам, далеч от бойните си другари. На Байърли, който получава прозвището "Скачащият Джо" заради отличните си парашутни скокове, вече му се налага да работи в тила на врага – няколко месеца преди кацането в Нормандия той, по заповед на командването, доставя злато на силите на френската Съпротива. Този път немците се оказват по-бдителни.

"Той се опита да се присъедини към другите американски части, но не му провървя. В началото на третия ден пропълзя през храстите, натъкна се право на група немци и попадна в ръцете им", разказва в интервю за "РИА Новости" Джон Байърли, син на ветерана и посланик на САЩ в Москва от 2008 до 2012 година. Но американецът няма намерение да остава в плен.

Цигари и грешен влак

Като военнопленник

Свободни източници

Също като останалите военнопленници от Западния фронт, Байърли е откаран на изток, докато Съюзниците постепенно отвоюват Франция от нацистите. Той успява да избяга три пъти. Първият път е след като конвоят му още в Нормандия попада под американски огън. Загиват и охранителите, и част от пленниците, но Байърли успява да избяга. Обаче немците го хващат още на следващия ден.

През есента на 1944 г., докато е в лагер за военнопленници на територията на Полша, той отново бяга. "[Баща ми] много добре играеше на зарове и не пушеше. В лагера нямали пари, затова залагали цигари. И той спечелил около 40 кутии с цигари. Бил е "милионер в цигари". И се възползвал от това, за да подкупи немски охранител", разказва Джон Байърли.

Свободни източници

Докато охранителят се загърбил, Байърли и другарите му прерязват телената ограда и успяват да избягат. След това обаче настъпва още една трагична случайност. В суматохата избягалите пленници се качили на грешния влак: искали да стигнат до Варшава, но в крайна сметка се оказват в Берлин, където всички, включително Байърли, попадат в ръцете на гестапо.

"Ангелите не говорят немски"

Там американецът замалко да умре при изтезанията. Подходът към него е особено жесток: предците на Джоузеф са емигрирали в САЩ от Бавария, т.е. според нацистите той е предател на немския народ. Но те така и не успяват да го сломят. Веднъж, както си спомня Байърли много по-късно, губи съзнание по време на истезанията и вижда фигура в бяло над себе си.

Транспорт до концентрационен лагер в Полша

Getty Images

Първоначално му се струва, че това са ангели и той е в рая, разказва биографът на ветерана – писателят Томас Тейлър, в документалния филм "Американски войник на съветската армия". "На практика това са немски лекари в бели престилки. И той казва: изглежда, още не съм в рая, защото ангелите не говорят немски".

От гестапо го спасява не героизмът, а вътрешен конфликт в нацистка Германия: Вермахтът (въоръжените сили) настояват гестапо да върне американеца в лагер за военнопленници в Полша. "Те разбират, че войната почти е свършила и ще им се наложи да отговарят за военнопленниците", пояснява Тейлър.

Американски другар

През януари 1945 г. Байърли отново устройва бягство: този път във вагон, който извозва боклук. Успява да се измъкне от преследевачите си и, ориентирайки се с компас, излиза на фона на звуците на съветската артилерия. С вдигнати ръце той се изправя пред руснаците, като повтаря една единствена фраза: "Аз съм американски другар", с надеждата, че няма да го застрелят на място.

Свободни източници

Червеноармейците, както си спомня Байърли, са много удивени, но в крайна сметка намират преводач, разбират се с американеца и се учудват още повече, когато той директно заявява, че не иска да замине в тила и да се прибере вкъщи, а иска да отиде да воюва в Берлин. Успява да ги убеди.

"Дали на баща ми автомат. Знаменитият ППШ-41, който, както казва той, е много по-добър от американския "Томпсън". Той постоянно засича, а ППШ е превъзходен... Баща ми е прикрепен към група от пехотата, която се вози в задната част на танка", казва Джон Байърли. Танкът, между другото, е американски – "Шърман", доставен по схемата "наем-заем".

Пътят към дома

Джозеф Байърли, 1994

Getty Images

Съдейки по всичко, Джоузеф Байърли остава с добри впечатления от службата си в съветската армия: децата му си спомнят, че с удоволствие си хапва каша от елда, а понякога и пие с руските си приятели водка за здравето на Рузвелт и Сталин. Не му се налага да воюва дълго – прекарва в редиците на съветската армия около месец. За този период батальонът му успява да освободи пленниците в лагера, където по-рано лежи Байърли. Скоро след това е ранен тежко при бомбардировка – батальонът продължава към Берлин, а америанецът е настанен в болница.

Там е посетен от височайш гост: маршал Георги Жуков. Той помага на Байърли с документите, за да стигне до посолството в Москва: писмо от Жуков отваря всички врати. След като стига в Москва, Байърли с учудване разбира, че в родините му го смятат за загинал – след няколко месеца в немски плен му се налага да лежи и в ареста на американците, докато стане ясно дали не е немски шпионин.

Джон Байърли като посланик на САЩ в Русия за периода 2008-2012 г.

Алексей Даничев/Sputnik

След като се завръща у дома, ветеранът от две армии живее като обикновен човек: работи във фирма, жени се (венчае се в същата църква, където се състои опелото му задочно), създава семейство и не разказва на децата си подробно за премеждията му по време на войната, докато не порастват. В Москва пътува още пет пъти и според децата му завинаги запазва топлото си отношение към СССР и Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.