Петте най-известни дворцови преврата в Русия

Петър Велики обича своята държава повече от родния си син. За разлика от Иван Грозни, чието участие в смъртта на наследника му е съмнително, цар Петър лично издава заповед синът му Алексей да бъде измъчван за държавна измяна и опит да избяга в Европа. Алексей умира, най-вероятно докато го измъчват. "За моето отечество и хора не съм жалил и не жаля живота си. Тогава как да жаля теб, непотребния", пише Петър на наследника си.

Самият цар е толкова шокиран от измяната на сина си, че няколко години след смъртта му издава печално известния закон за престолонаследничеството през 1722 година. Указът отменя древния обичай престолът да се предава по мъжка линия и предвижда монархът да назначава наследника си по свой избор. Петър умира, без така и да определи свой наследник.

Екатерина I

Портрет на Екатерина I, 1717

Jean-Marc Nattier

Говори се, че докато умира, Петър първи или пише, или промълвява: "Дайте всичко...", без да довърши изречението. За това, обаче, няма реални доказателства. След смъртта на Петър единственият му наследник по мъжка линия е неговият внук и адаш Петър Алексеевич, бъдещият Петър II.

Още през 1724 г. Петър Велики коронова своята съпруга Екатерина като руска императрица. Тя не просто не произлиза от рода на Романови, но има и обикновен народен произход. Въпреки това на страната на Екатерина са дясната ръка на Петър – Александър Меншиков, и ръководителят на външната политика на страната Андрей Остерман. Самата Екатерина е безутешна след смъртта на мъжа си и фактически не взема никакво участие в решаването на съдбата си.

В нощта на 28 януари 1725 г., когато императорът е в предсмъртна агония, Александър Меншиков свиква специално съвещание, в което участват всички важни сановници в империята. Води се горещ спор между поддръжниците на Екатерина и старата аристокрация, която стои зад Петър II. В разгара на спора в залата на заседанието нахлуват императорските гвардейци от Преображенския и Семьоновския полк. Те са на страната на действащата власт в лицето на Меншиков. Гвардията настоява на престола да се възкачи императрица Екатерина Алексеевна.

Като компромис с поддръжниците на Петър II той е обявен за следващия подред на престола – което по-късно е записано и в завещанието на Екатерина I. Когато тя, така и не преодоляла смъртта на мъжа си, умира през 1727 г., дворцов преврат не се състои – престолът е наследен от Петър II.

Анна Йоановна

Императрица Анна Йоановна, 1730

Louis Caravaque

Петър II управлява съвсем кратко и умира от едра шарка през януари 1730 година. Той не оставя завещание и не обявява свой наследник. Със смъртта му родът на Романови по пряка мъжка линия е прекъснат. От потомците на първия император остават само двама. Това са внукът на императора Карл Петър, син на неговата дъщеря Анна Петровна, и Карл Фридрих, херцог на Холщайн, и родната му дъщеря Елисавета Петровна.

Но членовете на Върховния таен съвет, който по онова време управлява Русия – князете Голицини и Долгорукови, бивши стари московски аристократи, издигат своя кандидатура. Според аристократите Елисавета Петровна (1709-1762) е родена извънбрачно от родителите си, а принц Карл-Петер е протестант. Затова те решават да издигнат на престола наследник на брата на Петър Велики Иван V Алексеевич. Става въпрос за Анна Йоановна, която през 1710 г. се омъжва за херцога на Курландия Фридрих Вилхелм и след смъртта му е регент на курландския престол.

Анна е поканена да седне на престола, при условие че подпише т.нар. "Кондиции" или условия – документ, изготвен от членовете на Върховния таен съвет. Според него Анна няма право да се разпорежда самостоятелно с бюджета, да обявява война, да определя наследник – фактически планират тя да бъде марионетен управник.

Но след като пристига за коронацията в Москва Анна разбира, че обществото и дворянството са на нейна страна. Тогава императрицата се възползва от помощта на гвардията. Както описва събитията испанският посланик де Лириа, "офицерите от гвардията и други, които бяха много, и в присъствието на царицата, започнаха да викат, че не искат никой да предписва закони на тяхната владетелка, която трябва да е също толкова автократична, колкото и предшествениците ѝ". В резултат на това Анна, в присъствието на всички сановници, нарушава "Кондициите" и започва да управлява автократично.

Иван VI (Анна Леополдовна)

Иван VI Антонович (1740 – 1764)

Свободни източници

Анна Йоановна с всички сили се старае руският петрол да не излезе от рода на Иван Алексеевич, затова няколко дни преди смъртта си определя за свой наследник малолетния Иван Антонович, който е неин праплеменник. Иван е внук на по-голямата ѝ сестра Екатерина. Екатерина се омъжва за Карл-Леополд Мекленбург-Шверин и ражда дъщеря – Анна Леополдовна. Нейният син от брака ѝ с Антон Улрих Брауншвайг е именно Иван Антонович.

Иван VI е обявен за император през 1740 г. под регентството Ернст Бирон – фаворит на покойната Анна. Само две седмици по-късно гвардейците арестуват Бирон и провъзгласяват Анна Леополдовна за регент на престола. Но година по-късно властта е завзета от Елисавета Петровна. Т.нар. "фамилия Брауншвайг" – Анна Леополдовна, Антон Улрих, техният син и останалите им деца – са заточени в Руския север, а след това детето е разделено от родителите си и е пратено в единична килия в Шлиселбург, където е убит при опит за бягство през 1764 година.

Елисавета Петровна

Идеализиран церемониален портрет на Елисавета Петровна

Charles van Loo

Част от руското общество е възмутена, когато на престола след Анна Йоановна се качва малолетният Иван Антонович – родната дъщеря на Петър Велики Елисавета Петровна е жива и здрава. Още от малка тя е отделена от царския двор от Анна Йоановна, която се бои, че Елисавета ще я свали от престола. Тъй като при Анна страната се управлява основно от нейните немски приятели – Ернст Бирон, маршал Буркхард Миних, канцлер Андрей Остерман – Елисавета е подкрепяна и като "истинска рускиня".

Елисавета Петровна поддържа приятелски отношения с гвардейците от Преображенския и Семьоновския полк, създадени от баща ѝ. Тя посещава казармите им, участва в празниците на гвардейците и дори кръщава децата им.

В нощта на 25 ноември 1741 г. Елисавета пристига в казармите на Преображенския полк в Петербург и изрича знаменателните си думи: "Момчета! Знаете, че съм дъщеря, застъпете се за мен". От казармата тя, заедно с гвардейците, тръгва направо към Зимния дворец, където Анна Леополдовна и мъжът ѝ Антон Улрих са арестувани. Когато малолетният Иван VI е доведен при царицата, Елисавета го взема на ръце с думите: "Момченце, ти не си виновен за нищо!". Което не ѝ пречи скоро да обрече "момченцето" на доживотен затвор.

Екатерина II

Екатерина II

Дмитрий Левицки

Елисавета Петровна иска да остави на трона член на рода на Петър и още приживе определя за престолонаследник принц Карл-Петер, бъдещия император Петър III, който от 1742 г. живее в Русия със съпругата с София Фредерика, бъдещата Екатерина Велика.

Петър царува малко повече от половин година – от декември 1761 г. до юни 1762 г., когато е свален от собствената си жена. За този период той успява да настрои против себе си военните (сключвайки мир с Прусия) и духовенството (обявявайки секуларизацията на църковните земи). Екатерина, която през 1762 г. вече открито враждува с мъжа си, събира около себе си кръг от съмишленици. На нейна страна са не само висшите сановници, но и гвардията – Преображенският и Измайловският полк (последният е ръководен от съратника на Екатерина Кирил Разумовски).

Превратът се случва на 28 юни 1762 г.: император Петър III е извън града, където празнува именния си ден, а в Петербург по същото време гвардията, а след това и членовете на Сената и Синода обявяват Екатерина за новата императрица. Петър разбира за свалянето си от престола пост фактум – и след две седмици на суетене и вели опити да си върне властта подписва, че се отказва от престола. Това се случва на 12 юли 1762 г., а на 16 срещу 17 юли императорът умира при неизяснени обстоятелства. Дали Екатерина е знаела за заговора срещу съпруга ѝ си остава неясно.

В манифеста за встъпването на престола пише, че основанието за свалянето на Петър Фьодорович са неговите опити да промени държавната религия и мирът с Прусия. За обосновка на собственото си право върху престола (заобикаляйки наследника Павел Петрович) Екатерина посочва "желанието на всички наши поданици, явно и нелицемерно". През октомври 1762 г. тя е коронована в Москва.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.