Наследник с куче
Свободни източници
"Аз... изпразних револвера си по осъдените. Не разбрах какви са били резултатите от изстрелите ми, тъй като трябваше незабавно да отида на тавана, до картечницата. <...> Когато изтичах на тавана, видях светлини в Минния институт, който се намира от другата страна на улицата. Чуваха се добре изстрели и силният вой на царските кучета". Когато Кабанов се върна обратно, всички вече бяха мъртви, но "не пипнаха кучето Джем, защото не виеше", разказва участникът в екзекуцията на царското семейство, чекистът Алексей Кабанов.
Стенограма от разговор с А. Г. Кабанов за екзекуцията на царското семейство, Хабаровск, 1965
Как Джой оцелява
Не се знае кой и кога подарява Джой на царевича. Неговото име, което означава "Радост" на английски, му е дадено от императрица Александра Фьодоровна, любимата внучка на кралица Виктория, която също много е обичала кучета.
Свободни източници
И трите кучета придружават стопаните си - от Царское село до Тоболск, а оттам - до Екатеринбург. Джеми е убит заедно с царското семейство в мазето; Ортипо, който остава в къщата, е убит, защото виел силно. А Джой оцелява след разстрела.
"Вратата от коридора към стаите, в които живееше царското семейство, си беше останала затворена, но в стаите нямаше никого. Беше ясно: оттам не идваше нито един звук. По-рано, когато царското семейство живееше там, в стаите им винаги се чуваше живот: гласове, стъпки. В същото време там нямаше живот. Тяхното куче стоеше само в коридора до самата врата към стаите, където живееше царското семейство, и чакаше да бъде пуснато в тези стаи. Спомням си добре, че тогава си помислих: напразно чакаш".
- Анатолий Якимов, пазач в Ипатиевата къща, от материали по разпит, Екатеринбург, 1919.
Кучето е взето от един от пазачите - Михаил Летьомин. Джой става главна улика, благодарение на която мародерът е открит при разследването на Бялата армия, която окупира Екатеринбург. От Летьомин са конфискувани други 79 предмета.
"Чехите [чехословашкият корпус по това време е част от руската армия], след като превзеха Екатеринбург, намериха бедното животинче, полугладно, тичащо из двора на къщата на Ипатиеви. Изглеждаше, че кучето винаги търси стопанина си и липсата му го натъжаваше толкова много, че то почти не докосваше храната, дори когато беше обгрижвано с нежност.
Отидох да видя Джой. И той, очевидно в своята кучешка наивност, мислейки, че неговите собственици определено ще се появят с мен, забележимо се оживи. Никога не съм виждала куче така да се вълнува.
Когато го извиках, той мигновено изскочи от вагона и се втурна през платформата към мен, като скачаше и правеше широки кръгове около мен и не ми се метна с предните си лапи, а ходеше на задните си лапи като цирково куче. Генерал Дитерихс ми каза, че никога досега Джой не е поздравявал някого така и аз отдадох това на факта, че дрехите ми, които бяха същите, които носех в Тоболск, все още имаха позната миризма, въпреки факта, че не го галих много.
Когато си тръгнах, Джой цял ден лежа до вратата, през която излязох. Той отказва да яде и отново изпадна в обичайното си състояние на отчаяние".
- баронеса София Карловна Буксгевден, придворна дама на императрица Александра Фьодоровна.
"Животът и трагедията на руската императрица Александра Фьодоровна. Спомени на една придворна дама".
Джой НЕ е погребан в кралско имение, това е мит
Свободни източници
Шпаньолът на наследника е взет от генерал Михаил Дитерикс, ръководител на "бялото" разследване на екзекуцията на царското семейство. След това Джой попада при полковник Павел Родзянко, руснак, който придружава британската военна мисия на генерал Нокс, както и известен спортист и учител по езда. След Октомврийската революция Родзянко се присъединява към британската армия и емигрира във Великобритания.
В Англия Родзянко отваря училище за езда за аристократи. Един от неговите ученици е бъдещият крал на Великобритания Едуард VIII. Впоследствие племенникът на Павел Родзянко, епископът на Православната църква в Америка Василий (Родзянко, 1915-1999), посочва, че Джой уж става собственост на крал Джордж V, на когото Родзянко разказва за смъртта на неговия братовчед и семейството му. Твърди се, че Джой уж живее в двора на английския крал и е погребан в гробището на кралските кучета в Уиндзор. Това обаче е само легенда.
В автобиографията си "Разкъсани флагове" ("Tattered Banners", Лондон, 1938) Родзянко пише за срещата си с Джордж V: "Описах студените празни стаи и окървавеното мазе на Ипатиевата къща, моите безплодни търсения на гробището и мрачното пътуване през сибирската гора, за да намеря шепа пепел. <...> Разказах му за Джой, който тичаше из градината ми. Изглежда напълно щастлив, но гледайки в тези светлокафяви очи често се замислям какво ли си спомня той".
Свободни източници
Джой умра в Уиндзор, но не в кралския двор, а в малкото имение на полковник Родзянко, Сефтън Лоун, чийто парк граничи с кралския парк.
"Всеки път, когато минавам покрай моята градина в Уиндзор, мисля за гроба на малко куче в храстите с ироничния надпис "Тук почива радостта". За мен това малко камъче бележи края на една империя и на един начин на живот".
- Полковник Павел Родзянко, "Разкъсани флагове", Лондон, 1938
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви