Тези "нацисти" работят за съветското разузнаване по време на Втората световна война

История
БОРИС ЕГОРОВ
Тези хора се преструват, че служат предано на Хитлер, а в същото време се борят с всички сили срещу неговия режим.

Вили Леман

Той е член на нацистката партия и заема една от ръководните длъжности в структурата на държавната тайна полиция на Третия райх – Гестапо. Неведнъж за безупречната си служба Вили Леман, хауптщурмфюрер от СС, е удостояван с високи награди от ръководството (включително и с портрет на фюрера с негов автограф).

Колегите наричат Леман "добродушния чичо", без да подозират, че всъщност този човек е един от най-ефективните съветски разузнавачи в Германия, който в Москва е известен с оперативния псевдоним "Брайтенбах".

Сътрудничеството на Вили Леман със СССР започва още през 1929-а, когато той служи в Берлинското полицейско управление. След като нацистите идват на власт, то продължава с двойно по-голяма сила.

"И днес не се съмнявам нито за минута, че "Брайтенбах" е работил само на идеологическа основа", смята разузнавачът Борис Журавльов: "Въпреки че беше кадрови полицай, той беше антинацист. А вероятно и именно поради тази причина. Още повече, че след като попада в Гестапо, е видял отвътре колко престъпен е режимът на Хитлер, какви нещастия носи на германския народ.

Като ръководител на групата на Гестапо "Борба срещу комунистическия шпионаж" Леман предупреждава Москва за предстоящи арести на съветски агенти, което дава възможност повечето от тях да бъдат спасени. С течение на времето зоната на отговорност на "Брайтенбах" нараства и той успява да прехвърли на СССР материали не само за структурата и принципите на работа на тайната полиция, но и информация за германската военна индустрия и дори за свръхсекретна програма за ракетостроене.

През декември 1942 г. Вили Леман е разкрит и арестуван. След разпити, проведени лично от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер, "Брайтенбах" е разстрелян. Никой не иска позорната информация да бъде огласена и на обществеността е обявено, че той е отдал живота си за "фюрера и Райха".

Харо Шулце-Бойзен

Харо Шулце-Бойзен има всички възможности да направи добра кариера в нацистка Германия. Той е праплеменник на известния адмирал Алфред фон Тирпиц, а съпругата му Либертас има приятелски отношения с шефа на Луфтвафе и един от лидерите на Третия райх - Херман Гьоринг.

Тъкмо Гьоринг помага на Шулце-Бойзен през 1936 г. да получи работа в Министерството на авиацията без обичайните проверки за сигурност за политическа благонадеждност. А Харо има големи проблеми именно с политическата благонадеждност, защото като студент той открито се обявява против Хитлер.

След като вече работи за нацистите, Шулце-Бойзен не променя възгледите си, но започва да действа по-тайно. Той успява да събере група от съмишленици, сред които е и съпругата му, както и хора от различни прослойки на германското общество. Сред тях са негови високопоставени колеги от Луфтвафе, като полковник Ервин Гертс.

Освен че води антинацистка пропаганда, Харо Шулце-Бойзен работи за съветското разузнаване, с което установява контакт в средата на 30-те години на миналия век. По време на Гражданската война в Испания агентът "Сержант" предава на Москва плановете за германски военни операции и впоследствие предоставя на СССР информация за състоянието на военновъздушните сили на Третия райх. "Този ​​фанатик беше движещата сила зад цялата шпионска организация в Германия", отбелязва в мемоарите си Валтер Шеленберг, ръководител на германското външно разузнаване.

През лятото и есента на 1942 г. групата на Шулце-Бойзен е разбита от Гестапо. На 22 декември Харо е обесен в затвора Пльотцензее в Берлин. Час по-късно жена му Либертас е гилотинирана.

Арвид Харнак

Син на професор по история, Арвид Харнак е невероятно многостранна личност. След обучението си в университети в Германия, Англия и САЩ той получава докторска степен по право и философия.

Харнак споделя комунистическите идеали и от 1935 г. започва активно да сътрудничи на съветското разузнаване под оперативния псевдоним "Корсиканеца". Блестящата кариера в Министерството на икономиката на Райха му позволява редовно да предоставя на Москва информация за търговските отношения на Германия със страните от Европа и Азия, както и за финансирането на чуждестранната нацистка агентура.

Освен това Харнак предава на своите куратори информация за подготовката на германците за война срещу СССР, за техните планове за икономическа експлоатация на обширни съветски територии. В този дейност активно му помагат членове на организирана от него група, която включва служители на най-големите германски предприятия и икономически отдели в германските въоръжени сили.

Групите на Харнак и Шулце-Бойсен работят в тясно сътрудничество и влизат в историята с общото име "Червения оркестър". Така Гестапо нарича всички подземни организации на Съпротивата в Европа, които залагат на Съветския съюз в своята борба.

"Парите не играеха важна роля за тях", отбеляза Шеленберг: "Те се бориха не само срещу националсоциализма, в своя мироглед те толкова се отклониха от идеологията на Запада, който смятаха за безнадеждно болен, че виждаха спасението на човечеството само на Изток".

"Корсиканеца" споделя горчивата съдба на "Сержанта". Неговата група също е разкрита и на 22 декември 1942 г. той е обесен в затвора Пльотцензее". Съпругата на Харнак, Милдред, е обезглавена на 16 февруари следващата година - Хитлер лично заменя нейната шестгодишна присъда със смъртна.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: