Трансполярната магистрала е една от последните "големи постройки" на Йосиф Сталин. Железопътната линия е трябвало да свърже градовете Чум, Салехард, Надим, Нови Уренгой и Игарка - общо 1300 км трасе през непроходими гори, реки и блата.
Започнало през 1947 г., строителството се извършва с главоломна скорост от 80 000 затворници от ГУЛАГ от двете страни на пътя. Всичко е засекретено и на хартия западната част на строителната площадка върви просто под номер 501, а източната - под 503.
Над реките Об и Енисей не са построени мостове - планирано е през лятото да се преминава с фериботи, а през зимата - по леда.
За по-малко от 6 години са построени 700 км железопътна линия, но така и не свързват различните участъци. Непосредствено след смъртта на Сталин през 1953 г. строителството е спряно, лагерите са разпуснати, а пътищата изоставени.
В сибирската пустош все още могат да се видят ръждясали локомотиви по релсите, дървени бараки и редица лагерни вишки.
Днес в експлоатация е само 200-километровият участък Чум-Лабитнанги (градът от другата страна на река Об от Салехард), където спират влаковете от Москва и Воркута.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си