Знаехте ли, че руският император Александър II и британската кралица Виктория са имали кратък романс

Friedenstein Castle/Bildindex der Kunst und Architektur/Свободни източници; Частное собрание/Christie’s/Свободни източници
През 1839 г. Александър Николаевич все още е велик княз, а не император. Той е на 21 години  и се занимава с най-важното нещо за възрастта си: пътува из Европа в търсене на невеста.

Отива и в Лондон, където се запознава с 20-годишната Виктория. По това време тя вече е кралица на Великобритания от две години.

Адютантът на Александър, полковник Семьон Юриевич, пише: "На следващия ден след бала престолонаследникът говореше само за кралицата... и съм сигурен, че и тя е намерила удоволствие в неговата компания". Няколко дни по-късно той записва в дневника си: "Цесаревич ми каза, че е влюбен в кралицата, и съм убеден, че тя споделя чувствата му...".

Скоро взаимната привързаност на младите хора става очевидна за всички. Обкръжението на Виктория се уверява, че за времето на посещението на Александър тя ще се премести в замъка Уиндзор, далеч от Великия княз.

По-нататъшното развитие на отношенията им е невъзможно. Виктория трябва да си намери съпруг, който да стане крал-консорт. Александър очаква да седне на руския престол, така че се нуждае от невеста, която да е готова да приеме православието и да се премести в Санкт Петербург.

Преди заминаването на Александър Виктория все пак успява да се срещне с него. За тази среща тя пише в дневника си следното:

"Той беше блед и гласът му трепереше, когато ми каза на френски: "Нямам думи, за да изразя всичко, което чувствам", и добави колко дълбоко е благодарен за толкова любезното посрещане. <...> След това той се притисна към бузата ми и ме целуна толкова топло и с такова сърдечно чувство, а после отново си стиснахме ръцете много сърдечно. Наистина имах чувството, че се сбогувам с близък роднина, а не с чужденец, и бях опечалена да се разделя с този скъп, мил млад мъж, в когото наистина бях малко влюбена и към когото несъмнено бях много привързана".

Историкът Евгений Олховски в книгата си "Тайни и приключения в руската история" цитира спомените на Семьон Юриевич: според него наследникът на руския престол напуска Лондон в състояние на стрес.

"Когато царевич Александър остана насаме с мен, той се хвърли в прегръдките ми и двамата плакахме. Той ми каза, че никога няма да забрави Виктория. Като се сбогуваше, целуна кралицата. "Това беше най-щастливият и най-тъжният момент в живота ми", каза ми той".

За спомен от срещата им Виктория пази албум с портрети на Александър и подарък от него – овчарско куче на име Казбек, което кралицата просто обожава.

Следващата им среща се състои 35 години по-късно, през май 1874 година. Руският цар пристига в Лондон, за да изпрати дъщеря си Мария в родината на сина на британската кралица, херцог Алфред Единбургски, за когото тя се омъжва.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"