Виктор Черномирдин е руски премиер от 1993 до 1998 г. - по време на президентството на Борис Елцин. Той си печели репутация със своите изказвания, които се превръщат в негова запазена марка, а това е едно от най-популярните.
Черномирдин го казва на пресконференция на 6 август 1993 г., за да обясни обречената реформа, която има за цел да спре циркулирането на банкнотите от съветската епоха, все още валидни наред с новите банкноти, които Русия печата след 1991 година. Хората са инструктирани да си разменят остарели за нови пари, но има ограничения в сумата, която може да се размени, а крайният срок e 31 декември 1993 година. Това е кошмар за онези, които са спестили съветски пари- не успяват да разменят достатъчно преди крайния срок, така че много руснаци виждат как спестяванията им се изпаряват за една нощ.
През август, когато обменът току-що е започнал, вече е ясно, че ще има много проблеми и реформата е лошо подготвена и ненавременна. Само късметлиите, които пазят спестяванията си в държавни банкови сметки, са в безопасност. За повечето от тях нещата наистина се развиват "както обикновено" - те губят голяма част от парите си. За това говори Черномирдин.
Но защо правителството не подобрява реформата още тогава? Новото правителство изгражда нова парична система и не иска хората, които имат много съветски пари у дома да ги обменят за новите пари - това ще подхрани инфлацията и ще "удави" пазара. Така Черномирдин и неговите колеги трябва да предприемат тези неприятни мерки, спасявайки държавата за сметка на народа си.
През февруари 1922 г. Владимир Ленин разговаря с Анатолий Луначарски, народен комисар по просветата и водещ съветски идеолог (разбира се, след самия Ленин). Както си спомня Луначарски в писмата си, Ленин му говори за развитието на комунистическото кино. Известният революционер смята, че трябва да се правят както забавни, така и научни филми, а контрареволюционните и неприличните филми трябва да бъдат забранени.
Ленин му казва: "Ти си известен като патрон на изкуствата, тогава трябва добре да помниш, че от всички изкуства за нас сега най-важно е киното". Този цитат, споменат за първи път от Луначарски през 1925 г., не само се "отразява" в съветското кино, но и - иронично - сред интелигенцията, която го използва, за да се подиграва на съветската идеология, като например: "Киното, виното и доминото за нас са най-важни сред изкуствата" (филм, вино и домино се римуват на руски - и тези три забавления наистина са най-популярни сред работниците в СССР).
Александър III
Павел РиженкоРуският цар Александър III (1845 - 1894 г.) притежава къща в провинцията, както и дача във финландския град Котка. Тогава Финландия е част от Руската империя и запаленият рибар Александър обича да прекарва време със семейството си на летни екскурзии, разходки и риболов. Той поръчва двуетажна къща за семейството си в гората - посещава я общо 31 пъти, като прекарва там 213 дни.
Веднъж, докато царят си почива на вилата, в Европа избухва дипломатически конфликт около интересите на Франция, която от 1891 г. е съюзник на Руската империя. Руският външен министър Николай Гирс изпраща телеграма до кабинета на императора, като препоръчва Александър да съкрати почивката си и да се върне в Санкт Петербург, за да участва лично в преговорите. Външният министър се опасява, че конфликтът ще доведе до война в Европа.
Когато пратеници пристигат в къщата на Александър с телеграмата, царят ги изслушва спокойно и отговоря със следните думи: "Когато руският цар лови риба, Европа може да почака".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си