Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато Надежда Алилуева като млада гимназистка се омъжва за 40-годишния Сталин, тя едва ли подозира, че съпругът ѝ скоро ще стане "баща на народите". За нея говорят като за скромна, но горда и целеустремена девойка. Тя не се стреми към властта и не мечтае за статут на "първа дама". И до днес не се знае със сигурност какво я сломява: тежкият характер на мъжа ѝ, невъзможността да живее с тиранин или просто психологически проблеми и жестока и мъчителна ревност.
17 август 1922
Свободни източнициРодителите на Надежда Алилуева са известни членове на социалдемократическото движение. Те се познават добре не само със Сталин, но и с Ленин, който известно време се крие от преследване в техния апартамент. Само че с бъдещия "вожд на народите" Алилуеви споделят наистина дружески отношения – той често им гостува в дома им в Баку. Има запазена семейна легенда, че Сталин е спасил двегодишната Надежда през 1903 година: тя си играела на крайбрежната улица и паднала в морето, а бъдещият ѝ мъж я измъкнал от водата.
През 1917 г. Сталин се завръща от сибирското си заточение в Петроград и там среща порасналата Надежда (семейството тогава вече се е преместило в северната столица). Към онзи момент Сталин вече е известен партиец с наложена политическа кариера, а Надежда е ученичка в гимназията (тя така и не я завършва и има комплекси заради грешките, които допуска на руски език, когато работи като секретарка).
1917 г.
Свободни източнициСветлана Алилуева, дъщерята на Сталин и Надежда, по-късно описва външността на майка си по следния начин: "Южната ѝ външност понякога караше хората, които не познаваха Грузия добре, да я приемат за грузинка. На практика така изглеждат българките, гъркините, украинките – с правилен овал на лицето, черни вежди, леко вирнат нос, смугла кожа и меки кафяви очи с прави черни мигли. Наистина, към този облик на мама имаше и нещо циганско – някаква източна мрачност, печални очи и дълги, суховати пръсти". Надежда действително не е грузинка, а в жилите ѝ тече смес от циганска, руска, немска и грузинка кръв.
Независимо от разликата във възрастта, между нея и Сталин избухва романс. Не знаем нищо за това как Йосиф е успял да очарова младото момиче. Но Ирина Гогуа, близка позната на Алилуева, си спомня: "… Веднъж дотича Сергей Яковлевич (бащата на Надежда Алилуева) и ужасно развълнувано каза, че той (Сталин) е отвел Надя. Надя не беше навършила и 16 години. Мисля, че това се случи след октомврийския преврат. На фронта я отведе…". Те се женят през 1918 г. (официално – през 1919 г.), когато Надежда е на 17 години, а Сталин – на 40.
Алилуева с Василий
Николай Свишчев-Паола/SputnikСлед като се мести в Москва заедно с правителството, Надежда започва да работи в секретариата на Ленин, но скоро ѝ се налага да изостави и работата, и обществената си дейност – през 1921 г. на семейството му се ражда син на име Василий. Освен това през същата година при семейството на Сталин се нанася и синът му от първия му брак Яков. Надежда приема ласкаво свитото момче, но отношенията с баща му категорично не потръгват.
Ролята на домакиня не се харесва на Надежда. Малко след раждането на дъщеря им Светлана през 1926 г. тя пише на своя приятелка: "Много съжалявам, че отново се обвързах с нови семейни задължения. В наше време това не е много лесно, защото като цяло има страшно много нови предразсъдъци и ако не работиш, естествено, вече си "баба". (…) Трябва задължително да имаш специалност, която да ти даде възможност да не си ничия слугиня, както обикновено се случва в "секретарската" работя, а да изпълняваш всичко, свързано със специалността". Когато децата поотрастват, тя се връща на работа и към партийната си дейност, като едновременно учи в промишлената академия, изучава френски, занимава се с музика и се увлича по фотографията.
Й.В. Сталин, жена му Надежда Аллилуева, Екатерина Ворошилова и мъжа ѝ К.Е. Ворошилов в Сочи, 1922 г.
SputnikКъм децата си тя е взискателна и дори строга. Светлана Алилуева си спомня за родителите си по следния начин: "Тя рядко ме милваше, а баща ми вечно ме носеше на ръце, обичаше да ме целува гръмко и сочно, наричаше ме с ласкави думи "врабченце", "мушичка". Веднъж прорязах новата покривка с ножицата. Боже мой, колко болезнено ме шляпна мама по ръцете! Така плаках, че татко дойде, взе ме на ръце, започна да ме утешава, да ме целува и ме успокои…!".
От писмата между съпрузите човек може да си помисли, че отношенията им са били идеални: Сталин нарича жена си "Татка", интересува се от успехите ѝ в учението, от децата и всяко писмо завършва с "целувам те". Надежда му отвръща по същия начин, като загрижено пита за здравето и работата му. Но на практика Надежда е разкъсвана от ревност: "Нямам новини от теб (…) Може би пътешествието за лов на пъдпъдъци те е увлякло (…) Чух за теб от млада интересна жена, че изглеждаш великолепно (…), че си бил забележително весел и си се шегувал с всички", пише тя на мъжа си в едно от писмата. Той се оправдава: "Намекваш за някакви пътувания. Казвам ти, че никъде (абсолютно никъде!) не съм ходил и нямам намерение да ходя". По спомените на сестра ѝ Надежда искала да се раздели със Сталин, а през 1926 г. взема децата и заминава за Ленинград с намерение вече да не се връща при мъжа си, но историята завършва със сдобряване.
Сталин със Светлана и Василий,. 1935
SputnikПо спомените на Ирина Гогуа Надежда тежко понасяла грубостта и избухливостта на мъжа си: "… В присъствието на Йосиф Надя приличаше на факир, който излиза на цирковия манеж бос върху натрошено стъкло – с усмивка за публиката и със страшно напрежение в очите. Тя никога не знаеше какво ще се случи, какъв взрив. Той беше завършен грубиян". Фаталната кавга се разгаря на 8 ноември 1932 г. – по време на празненство по случай годишнината от Октомврийската революция Сталин се провиква на жена си: "Ей, ти, пей!", на което тя отвръща: "Не съм ти "ей!". Версиите според различни източници се различават: някои казват, че Сталин замерил жена си с трохи, след което Надежда си тръгнала от тържеството; други твърдят, че Надежда останала на масата, а Сталин отишъл при любовницата си.
След като се прибира в апартамента си в Кремъл през нощта, Надежда Алилуева се застрелва. Никой не чува изстрел и тялото е намерено едва на сутринта, когато икономката влязла да събуди Надежда. Светлана Алилуева по-късно пише в мемоарите си, че Надежда уж оставила на мъжа си писмо, пълно с упреци, почти с политически характер, но за това няма потвърждение. Според свидетелствата на съвременници Сталин е потресен и казва, че самият той вече не иска да живее, а две години и половина по-късно казва на роднините си: "Тя постъпи много зле, осакати ме (…) осакати ме за цял живот". Светлана пише, че Сталин бил много ядосан на жена си и смятал самоубийството ѝ за предателство, като по време на панихидата бутнал ковчега далеч от себе си.
Вячеслав Молотов, народен комисар на външните работи, по-късно опровергава това твърдение и казва, че Сталин обвинявал себе си за смъртта на жена си: "Сталин отиде до ковчега в момента, в който хората се прощаваха пред тленните ѝ останки – имаше сълзи в очите. И каза тъжно: 'Не те опазих". Чух го и го запомних: "Не те опазих". Молотов казва още, че това е първият и последният път, в който е видял Сталин да плаче.
Във вестниците съобщават, че Надежда Алилуева е починала от апандисит. Мълчанието поражда слухове, че Надежда е убита по заповед на всесилния си мъж, но и съвременниците, и историците, са на мнение, че става въпрос за самоубийство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си