Кое e последното мащабно настъпление на съветските войски срещу германците през Втората световна

История
БОРИС ЕГОРОВ
След като превзема Берлин, Червената армия се устремява към Чехословакия. Там ѝ предстои да се изправи срещу почти едномилионна групировка на противника.

Сутринта на 2 май 1945 г. комендантът на Берлин, генерал Хелмут Вайдлинг, нарежда на останките от градския гарнизон да сложат оръжие и да се предадат на Червената армия. Тежката и кръвопролитна битка за столицата на Третия райх завършва с победата на Съветския съюз. Само че превземането на "леговището на фашисткия звяр" не води до незабавен край на войната.

Новото германско правителство се намира в град Фленсбург (на границата с Дания), оглавява го гросадмирал Карл Дьониц и то все още разполага с големи военни контингенти в Чехословакия и Австрия. Нацистите се надяват или да преговарят със западните съюзници и да действат като единен фронт с тях срещу руснаците, или пък да им предадат тези региони, преди Червената армия да стигне до тях.

Дислоцирана в Централна и Западна Чехия, групата армии "Център" под командването на фелдмаршал Фердинанд Шьорнер се състои от около 900 000 души. Срещу тях се противопоставят силите на три съветски фронта: 1-ви Украински на маршал Иван Конев, 2-ри Украински на маршал Родион Малиновски и 4-ти Украински на генерал Андрей Ерьоменко, които включват съюзнически полски, румънски и чехословашки военни формирования, общо близо два милиона военни.

Прага е най-големият транспортен център в региона и е избрана за основна цел на последната мащабна операция на Червената армия в Европа. Конев, който е най-близо до чешката столица, трябва да си пробие път до нея от север през Дрезден, а Малиновски и Ерьоменко да настъпват от юг и изток. Войските имат задачата да обкръжат, разчленят и унищожат групировката на врага, като не допуснат тя да се оттегли на запад, за да се предаде на американците.

Началото на операцията е насрочено за 7 май, но на 5 май избухва въстание в Прага. Чешкият национален съвет, който го ръководи, се обръща по радиото към съветската страна с молба да му помогне възможно най-скоро. В резултат настъплението е изтеглено ден по-рано.

"Гръмовни залпове на гвардейски миномети – "Катюши" разкъсаха напрегнатата фронтова тишина. Дружно в различни тоналности им отговориха артилерийски системи от всякакъв калибър", спомня си командирът на 5-а гвардейска армия генерал Алексей Жадов вечерта на 6 май: "Огненият смерч не стихна до края на артилерийската подготовка, а засили своята мощ и разрушителна сила. Той бавно се придвижваше в дълбочината на вражеската отбрана и помете всичко, което беше по пътя му: вражеска жива сила и техника, огневи средства, укрития, комуникационни връзки, командни и наблюдателни пунктове. След това танковете и пехотата решително атакуваха противника по целия фронт".

Войските на 1-ви Украински фронт са първите, които преминават в настъпление, и през първата нощ се вклиняват във вражеската отбрана на 10-12 км. "При нормални условия човек можеше да бъде напълно доволен от постигнатото, – пише маршал Конев в мемоарите си.  Но, като се имаше предвид ситуацията в Прага, когато всеки час беше ценен, аз поисках ... по-високи темпове на настъплението. На пехотата бе поставена задачата да измине 40-45 километра през следващия ден, а на танкистите 50-60. Беше им наредено да напредват ден и нощ, независимо от умората или каквито и да било препятствия".

Противникът се опитва да се противопостави на настъпващата Червена армия, контраатакува, минира местността, взривява мостове и хвърля излезли от строя танкове и камиони по пътищата, за да ги препречи. Въпреки това войските и на трите фронта успяват да пробият вражеската отбрана по цялата ѝ дължина, да преодолеят Рудните планини, да превземат Дрезден и да стигнат до далечните подстъпи към Прага.

След подписването в Реймс на 7 май на акта за безусловна капитулация на Германия вражеската групировка не слага оръжие, а започва да си проправя път на запад. "Намеренията на Шьорнер бяха да се бие с нас до последната възможност и в критичен момент да ни се изплъзне и да капитулира пред онези, с които не бе воювал", отбелязва Конев.

И ако самият фелдмаршал успява да пробие и да стигне до американците (в края на май те ще го предадат на СССР), то на неговите войски като цяло това не им се удава. На 9 май в 4 часа сутринта, след бърз 80-километров марш, 10-и гвардейски танков корпус на 4-та гвардейска танкова армия на 1-ви Украински фронт първи влиза в Прага. Скоро силите на други фронтове се приближават до града. С превземането на столицата пътищата за отстъпление на запад за германците са отрязани.

"Чехите ни посрещнаха великолепно  спомня си танкистът Василий Москаленко.  Момчета изтичваха до танковете, сякаш по поръчка, с кофи студена вода. За нас след похода тя беше като мед. Подхождаха към всеки танк и го гощаваха. По това време вече имаше люляци и даваха букети на всеки танкист. Хора – от мало до голямо викаха от радост и ни грабваха за ръцете. Целуваха и прегръщаха."

На 8 май (9 май московско време) в берлинското предградие Карлсхорст е преподписан актът за капитулация на Германия, с който се слага край на войната в Европа. Боевете обаче продължават. Червената армия преследва разпокъсани противникови групи, които се стремят да си пробият път към западните съюзници.

На 10 и 11 май частите на 1-ви и 2-ри Украински фронт влизат в контакт с американски части в района на градовете Кемниц, Пилзен и Карлови Вари. На тях дори им се отдава случай да повоюват заедно срещу германците. Близо до село Сливице съветските войски, с артилерийска подкрепа от 3-та американска армия, побеждават групировката на СС групенфюрера Карл Фридрих фон Пюклер-Бургхаус, блокирана от чехословашките партизани.

По време на Пражката настъпателна операция Червената армия побеждава последната голяма германска групировка и пленява над 850 000 военнослужещи, включително и 60 генерали. Невъзвратимите загуби на врага възлизат на няколко десетки хиляди души, а съветските са 11 000.

В мемоарите си "Четиридесет и пета" маршал Иван Конев пише: "Когато посещавам Олшанското гробище в Прага, където почива прахът на нашите войници и офицери, загинали по време на Пражката операция, с горестно чувство чета върху надгробни плочи на гробове, украсени с цветя, датата "9 май". По същество войната вече е приключила и тези хора загинаха тук, в покрайнините на Прага, когато цялата ни страна вече празнуваше победата, те загинаха в последните схватки с враговете, безстрашно завършвайки започнатото дело".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: