Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В бара на ресторант "Кавказ"
В. Чин-Мо-Цай/SputnikПовечето хора мислят, че в СССР не е имало нощен живот, но не е така. Нощните клубове и барове действително стават масово явление чак в края на 1980-те и началото на 1990-те, но в друга форма ги има и по-рано.
Дом на културата, 1950-те
Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ruОсновен начин за прекарване на времето за повечето съветски граждани са дискотеките. Впрочем, трудно е да ги определим именно към "нощния живот", понеже дискотеките обикновено започват от 19:00 ч. и приключват едва в 23:00 часа. И се провеждат през почивните дни. Самото понятие дискотека се появява в СССР едва в края на 1970-те, преди това масовите танци се наричат "танцувални вечери" или просто "танци". В дискотеките се ходи именно за танци – там няма барове, нито кухня. Впрочем, някои носят със себе си алкохол, въпреки забраните, и го пият в скришно място, за да не попаднат в полезрението на милицията, която охранява дискотеките. До сериозни разговори с правораздавателните органи може да доведе не само консумацията на алкохол, но и незаплащането на входа за дискотеката. Сумата е символична, но някои все пак прескачат оградите и проникват като зайци на дансинга.
Диджей и охраната му
Павел Сухарев/russiainphoto.ruИма още едно важно правило – дрескодът. На дискотека не пускат в спортни костюми и дори в "небрежно" облекло. Небрежността се определя от народната милиция (доброволци, които патрулират из дискотеките заедно или вместо милицията), а в дискотеките към институтите – комсомолският другарски отряд.
Олимпийско село, дискотека
Борис Кавашкин/ТАССДиск-жокеите (или както ги наричаме днес, диджеите) пускат не само съветска музика, но и чуждестранни изпълнители: ABBA, Boney M, Eagles, Ricchie e Poveri, Smokie, Scorpions. Впрочем, отделни изпълнители и песни са забранявани, а към края на 1980-те дори е въведено квотиране на дискотечния репертоар: 70% от песните трябва да са съветски, 20% от социалистическите страни и само 10% – от капиталистическите. Някои организатори на дискотеки успяват да заобиколят забраните, но пускането на недекларирани песни заплашва със затваряне на дискотеката.
В Съветския съюз има също и барове, но не за всички. Те се намират в хотелите за чуждестранни туристи, което означава, че може да се плаща само във валута. "В хотелите за чуждестранни туристи баровете бяха отворени до 4 часа сутринта. Човек трябваше да плаща там само в чуждестранна валута. И тъй като на съветския гражданин не беше позволено да има чужди пари, присъствието в такъв бар автоматично привличаше вниманието на специалните служби. Аз имах един случай: дойдоха някакви чуждестранни режисьори и аз седях в бара с тях. Изведнъж ме спряха на излизане и ми поискаха документите. Спаси ме това, че не бях плащал сам, а ме черпиха", спомня си събеседник, който по съветско време е работил като преводач и придружител на чужденци.
Кафе "Молодьожное"
Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ruВ такива заведения има и момичета с… леко поведение. "Проституцията беше забранена в СССР. Всички момичета донасяха за клиентите си на специалните служби и така можеха да упражняват професията си. В известния ленинградски ресторант "Астория" (съществувал още в царска Русия и работещ и до днес) имаше едно момиче, което идваше всяка вечер в полунощ подпийнало. Разхождаше се с незапалена цигара, а мъжете ѝ даваха да запали. А тя ги оценяваше с поглед".
Ресторантите на хотела, за разлика от баровете, са отворени за съветски граждани и в тях може да се плаща в рубли. Но малцина могат да си позволят да ходят там, защото цените са високи. Дори някои чужденци предпочитат хотели, които са по-прости и по-далеч от центъра на града.
"Коктейл-хол"
Архивна снимкаИ все пак в историята на СССР има бар за съветски граждани. "Коктейл хол" е основан през 1938 г. в Москва: заведението заема два етажа и е построено по западни образци. От сцената звучи всякаква музика, която дразни и предизвиква недоверие у властите: джаз, танго, фокстрот. Списъкът с коктейли съдържа около 500 имена – всички направени с местен алкохол, а като предястие се сервират печени бадеми със сол, маслини и канапета. Основните клиенти са чужденци, дисиденти и "златната младеж", защото "почитането" на западната култура е чуждо на обикновените съветски хора, а цените са много високи. Например през 1961 г. един коктейл струва 4 рубли и 10 копейки, а месечна карта за всички видове транспорт с неограничено пътуване струва 6 рубли.
Туристи в бар-хотел "Домбай"
Б. Логинов/SputnikПо времето на Сталин коктейлната зала е капан за мишки за дисидентите – заведението ги събира на едно място, като по този начин помага на органите на държавната сигурност. През 1968 г. барът е затворен и на негово място е открита сладоледена сладкарница. Подобен бар има и в Киев, който американският писател Джон Стайнбек описва в своя "Руски дневник" (1947 г.). Стайнбек си спомня, че всички напитки имат силен послевкус на сироп от нар. От сиропа всички коктейли изглеждат розови.
Естонска ССР
Александър Макаров/SputnikПо онова време баровата култура е доста аматьорска и само барманите, работещи в хотели за чуждестранни туристи, имат достъп до чужди рецепти и алкохол. Работата в бара се превръща в истинска професия благодарение на Александър Кудрявцев, ентусиаст, смятан за първия съветски барман. През 1978 г. той съставя първата книга с рецепти за коктейли – "Технология на смесените напитки", която колегите му вече могат да използват.
Моторен кораб "Тарас Шевченко"
SputnikВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
