Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
338 задържани нарушители на държавната граница, 129 унищожени шпиони и диверсанти – такива впечатляващи резултати постига за десет години служба най-ефективният съветски граничар Никита Фьодорович Карацупа. Как успява да стане номер едно?
Никита Карацупа
Музей на граничното управление на ФСБ на Русия по Приморския крайВ граничните войски Карацупа попада през 1932 година. Роденият в Юггоизточна Украйна мъж е пратен да охранява държавната граница в Далечния изток. И подхожда към задълженията си толкова усърдно, че скоро способният военнослужещ е пратен в местно училище на младши офицери кинолози.
По време на обучението си Карацупа се стреми да е най-добрият във всичко. Целенасочено развива издръжливостта си и в резултат може лесно да покрива многокилометрови дистанции заедно с кучето си, като не изостава и на крачка от него.
Граничарят се научава да "чете" човешките и животински следи (както и на хора, които имитират следи на животни) до съвършенство. По тях може да определи не само броя нарушители, но и какъв товар носят, с каква скорост се движат и горе-долу как изглеждат.
Освен това Карацупа използва всяка възможност да изследва и запомня миризми. Признава, че е запомни 250 различни аромата, което при неналичие на куче му помага да определи вида на контрабандата или дори да открие скрил се в гората нарушител.
"Разговарям с някого и душа", спомня си Никита Фьодорович в мемоарите си "Записки на пазача": "Мирише на катран от събеседника ми – значи е смазвал колелата на количка. Питам: "Как са колелата, не скърцат ли след смазката?", а той ме гледа с изумени очи: откъде съм разбрал всичко това".
На Карацупа му се налага да служи в трудно време и в далеч не най-спокойния регион. През 1932 г. Японската империя окупира граничещата със Съветския съюз североизточна част на Китай, където е образувана марионетната държава Манджоу-Го.
Японците постоянно проверяват сигурността на съветските граници, пускайки на територията на СССР шпиони и диверсанти. Значителна част от тях са бивши белогвардейци, които са били принудени да останат в Манджжурия след поражението в Гражданската война.
Гранична застава, 1966
Е. Грабилин/SputnikТъй като такъв добре подготвен агент е трудно да бъде различен от местните жители, граничарите подхождат особено внимателно към всеки детайл. Така веднъж Никита Фьодорович открива група диверсанти, които планират да взривят мост и за целта се маскират като рибари. На Карацупа не му харесва как слагат червеите на кукичките.
"Кон, куче, пушка, "маузер" – това, изглежда, е всичко, с което е разполагал през онези далечни години Карацупа", пише за граничаря съветският журналист Евгений Рябчиков. "Нито вертолети, нито всъдеходи, нито широкообхватна връзка, нито радиосредства, нито прибoри за нощно виждане, нито локатори – тогава не е имало нищо от комплекса нови технически средства на граничарите".
Верен помощник на Никита е кучето му Индус (когато славата на граничаря се разпростира из целия Съветски съюз, името на кучето е променено на Ингус, за да не помрачават отношенията с Индия). Четириногият приятел неведнъж е спасявал стопанина си.
Така Карацупа описва схватката, при която му се налага сам с Ингус да се изправи срещу трима нарушители: "Като видя, че стопанинът му е в беда, той се хвърли в мелето: хапеше, разкъсваше нахвърлилите се върху мен бандити, а те, разярени, ожесточени, сякаш не забелязваха болката. И ето, че в ръката на единия проблесна нож. "Това беше, край!", помислих си. И в този момент ножът полетя настрани, защото Ингус беше успял да захване бандита за ръката, а след това, хвърляйки се на плещите на врага ми, го захапа за шията. Като се възползвах от момента, напипах в тревата своя маузер и застрелях от упор един от нарушителите. Другите двама се хвърлиха в храстите".
Всъщност Никита Карацупа има пет кучета на име Ингус. И всички те загиват в стълкновения с нарушители на границите.
Никита Карацупа, 1967 г.
ТАССПрез 1944 г. Никита Фьодорович отначало е прехвърлен в Беларус да участва във възстановяването на държавната граница, а след това е пратен за щабна работа в Кавказ. През 1957-1961 е в работна командировка в Северен Виетнам, където споделя опита си с чуждестранните колеги.
По-късно, когато след уволнението си отива в запаса, Героят на Съветския съюз Карацупа работи в Централния музей на граничните войски (днес – Централен пограничен музей на ФСБ на Русия), пише трудове по кинология, мемоари и разкази за деца. Умира в Москва през 1994 г. на 84-годишна възраст.
В чест на славния граничар са именувани училища, библиотеки, речни кораби, както и погранични застави във Виетнам и Индия (а от 1995 г. и в Русия). Снимат филми и пишат книги за него, които вдъхновяват хиляди съветски деца да отидат да служат в граничните войски.
Според една от версиите Никита Карацупа е станал първообраз на установената през 1938 г. на метростанция "Площад на Революцията" скулптура на граничар. Интересно е, че носът на седящото до него бронзово куче е силно изтрит и блести като от злато. Московчани вярват, че ако го потъркаш и си намислиш желание, то непременно ще се сбъдне.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
