Как в Рус се борят с разбойниците?

В края на XVII началото на XVIII в. руски губернатор, който плава по Волга, близо до Нижни Новгород, бива "обкръжен от три шлепа на руски разбойници, а във всеки един от тях имаше по 18 души". Екипажът на кораба на губернатора успешно отвръща на огъня – разбойниците, загубили трима души убити, бягат. Тази история е записана от холандеца Корнелис де Бройне – през 1703 г. той пътува по Волга до Астрахан с кораб, в който на 52 души се падат над 40 пушки и пистолети, а през нощта двама часови постоянно дежурят. Разбойниците в Рус преди управлението на Петър наистина са огромен проблем – чак до втората половина на XVIII век. 

Как държавата се бори с разбойниците

"Наказание с голям камшик", Жан-Батист Лепренс, 1765

Свободни източници

Първият законодателен текст "Руска правда", който се счита за основополагащ за руското право, определя жестоко наказание за разбойничество: уличеният се обявява извън закона ("на поток и на разграбление" на руски), тоест цялото имущество на разбойника подлежи на разграбване, а той и семейството му следва да бъдат убити или продадени в робство. Разбира се това не спира престъпниците. Разбойниците, известни още като "тати" или "крадци", съществуват в Рус много преди появата на редовната полиция и са сериозен фактор в живота.

Специални мерки за водене на отчет и издирване на професионални престъпници се появяват едва в "Судебник" (сборник от съдебни закони по време на съсловната монархия в Русия – бел. ред.) от 1497 година. Особено злонамерените рецидивисти са обявявани за общоизвестни професионални престъпници, тоест "добре известни престъпници", а в същото време се провежда процедура по доносите – събиране на информация от местните жители за престъпленията на конкретен човек.

"Търговско казнене", Николай Евреинов

Свободни източници

От 1539 г. в Русия се появяват специални институции за борба с "татите" – съдебни териториални къщи, които се ръководят от териториални старейшини, които са и първите "участъкови инспектори" в Рус. Тези домове се подчиняват на един от органите на държавното управление по онова време, наречен "Разбойний приказ". Очевидно тези мерки не помагат особено за възпиране на престъпността.

Как живеят "татите" и професионалните престъпници

Първият руски икономист Иван Посошков свидетелства през 1724-а: "У нас в Рус има много разбойници, не само по десет или двадесет души, но и по сто или двеста души в артел". Разбойниците рядко действат единично, като правило те се обединяват в шайки, които имат атамани, примитивна йерархия, разполагат с превозни средства и оръжия, включително и тежки. Оръжия се крадат от частни и държавни производители, както и от войници.

"Беглец", Константин Савицки, 1883

Третяковска галерия/Свободни източници

Разбойниците имат свои "станове" (бърлоги) в градове и села. Професията на съдържател на такъв стан е криминализирана. Както пише Михаил Ломоносов, "те остават близо до селата, но обикновено често посещават градовете, за да продават ограбени вещи". Дори самият велик руски просветител признава: "Макар да се изпращат детективи по следите на разбойниците, почти няма надежда това зло да се изкорени или поне значително да се намали".

Защо разбойниците продължават да тероризират населението дори в средата на XVIII век? Полицията започва да се появява през 1730 г. само в големите градове. Професионалните военни – дворяни – са на служба в големите градове или на бойните полета. Окръжните воеводи (управители) имат ограничен арсенал и малък брой хора – военните гарнизони също са само в големите градове. Освен това за всякакви действия на войводата е необходимо разрешение от центъра. Разбойниците обаче са добре организирани, познават местността и хората, а и владеят военното дело – сред професионалните престъпници винаги е имало избягали селяни и войници.

"Степан Разин", Иван Билибин, 1935

Свободни източници

Ето защо зад всеки храст и в горски гъсталаци разбойници вероятно причакват търговеца и кочияша, който прекарва стоката му. "Залегнал в храсталаците край пътя, разбойникът чакаше плячката си по вечерно време и като гладна мечка от бърлогата гледаше мрачно в далечината", така Иван Крилов рисува тази картина. Защитата на собственото имущество си остава лично дело на всеки.

Как населението се защитава от разбойниците?

Историкът Андрей Шипилов в статията "Как са се защитавали от разбойници през XVIII век" пише, че тогава всеки богат човек е имал цял арсенал от ножове и огнестрелни оръжия. Именията на богатите са укрепени: например в имението на княз Александър Меншиков "Раненбург" са издигнати валове, крепостни порти и бастиони, върху които са поставени оръдия. Но и по-обикновените хора са имали такива укрепления.

"На охраняваната граница на Московската държава", Сергей Иванов, 1907

Свободни източници

Шипилов цитира такива данни. Княз Гагарин в Тулската губерния през 1721 г. има фузея (гладкоцевно оръжие) и сабя, комисарят Пашков в Коломенска околия през 1723 г. има два пистолета и две "малки чугунени оръдия" на тавана на имението, чиновникът Лосев в Рузска околия има "три железни оръдия". Тогава гюлета и барут се продават свободно, така че обикновеният човек може да си набави цял арсенал у дома.

Княз Григорий Волконски, сподвижник на Петър и началник на Тулския оръжеен завод, държи в имението 14 чугунени оръдия, 2 оръдия от червено желязо и 16 лафета, а четири от тях са на колесна база. Между другото арсеналът не помогна на княза – царят го екзекутира за кражба по време на изграждането на завода.

Но дори и в края на XVIII в. разбойниците остават проблем за обикновените хора. Поетът Михаил Дмитриев си спомня: "С настъпването на всяко лято, когато горите вече бяха облечени в гъста зеленина, се появяваха разбойници... Дядо ми винаги беше подготвен: всяка година, с настъпването на пролетта в неговата селска къща, на стените на голямата и на предната стая се окачваха пушки, торби със заряди, саби и копия".

Артилерийски оръдия. Илюстрация от Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон (1890-1907)

Свободни източници

Когато разбойниците се приближават, селяните тичат в двора на господаря, а служителите му вземат оръжие. Самият Дмитриев става свидетел на една среща на дядо му с разбойници: "Дядо ми си затъкна кама, заповяда да се отворят портите и изчака разбойниците на верандата. Този път обаче нещата се разминаха благополучно. Разбойниците, които бяха дванадесет, въоръжени от главата до петите, се доближиха с конете си до покрайнините, извикаха стражата и му казаха: "Иди кажи на Иван Гаврилович, че нямаше да се изплашим от сигнала за тревога, която той вдигна, само че конете ни се умориха". В същия ден обаче тази шайка ограбва и опожарява мелница край Сизран (град в Самарска област, разположен на десния бряг на Волга – бел. ред.).

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.