Ленинградските бандити, които сеят страх сред гражданите в края на 1920-те, не могат да си представят, че притаената в ъгъла бездомна жена, облечена в дрипи, е предвестник на скорошния им край. Под парцаливите дрехи се крие легендарната началничка на милиционерски отдел Паулина Онушонок. Именно тя слага край на дългогодишната криминална хроника на най-опасния район на бившата столица – Лиговка.
Бандитите, които бушуват в Ленинград в края на 1920-те, не се свенят да убиват нито граждани, нито представители на правоохранителните органи. Голям отзвук например предизвиква жестоката разправа със следователя Александър Скалберг, дело на бандата на Иван Белов, известен като Ванка-Белка. Един от съучастниците на Белов позволил на Скалберг да го вербува, но го примамил в засада. Четирима от главорезите на Белка дълго изтезавали правоохранителя и го убили зверски.
След този епизод между милицията и бандитите започва война: през есента на 1920 г. и началото на 1921 г. в престрелки загиват петима милиционери и четирима бандити, а до пролетта на 1921 г. бандата на Белов вече има в сметката си 27 убийства, 18 ранени и над 200 обира и грабежи, пише журналистът Андрей Константинов в книгата си "Бандитският Петербург".
Улица "Лиговска"
Архивна снимкаНаходчивостта на кралете на подземния свят накърнява репутацията на правоохранителните органи. Например гражданите просто не могат да повярват, че криминалният "авторитет" Ленка Пантелеев – бивш сътрудник на милицията, който дълги години граби и убива жители на Петроград, е убит и на властите им се налага да изложат трупа му публично. Пантелеев се "прославя" не само със своето разбойническо поведение, но и с убийството на началника на 3-и отдел на милицията и с дръзкото си бягство от затвора с помощта на внедрен в органите на реда съучастник.
Ленка Пантелеев
Свободни източнициПрестъпниците от подобен калибър държат много публични домове из целия град; те контролират мащабна подземна мрежа, чиито краища се свързват именно в Лиговка, където при акции в квартирите на престъпниците редовно загиват и милиционери, и бандити.
Именно този район се оказва в обсега на 11-и отдел на милицията на Ленинград, за чийто началник е назначена Паулина Онушонок. Но как така една жена получава толкова висок пост?
Паулина Ивановна Онушонок
"Музейна агенция" Кингисепски историко-краеведчески музейПаулина Сеглина е родена през 1892 г. в гр. Билзен в Ливония (днешна Латвия), в семейството на бедния селянин Ян Сеглин, който работи за немски барон. През 1905 г., когато избухва Първата руска революция, братята на Паулина – Антон и Карл, оглавяват работническо въстание: те подпалват и ограбват имения, а взетото раздават на селяните. 13-годишната им сестра им помага, действайки като свръзка. Скоро въстанието е потушено, братята са убити, а бащата е прогонен от собствената му земя. През 1906 г. оцелелите членове на семейството се местят в Рига. Там Паулина започва работа в консервена фабрика, а след това в печатница. Скоро влиза в марксистки кръжок, чийто ръководител – миньорът Дмитрий Онушонок, ѝ става мъж.
Дмитрий Фьодорович, начальник на КПП "Кингисепп", и Паулина Ивановна Онушонок
Архивна снимкаВ началото на Първата световна война (1914-1918) семейство Онушонок се мести в Петроград. През януари 1917 г. Паулина влиза в партията на болшевиките, а през октомври участва в щурма на Зимния дворец, където заседава Временното правителство. През 1918 г. започва работа в органите на Общоруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (ВЧК) и служи като разузнавач в Рига, пише Алексей Скилягин в книгата си "Дела и хора от Ленинградската милиция: исторически очерци".
Пионери в база "Виктор" в Кингисеп
"Музейна агенция" Кингисепски историко-краеведчески музейПрез 1922 г. Дмитрий Онушонок е пратен в гр. Кингисеп да охранява северозападната граница на съветска Русия, а жена му става ръководител на един от първите пионерски отряди в страната. Тя организира работата на кръжоците, занимава се с деца и им разкрива подробности за работата на граничарите.
За две години, благодарение на успешната си работа като милиционер-възпитател, Паулина Онушонок превръща пионерския отряд в Кингисеп в база, където започват да пращат за превъзпитание и малолетни престъпници от цялата Ленинградска губерния.
През 1928 г. Онушонок оглавява Кингисепския районен отдел на милицията: за първи път в СССР жена е назначена на толкова висока позиция. Година по-късно повереното ѝ звено е признато за най-доброто в Ленинградска област – при това то е гранична територия, където вилнеят контрабандисти и диверсанти. За заслугите си Паулина Онушонок отново е повишена и е назначена за началник на същия този 11-и отдел на милицията в Ленинград.
Милиционерски отряд от работници на Петроград
МАММ/МДФ/russiainphoto.ru/В обхвата на Паулина Онушонок попадат гарата, битпазара, където продават крадените вещи, и много квартири, обитавани от най-закоравелите бандити в града. За борба с тях шефът на отдела на милицията решава да приложи разпространената в онези времена, но много опасна тактика на работа под прикритие. Нощем тя се преоблича като бездомница, прониква в свърталищата им и събира информация за престъпниците. Денем Онушонок планира къде и как да ги залавя. Същевременно нощем и вечер служителите ѝ усилено патрулират района.
Паралелно с това тя инициира организирането на общежития за безпризорни и бездомни и тяхното трудоустрояване, за да отстрани причината за принудителната престъпност. По предложение на Онушонок, която има опит в работата с трудни младежи, в 11-и отдел на милицията е открита първата в страната детска педагогическа стая. Тук безпризорните деца се превъзпитават, за да не стават престъпници.
Скоро нейният участък става лидер по въвеждане на ред в Ленинград. "За кратко време буйната и шумна Лиговка се превръща в благоустроен работнически булевард и това е огромна Ваша заслуга", пише в благодарствено писмо до нея работничка в тъкачна фабрика в Лиговка. А през 1933 г. Паулина Онушонок става една от първите жени в страната, на която е присъден Орден на труда "Червено знаме".
Паулина Ивановна Онушонок, 1937
Архивна снимкаИнтересно е, че Паулина и Дмитрий Онушонок нямат собствени наследници, но отглеждат шест приемни деца.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си