"Внимание! Внимание! Покришкин е във въздуха!" – така германските предупредителни постове алармират за появата на хоризонта на изтребителя Р-39 "Аерокобра" с номер на опашката "100" на знаменития съветски ас Александър Иванович Покришкин. Това е сигнал за пилотите на Луфтвафе надлежно да засилят предпазливостта си, да излязат от продължителни въздушни битки, а младежите незабавно да се върнат на летищата.
През цялото време на войната Покришкин извършва над 650 полета, води 156 въздушни битки, лично сваля 59, а в група – 6 вражески самолета. Според друга версия броят на спечелените от него победи надхвърля 100.
Александър Иванович е не само талантлив пилот, но и автор и ръководител при прилагането на нови тактически построявания и прийоми за въздушен бой: "ножица", "соколов удар", "клещи", "люлка" и др. Благодарение на него във ВВС на Червената армия се разпространява ефективната бойна формация "Кубанска етажерка", която осигурява на самолетите изтребители повече пространство за търсене на цели.
Покришкин е на фронта от самото начало на войната и става един от първите, на които при пълно господство на вражеската авиация им е позволено да летят сами за "свободен лов" за германски самолети, включително и в тила на врага. Сред съветските пилоти тази практика става широко разпространена едва от 1943 година.
"Военният талант на Покришкин се проявява ясно в битката над Кубан", спомня си пилотът Михаил Водопянов: "Той се биеше тук с някакво настървление, нетърпеливо търсейки вражески самолети в небето. От голяма височина той се стоварваше върху "месершмити", "юнкерси", "хайнкелси", атакуваше ги с повишена скорост, пронизваше ги с кратки точни картечни откоси и ги принуждаваше да падат на земята като огнени буци. Нашите бойци на предната линия от окопите толкова пъти се възхищаваха на неговите бързи, съкрушителни атаки, че започнаха да разпознават Покришкин по "почерка" на водене на битката, дори когато самолетът беше толкова високо в небето и числото "сто", изписано с бяла боя, не се виждаше върху фюзелажа. "Стотицата" беше известна по целия фронт. Фашистките пилоти много се страхуваха от нея".
Въпреки че от 1944 г. Александър Иванович ръководи въздушни полкове и въздушни дивизии, той продължава да се издига в небето и да сваля самолети на противника до самата Победа. В следвоенния период трикратният Герой на Съветския съюз Покришкин се изкачва до длъжността заместник-главнокомандващ на силите за противовъздушна отбрана на СССР. През 1972 г. е удостоен със званието маршал от авиацията.
Колега на Александър Покришкин, Григорий Речкалов, прави 452 полета по време на войната, участва в 122 въздушни битки, лично сваля 56 (според други източници – 61) и като част от група – 5 вражески самолета. Той сяда зад щурвала на много модели изтребители, но "Аерокобра" става любимият му.
Речкалов е майстор на "свободния лов", който обикновено той води на големи (до 6000 метра) височини. За пилота не е трудно да намери жертва, тъй като има изключително остро зрение.
Григорий Андреевич е определян като храбър, прям и откровен човек, а в същото време характерът му е твърде противоречив и поривист. В една ситуация той дисциплинирано и точно изпълнява заповеди, в друга лесно може да се отклони от основната задача, като започне преследване на случаен вражески самолет.
Звезден час на Речкалов става мащабната въздушна битка за Кубан през пролетта на 1943 г., по време на която той сваля 17 вражески самолета. "Нямаше нито едно излитане, без да бяхме водили бой", спомня си пилотът: "Отначало фашистът действаше нагло. Ще изскочи на група, ще нападне и гледаш ту един, ту друг наш самолет гори и се носи към земята. Но ние бързо разбрахме тактиката на фашистките пилоти и започнахме да прилагаме нови прийоми: да се движим по двойки, а не в звена, по-добре да използваме за връзка и насочване радиото, да ешелонираме групите от самолети по така наречената "етажерка".
Малцина съветски пилоти могат да се похвалят с такава богата колекция от свалени вражески самолети като Григорий Андреевич. В неговия актив има бомбардировачи "Хенкел" He 111, "Юнкерс" Ju 88 и 87, изтребители "Месершмит" Bf 109, "Фоке-Вулф" Fw 190, различни транспортни и разузнавателни самолети и дори летяща лодка "Савойя".
Двукратният Герой на Съветския съюз Григорий Речкалов посреща края на войната като инспектор по пилотиране на 6-и гвардейски изтребителен корпус. След 1945 г. продължава да служи във ВВС и достига до чин генерал-майор.
"Точна маневра, зашеметяваща бързина на атаката и удар от изключително късо разстояние", така Иван Никитович Кожедуб определя основата на въздушния бой. В актива на този знаменит пилот има 62 свалени (лично) вражески самолета, което го прави най-ефективният летец-изтребител не само във ВВС на Червената армия, но и сред колегите му от всички страни от антихитлеристката коалиция.
След като отива на фронта едва през пролетта на 1943-а, Кожедуб отстъпва на Речкалов и Покришкин по брой на полетите и проведените въздушни битки (има съответно 330 и 120). Въпреки това, благодарение на своята инициативност, дързост, пресметливост, смелост и интелигентност именно той става съветският ас номер едно.
Изкусен боец, Иван Никитович винаги се стреми първи напористо да атакува врага. В същото време той може да действа внимателно и хладнокръвно, когато е необходимо.
Ето как Кожедуб описва една от въздушните битки по време на битката при Курск: "След като се разгорещих в сражение, допуснах грешка – загубих височина... Коригирайки пропуска, бързо превключих на набиране на височина. Зад мен се залепиха два "Месершмита"... Аз спокойно спираловидно се издигах нагоре. Германците се понесоха зад мен, движейки се под прекалено остър ъгъл. Веднага ми стана ясно, че при такова набиране на височина германците трябва или да изостанат, или да "увиснат". Започнах да наблюдавам внимателно по-близкия "Месершмит". Наистина германецът скоро се задъха и, след като загуби скорост, "увисна". Бързо, поставяйки моя "Лавочкин" в раверсман (фигура от висшия пилотаж, която позволява бързо да се промени посоката на полета), аз се насочих към германеца и го запалих още с първия як откос".
Кожедуб до своя Ла-5ФН
Иван Шагин/SputnikИван Никитович е един от първите съюзнически пилоти, свалили германски реактивен изтребител "Месершмит" Ме-262. За съжаление (според него) в актива на Кожедуб има и два американски изтребителя P-51 "Мустанг", които по погрешка атакуват неговия самолет през април 1945 година. Съветският ас разбира твърде късно, че пред него са съюзници - едва когато битката вече е приключила.
По време на Корейската война от 1950-1953 г. трикратният Герой на Съветския съюз Кожедуб командва 324-та изтребителна авиационна дивизия, която постигна 216 въздушни победи. След това Иван Никитович продължава да служи във ВВС на ръководни длъжности. През 1985 г. е удостоен със звание маршал от авиацията.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си