През пролетта на 1945 г. никой не се съмнява, че войната в Европа скоро ще приключи. Сега единствената задача на германците е да задържат "дивите руснаци" възможно най-дълго, за да се предадат на британските и американските войски, приближаващи от запад.
Сред онези, които по никакъв начин не искат да бъдат в ръцете на Червената армия, са казаците, които се бият за Хитлер. Местните жители на южните руски степи не се съмняват, че ще трябва да отговарят пред съветските власти за сътрудничество с врага.
Bundesarchiv
Югозападна Австрия става център за събиране на отстъпващите казашки формирования. Над 45 000 бойци и членове на техните семейства (според други източници около 60 хиляди) успяват да стигнат дотук в началото на май и да капитулират пред британците, които завземат региона.
Те са сигурни, че заплахата ги е подминала. Но се оказва, че надеждите им са напразни.
Заедно с Хитлер
Докато по-голямата част от донските, кубанските и терските казаци се бият срещу германците като част от Червената армия, друга част от тях се присъединяват към нацистите.
Bundesarchiv
Освен недоволните от съветската власт казаци граждани на СССР, в редиците на Вермахта и войските на СС се бият и казаци емигранти, които напускат родината си след победата на болшевиките в Гражданската война. Те се връщат тук със синовете си, за да отмъстят на старите си врагове.
И така в първия ден на германската инвазия атаман Пьотър Краснов, който живее в Германия, прави следното изявление: "Моля да се предаде на всички казаци, че тази война не е срещу Русия, а срещу комунистите, евреите и техните поддръжници, които търгуват с руска кръв. Господ да е на помощ на германските оръжия и Хитлер!"
Свободен източник
Нацистите, които обявяват казаците за потомци на германските племена на готите, подкрепят създаването на казашки формирования. Най-значимата сред тях е военната организация "Казачи стан" и 15-ти казашки кавалерийски корпус на СС.
Казаците се доказват като предани и изпълнителни бойци. Те изпълняват гарнизонна служба в окупираните територии на Съветския съюз, участват в наказателни акции срещу партизаните и се бият срещу редовните части на Червената армия. Сред техните "подвизи" е участието в жестокото потушаване на Варшавското въстание през август-октомври 1944 година.
Bundesarchiv
Немците също използват казаците в контрапартизанската борба в Югославия и Италия. Именно от Апенинския полуостров в края на войната те нахлуват в Австрия, където се предават на британците и са настанени в лагери близо до градовете Линц и Юденбург.
Репатриране
Според договореностите, постигнати по време на Ялтенската конференция през февруари 1945 г., западните съюзници са задължени да прехвърлят в Москва всички съветски граждани, които са попаднали при тях – както затворници от лагерите, така и колаборационистите.
Bundesarchiv
Британската операция за предаване на казаците на съветската страна започва на 28 май с "обезглавяването" на казашките формирования. Около две хиляди офицери са изведени от длъжностите си на "конференция", след което незабавно са предадени в ръцете на съветските органи на държавна сигурност.
Британците започват да преместват по-голямата част от военнопленниците сутринта на 1 юни. Тъй като те започват да се съпротивляват, нещата много бързо стигат до кръвопролития. "Английските войници нападнаха казаците, зашеметявайки ги с палки или приклади на пушки с удари по главите, вдигаха падащите в безсъзнание и ги хвърляха в камиони, с които ги откараха на гарата и ги стовариха във вагони", спомня си терски казак, който е очевидец на събитията в лагера "Пегетц".
Сергей Королков
Задържаните се опитват да избягат при всяка възможност, пробивайки редиците на военнослужещите и изскачайки от камионите и вагоните. Тези, които не успяват да го направят, бързо хвърлят личните си документи, снимки и награди. Има и такива, които предпочитат самоубийството пред това да се върнат в Съветския съюз.
До средата на юни връщането на казаците на съветска страна приключва. Според различни оценки по това време са загинали от няколкостотин до няколко хиляди души.
Съд
Bundesarchiv
Великобритания не се ограничава с предаването на своя източен съюзник само на тези съветски граждани, които са сътрудничили с врага. Заедно с колаборационистите в СССР са изпратени и казаци емигранти, които никога не са имали съветско гражданство и не би трябвало да подлежат на депортация.
Сред тях са и най-големите фигури в казашкото движение: атаман Пьотър Краснов, който участва в създаването на казашкия лагер, неговият братовчед генерал-майор Семьон Краснов, началникът на резерва на казашките войски Андрей Шкуро и командирът на 15-ти казашки корпус на СС генерал Хелмут фон Панвиц.
Свободен източник
Като германски гражданин последният може да избегне изпращането в Съветския съюз, но решава да сподели съдбата на останалите, заявявайки: "С моите казаци споделих щастливи времена, ще остана с тях и в нещастието". Заедно със свои високопоставени сътрудници той е обвинен в извършване на "активна шпионско-диверсионна и терористична дейност срещу СССР", за което е обесен на 16 януари 1947 година.
Обикновените казаци се озовават в лагери, където някои от тях скоро умират. Жените и децата са първите освободени през 1955 г. в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР "За амнистията на съветските граждани, сътрудничили на окупационните власти по време на Великата отечествена война", техните съпрузи и бащите също са амнистирани.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви