Как е построен и преустрoйван Московският кремъл?

Първите стени и крепост на Москва са типичен пример за славянска укрепителна архитектура. Те представляват дървени укрепления. Каменни крепости в Рус започват да строят по-късно, отколкото в някои европейски региони – главно поради факта, че дървото тук е в изобилие.

Най-ранните отбранителни съоръжения в Москва се издигат до 1177 г., докато не са изгорени в гражданска борба между князете. Тогава са направени нови укрепления – земен вал (от пръст, изкопана за ров) с дъбова палисада върху него. Ровът е широк до 18 метра и дълбок около 5 метра. Самият вал е висок 7 метра. Тази версия на московските стени просъществува до 1238 г., когато монголите я разрушават.

Московският кремъл при Иван Калита, Аполинари Васнецов, 1921

Музей за историята на реконструкцията на Кремъл

След това стените на града са подменяни няколко пъти, но най-надеждна е стената на Иван Калита, оборудвана с кули и изсечена от дебели дъбови трупи. Но дори и тя не може да устои на огъня – в пожара на Вси светии от 1365 г. Кремъл също е обхванат от огън, след което е решено да се построят каменни укрепления.

Белокаменна Москва

Първият каменен кремъл, който заменя дървената крепост, е построен при Дмитрий Донской през 1366-1367 година. Изграден е от 100 000 тона варовик. Благодарение на кремъл целият град получава прозвището "белокаменна Москва". Дори тогава дължината на стените е почти два километра, а общият периметър на крепостта става много подобен на съвременните очертания на Кремъл. Стените се сдобиват с осем или девет кули – най-вече от "долната" страна (тази, която не е обърната към реката).

Вероятен вид на белокаменния Кремъл на Дмитрий Донски. Края на XIV век, Аполинари Васнецов, 1922

Музей на Москва

За повече от сто години от съществуването си стената започва силно да се руши – варовикът лесно се чупи заради влагата, а от средата на XV век започват почти безспирни ремонти.

През 1485 г. Иван III стартира най-големия строителен проект в Русия за времето си – това е нужно заради престижа и военно значение на Москва. На мястото на кремъла от Дмитрий Донской се появява нова крепост.

Кремъл на Иван III

Кремъл при Иван III, Аполинари Васнецов,1921

Музей на Москва

По заповед на Иван III пострадалите части на стената са разрушени. За изграждане на новия кремъл са поканени най-добрите италиански инженери. За удобство те просто са наричани "Фрязи" или "Фрязини" – тоест италианци. Така Пиетро Антонио Солари от Милано става Пьотър Фрязин, Антонио Джиларди от Виченца Антон Фрязин, а Марко Руфо става Марк Фрязин и т.н.

Иван III и "Аристотел"

И.Панов (CC BY-SA 4.0)

Рудолфо Фиораванти от Болоня е наричан в Москва с прозвището "Аристотел", което подчертава неговата изключителност и голям талант. Той е поканен в Москва от Иван III за строежа на главния храм в кремъла – катедралата "Успение Богородично". Именно "Аристотел" е автор на технологията за производство на тухли, от които са изградени кулите и стените на цитаделата.

Новата крепост се строи постепенно, за да не остане незащитено сърцето на Москва. Основата на старата стена от бял камък (и в някои райони останките от самата стена на Дмитрий Донской) е призната за надеждна и е взета за основа на новата стена.

Стената на новата грандиозна крепост на Иван III достига дължина от около 2,25 километра. Дебелината ѝ до ден днешен варира от 3,5 до 5,5 метра с височина от 5 до 19 метра. Стената на Иван III може да се похвали с 18 кули, включително кули на портите. Този външен вид остава почти непроменен до XVII век. Тогава всички кули на кремъл, които днес са символ на Москва, са допълнени с декоративни вишки и повечето от бойниците са затворени. Броят на кулите също нараства до цели 20.

Кремъл има още и три кули за стрелци (така наречените "барбакани"), от които само една е оцеляла до днес, и то в силно променена форма – кулата Кутафя.

Кула Кутафя

Ludvig14 (CC BY-SA 3.0)

Стените на Кремъл са облицовани с тухли само отвън – отвътре те се състоят от останките от стената на Дмитрий Донской, запълнени с варов разтвор за по-голяма здравина. Общо за строителството са използвани 100 милиона тухли, които по онова време са иновация за Русия. Използвани са т. нар. "двуръчни" полупудови тухли с тегло до 8-9 килограма. Наричат ги двуръчни, защото трябва да се вдигат с две ръце.

Жерар Делабарт, 1797

Руски музей

Кремъл има невероятен за времето си отбранителен потенциал. От вътрешната страна в стените са направени полукръгли арки, което позволява поставянето на бойници на долния етаж, предназначени както за пушки, така и за огнестрелни оръжия. В същото време стените запазват внушителната си дебелина.

Удебелен цокъл (талус) предпазва стената от обсадни кули, стълби и подкопаване. Отгоре стената разполага с 1045 зъбци (мерлони) с М-образна форма, която популярно се нарича "лястовича опашка". На височина достигат до 2,5 метра, а на дебелина до 70 сантиметра. Всеки мерлон е направен от 600 тухли. По време на битка, както и в европейските крепости, пролуките между бойниците се покриват с дървени "щитове" – а самите стени са покрити с дървен покрив.

Книжен пазар, Аполинари Васнецов, 1916

Музей на Москва

Освен това и ров защитава стената и цялата крепост от долната страна, на територията на Червения площад. Наричан е "Алевизов ров" на името на архитекта Алевиз "Новият" Фрязин, който го проектира. Ровът съществува до 1814 г., когато е засипан.

Дърво на Московската държава (Похвала на Владимирската Богородица) Симон Ушаков, XVII век

Третяковска галерия

Крепостите стени в Русия често са оборудвани със скривалища – подземни галерии, които позволяват на обсадените защитници да поддържат достъп до източник на питейна вода, независимо дали е кладенец или изход към ров, пълен с вода.

Но има и скривалища с достъп извън крепостните стени, които се ипозлват за контраатака. Кремъл също има такъв елемент – при строежа на Тайницката кула е осигурен скрит кладенец и изход към река Москва. А между кулите Набатная и Константин-Еленинская има подземна галерия с тайник от гюлета.

За времето на своето съществуване кремълската стена е повреждана и ремонтирана многократно – особено тежки щети тя получава през 1812 г., реставрацията е завършена едва през 1822 година. През 1917 г. артилерията удря стената, а по време на Втората световна война, въпреки хитроумната маскировка, десетки бомби падат върху крепостта.

natmint/Getty Images

Творението на италианските инженери и руските строители е оцеляло до днес в силно променена форма, загубила първоначалния си вид. Различни периоди от руската история обаче оставят своя отпечатък върху Кремъл и неговата известна стена, което го прави безценен паметник.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.