Снимката на военния фоторепортер Макс Алперт "Комбат" с влизащия в битка командир, е също толкова голям символ на Втората световна война като "Знамето на победата над Райхстага" на Халдей или "Родината майка зове". Снимката се появява на корицата на няколко американски списания и дори е отпечатана през 1985 г. на пощенска марка в Република Конго.
Алперт снима този човек на 12 юли 1942 г. на Южния фронт, по време на битката при Ворошиловград (сега Луганск) - и решава, че това е "комбат" - командирът на батальона. Така и нарича снимката си. Истинската история на човека от снимката става известна едва през 1970-те.
Последната снимка в живота
Макс Алперт/Sputnik
За това как е направена тази снимка Макс Алперт пише в мемоарите си от 1962 година. От щаба му показват батальона, който за първи път пристига на фронтовата линия, за да отблъсне контраофанзива. Фотографът влиза в окопите и търси командира.
"Той се оказа прост, общителен човек, който служи преди войната в офис на някаква фабрика", пише Алперт.
Но фотографът не отвлича вниманието на никого от подготовката за трудния ден и не задава повече въпроси: "Войниците, говорейки полугласно, концентрирано се подготвяха за предстоящата битка, почистваха и проверяваха оръжията, оборудването, писаха писма до роднините си ... Получих съгласието на командира на батальона да бъда неотлъчно до него в тези решителни моменти".
Точно преди атаката комбатът стана от окопа, вдигна пистолета ТТ високо над главата си и даде заповед за настъпление. "Хората със силен вик "Ура!" се втурнаха в атака... успях да уловя този момент ... няколко минути по-късно отнякъде се чу - "Убиха командира!". Нямах време да разбера фамилията му, спешно ме извикаха в щаба на полка", пише Алперт.
30 години по-късно
Снимката на последнита мигове от живота на т. нар. "комбат" е една от стотиците, които са направени през този ден. По времето на война тя никога не е попадала във вестниците. Дълги години кадърът се съхранява в личния архив на фотографа, докато все пак не е публикуван във вестник "Правда" през 1974 г. по случай поредния Ден на победата.
След това Алперт получава стотици писма от цялата страна - авторите им го уверяват, че на снимката е техен роднина. Поне един ветеран от войната се идентифицира с тази снимка. Едно такова писмо от Запорожие твърди, че на снимката е изобразен 36-годишният младши политически инструктор Алексей Гордеевич Еременко, който изчезва безследно на 14 януари 1942 година. Журналистът дори не би обърнал внимание на това писмо (особено при такова несъответствие в датите - той прави снимката половин година по-късно), ако не беше едно обстоятелство: към писмото са приложени снимки, в които той идентифицира своя "комбат" .
Алперт започва разследване, което му отнема две години. Журналистът иска още снимки и започва справка за "изчезналия без вест" политически инструктор Еременко. Оказа се, че в същия батальон, рамо до рамо със своя "комбат", се бие неговият съименник, кадет Еременко, с абсолютно същите инициали. Той всъщност изчезва през зимата на 1942 година. И тогава в бъркотията от щаба изпращат до роднините на "комбата" доклада за изчезването му .
Кой е известният командир на батальона?
Свободен източник
36-годишният младши политически инструктор Алексей Еременко е роден в обикновено многодетно семейство и на 14-годишна възраст отива да работи в железницата, за да помага на близките си. Скоро той се премества в завод, а след това изгражда партийна кариера - става председател на колхоза "Авангард". Под негово ръководство работят животновъдни ферми, в които се отглеждат крави, свине и коне.
Когато войната започва Еременко има острочка за призовката. Но той не иска да седи в тила и отива на война като доброволец. През лятото на 1942 г. служи като младши политически офицер, а не като командир на батальон: тази длъжност съответства на ранга на лейтенант. Но в последния ден от живота си той замества ранения ротен командир, като поема отговорността да вдигне войниците в атака. Затова фотографът го обърква с командира на батальона - "комбата".
Алексей Еременко е погребан в братската могила близо до село Хорошее, Луганска област. По-късно му е издигнат паметник, направен по мотиви от известната снимка. Силуетът му е изсечен върху руски монети от 1995 г., руска пощенска марка и часовника "Победа", който е пуснат в продажба през 1985 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви