Адрес: Котелническая набережная 1/15. Най-близките метростанции "Таганская", "Китай-город"
Години на изграждане: 1937–1952 г.
Какво има в нея:Апартаменти, магазини, ресторанти, банки, ателиета за битови услуги и киносалон.
След победата във Втората световна война програмата на Сталин за реконструкция на Москва цели да превърне града в столица-витрина. Седемте небостъргача, "седемте сестри", олицетворяват нейното величие и триумф. Известният сталински небостъргач е само на 900 метра от Кремъл и първоначално е построен като жилищна сграда. Само че никога не е била само жилищна.
Основите на небостъргача са положени на мястото на складове за брашно - по-рано при сливането на реките Москва и Яуза е имало много мелници. За да се разчисти теренът за строежа, са премахнати четири улички в стара Москва.
1946 г.
Сергей Иванов-Алилуев/TAССРайонът не е избран случайно. По онова време този крайбрежна, както и частта от остров Балчуг, която гледа към нея, са активно застроени с помпозни здания в стил сталинистки ампир. Първоначално замисълът на генералния план на Сталин е да се построят не седем, а осем висотки, като осмата е трябвало да се появи в Зарядие (сега на това място е парк "Зарядие"), но тя не е завършена. Така небостъргачът на крайбрежната се оказва най-близо до Кремъл. Негови архитекти са Дмитрий Чечулин и Андрей Ростковски, и двамата лауреати на Сталински награди.
Както при изграждането на главната сграда на Московския държавен университет (МГУ), тук работят затворници от ГУЛАГ. До 1953 г. затворническият лагер се намира точно на строителната площадка и, за да няма бегълци, цялата територия е опасана от триметрова ограда с пет линии бодлива тел и половинметрова зона за предупреждение, та никой да не може да се доближи до нея. До лятото на 1951 г. освен затворници в строежа на сградата участват и военнопленници, които наричат "специален контингент".
1948 - 1955
Владислав Микоша/МАММ/МДФ/Russia in photoФактът, че небостъргачът е построен от затворници, е добре известен на всички негови обитатели. И днес един от често разказваните вицове от местните, които отдавна живеят тук, звучи така: "Когато забивате пирон или пробивате дупка, не се плашете, ако попаднете на скелет. Той е на бригадира, когото затворниците, построили къщата ни, са зазидали омразния си бригадир".
Архитектите твърдят, че еталон за тази сграда е московската архитектура от края на XVII век - храмове като църквата "Покров на Пресвета Богородица" във Фили. Централната висока сграда е на 32 етажа, заедно с шпила височината ѝ е 176 метра. Преди това в сградата е имало 540 апартамента, а сега те са около 700. Поради стеснената композиция в горната част много апартаменти на последните етажи са малки и неудобни като оформление, но това не притеснява никого. В крайна сметка всичко в сградата подчертава статута на нейните обитатели.
Централният вход прилича по декорацията на луксозен дворец: главно мраморно стълбище с колони, порцеланови барелефи в цвят слонова кост, стени, облицовани с гранитни скулптури, високи кристални полилеи. В двора на сградата има подземен гараж, а на покрива му - тенис кортове.
Идеята на архитектите е, че жителите на висотката, ако желаят, могат изобщо да не излизат от нея. Тя е построена с идеята, заимствана от комуналните жилища, като социален комплекс - първият етаж е отдаден за търговски и битови функции (абсолютна иновация за онова време). Сградният комплекс включва магазини, поща, кафене, салон за красота, пералня, художествено ателие, училище по шах и киносалон, в който се прожектират филми от Държавния филмов фонд, най-големият филмов архив в страната.
В същата сграда е и легендарното ателие за шиене на униформи и цивилни дрехи - тук са ушити униформите на маршалите Жуков, Будьони, Конев. А полилеите от студиото участват в снимките на филма "Война и мир" на Бондарчук.
Жилищната сграда на Котелническая набережная отдавна е един от основните символи на Москва. Появява се в култови филми и сериали - от "Москва не вярва на сълзи" до "Брат-2" и "Хардкор". Само че дейците на изкуството, живели в тази висотка, са повече от заснетите в нея филми.
Първоначално в сградата се заселват служители на НКВД и Министерството на вътрешните работи. Строителството се ръководи от Лаврентий Берия, най-близкият сътрудник на Сталин, и се взема решение апартаментите да бъдат дадени на "свои хора". Сред тях са ядрени физици, които работят под командването на Берия и разработват атомни оръжия. И за да се подчертае още повече елитарността на висотката, в нея са настанени представители на творческата интелигенция.
По различно време в небостъргача са живели поетът Евгений Евтушенко, актрисите Фаина Раневская и Нона Мордюкова, балерината Галина Уланова, актьорите Александър Ширвиндт и Михаил Жаров, писателите Константин Паустовски и Василий Аксьонов, както и други дейци на изкуството. Въпреки че архитектът Чечулин изпадна в немилост след смъртта на Сталин като създател на помпозна просталинистка архитектура, той също получава заветните ключове.
Апартаментите във висотката са давани "до ключ", луксозно и напълно оборудвани: със скъп паркет, с орнаменти по таваните, кристални полилеи, бронзови лампи, вносна санитария и модерни мебели. Обикновените съветски хора биха могли да спестяват цел живот само за един кристален полилей.
Е-е, наистина е наложена забранена да се местят мебелите в апартаментите, да не говорим за преустройство – за това следят коменданти, които редовно правят обиколки. Това се дължи на факта, че в "къщата на чекистите" навсякъде са инсталирани микрофони за подслушване и, ако се премества шкаф или скрин, може да се прекъснат някои кабели.
Днес небостъргачът на Котелническая вече не е толкова претенциозно място. По принцип тук живеят потомците на онези, които са получили апартаменти през съветско време. Много от тях са възрастни хора. Апартаментите се продават активно или се отдават под наем.
Средната цена е 50 милиона рубли (510 000 евро) за двустаен апартамент, а можете да го наемете за 100 000-170 000 на месец (100-1700 евро). Млади хора често си поделят наема със съквартиранти.
От предишната слава на тази висотка не е останало много. В централното фоайе са запазени мозайките по тавана и мраморната облицовка. Не и оригиналната декорация на апартаментите, въпреки че някои елементи, като полилей или огледало, все още могат да бъдат намерени тук-там. Освен това много комуникации са остарели, което създава постоянно неудобство за жителите. Заради старата вентилация и дюшемето се чува ясно какво се случва в съседните апартаменти.
"В апартамента постоянно нещо изгаря и се чупи - и два месеца след преместването разбрах, че сградата е построена за красота, а не за живот. Да, намира се в центъра, но от нея до метрото се ходи дълго. А за да я заобиколите, ви трябват поне 20 минути", разказва Ксения Вечтомова, която си е взела апартамент под наем тук.
Строгите портиери и днес следят да няма непознати в сградата.
В миналото тук човек е можел да влезе, като си купи билет за музея-апартамент на балерината Галина Уланова, но от няколко години той е затворен за реконструкция. Единствената възможност е да закупите билет от агенцията "Покриви и по-високо", която за 2000 руб. ще ви направи обиколка на входа и ще ви предложи чай в апартамент с гледка.
За тези, които искат поне формално да посетят легендарната сграда, има печеливша опция – да посетят киносалона "Илюзион". Това е най-старото кино в Москва на първия етаж на небостъргача, в което в миналото са показвани ленти от архива на Госфилмофонд (между другото, това се прави и досега).
Неотдавна то бе реконструирано и се превърна в модерна кинозала с уникален репертоар.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си