7 факта за Московския държавен университет, които трябва да знаете

1. Най-старият университет в Русия

Елисавета Петровна, Иван Шувалов и Михаил Ломоносов

Третяковска галерия/Свободен източник; Ермитаж/Свободен източник; МАЭ РАН/Свободен източник

Московският университет е основан през 1755 г. с указ на императрица Елисавета Петровна. Концепцията за образование и проектът на университета са направени от първия руски академик Михаил Ломоносов. Московският държавен университет обаче ще бъде кръстен на него едва през 1940 година.

Думите на Ломоносов: "Науката е ясно познание на истината, просвещение на разума" – и до ден днешен украсяват герба на МГУ. (Целият цитат е взет от неговата "Реторика" и гласи следното: "Науката е ясно познание на истината, просвещение на разум, непорочното увеселение на живота, възхвала на младостта, подпора на старостта, строител на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, навсякъде верен и безотлъчен спътник").

Свободни източници

Създаването на образователната институция е покровителствано от Иван Шувалов – ученик на Ломоносов и фаворит на Елисавета. Той представя проекта на императрицата и става първият куратор на университета.

За рожден ден на МГУ се счита 25 януари, известен още като Татянин ден. Шувалов избира тази дата, защото съвпада с рождения ден на майка му. В Московския държавен университет има и църква на света Мъченица Татяна.

За титлата най-стар университет в страната Московският университет се бори с университета в Санкт Петербург (историците спорят дали Петербургският е наследник на Академията на науките, основана от Петър I през 1724 г., или по-скоро произлиза от реорганизирания Педагогически университет, основан през 1819 г.).

И все пак химнът на МГУ гласи: "Той е наш! Той е първият! Той е Московски!".

2. До 1953 г. главната сграда се намира срещу Кремъл

Иван Александровски/Музей на Москва/Свободен източник

Първата сграда на МГУ не е съхранена – първоначално университетът се намира в помещение на Земския приказ на Червения площад (днес на това място е Историческият музей). Тази сграда не отговаря на нуждите на новата образователна институция и през 1780-те години на за нея е построена нова – на улица "Моховая", точно срещу Кремъл.

Студентите все още учат в тази най-стара сграда на улица "Моховая" 11, сега там се намира Институтът за азиатски и африкански изследвания към МГУ.

А. Савин, WikiCommons

През 1830 г. за нуждите на университета е закупена още една сграда (построена през 1790 г.) от другата страна на пътя (днес там е разположен Факултетът по журналистика, който се намира на ул. "Моховая" 9), построена е и църква. По-късно университетът заема цял квартал – сдобива се със собствена печатница, научна библиотека и зоологически музей.

Legion Media

3. Главната сграда – един от станлинските небостъргачи

Строежът на МГУ

Евгени Умнов/Союз на фотохудожниците в Русия/Russia in photo

Ако преди революцията от 1917 г. образованието в Московския университет е елитарно и само тесен кръг от хора могат да си го позволят, то след революцията е взет курс към демократизация на образованието. Рязко нараства броят на студентите, реорганизират се и органите на студентското самоуправление. В състава на МГУ са включени и Висшите женски курсове, които за първи път приемат студентки, а също и преподаватели жени. Появяват се нови факултети и области на обучение, а малките сгради в центъра на града вече не отговарят на нуждите на главния университет в страната.

След края на войната в университета, 1 септември 1945 година

Емануил Евзерихин/МАММ/МДФ/Russia in photo

В края на 40-те години на миналия век Сталин планира изграждането на няколко небостъргача в Москва. Първоначално сградата на Ленинските (Воробьови или Врабешки) хълмове на завоя на река Москва е планирано да се използва като хотел. Но ръководството на Московския университет така силно умолява да получи тази нова сграда, че Сталин решава да им я предостави. МГУ се оказва най-високата от всички сталински сгради – централният корпус е на 32 етажа, а височината на сградата заедно с кулата е 235 метра.

Dmitry A. Mottl (CC BY-SA 3.0)

По същото време, и в същия стил, до основната сграда са построени две сгради за Химическия и Физическия факултет.

Наталя Гарнелис/ТАСС

4. МГУ има още стотици сгради

Днес Московският държавен университет притежава стотици сгради в цяла Москва и извън нея. Само площта на главния кампус е стотици хектари.

Виктор Садовничи поздравява студентите

Евгений Биятов/Sputnik

В допълнение към множеството сгради в центъра на града и повече от дузина образователни сгради на Врабешките хълмове, МГУ има още няколко библиотеки, изследователски центрове и лаборатории, собствена печатница, ботаническа градина, няколко музея, лекоатлетическа арена, както и футболни игрища, тенис кортове, и много други.

МГУ, Шуваловски корпус

Владимир Федоренко/Sputnik

МГУ има собствена поликлиника, метеорологична обсерватория и свой ядрен център.

5. Университетът има 43 факултета!

Лингвистични занятия

Виталий Савельов/Sputnik

Както и повече от 300 катедри и седем филиала в други страни (сред тях са бившите съветски републики и Словения).

Първоначално през 1755 г. университетът има само три факултета – философски, юридически и медицински. През XIX век към тях са добавени катедри по физически, математически и словесни науки. Още след революцията от 1917 г. е извършена реорганизация и се появяват нови факултети с основни дисциплини: химия, биология, механика и математика, физика, история, геология, география, филология и икономика.

През 1952 г. Факултетът по журналистика се отделя от Филологическия факултет, а през 1973 г. Факултетът по почвознание се отделя от Биологическия факултет. Появяват се още Факултет по психология, Факултет по изчислителна математика и кибернетика и Институт по азиатски и африкански изследвания.

Новият корпус на хуманитарните факултети, 1975 г.

Владимир Вяткин/Sputnik

През 1980-90-те години отделни факултети са отделени за такива науки като социология, чужди езици, регионални изследвания, материалознание, фундаментална медицина, публична администрация и военно обучение. Сега в МГУ се изучават още биоинженерство, световна политика, публична администрация, бизнес, телевизия, хуманитарен мениджмънт и много други.

В допълнение МГУ разполага с център за обучение на гимназисти, чийто приоритет е подготовката за прием в университета.

6. Вече 30 години се управлява от академик Виктор Садовничи

Виктор Садовничи

Евгений Одиноков/Sputnik

От 1992 г. Виктор Садовничи е несменяем ректор на университета. Самият той завършва Механико-математическия факултет през 1963 г. (поради което студентите от други факултети често ревнуват и им се струва, че Садовничи обича "Мехмат" малко повече от другите и му обръща специално внимание).

Виктор Садовнич налива медовина

Сергей Ведяшкин/Агенция "Москва"

По стара традиция всяка година на рождения ден на МГУ ректорът гощава студентите с медовина.

Садовничи е и ръководител на Руския съюз на ректорите и е почетен професор в много чуждестранни университети от САЩ до Япония. Има голям брой държавни награди и отличия. Освен това в негова чест е кръстен астероид (Sadovnichij), както и сорт от храстовидни божури (Академик Садовничи).

7. Възпитаници на МГУ получават 11 Нобелови награди

Екатерина Чеснокова/Sputnik

Днес около 40 000 студенти учат в Московския държавен университет (почти 4000 от тях са чуждестранни студенти от 80 държави). Просто не е възможно да се изчисли общият брой на завършилите университета за всичките години на неговото съществуване. Само в Russia Beyond има около дузина учили там (предимно от Факултета по журналистика).

Борис Пастернак, Андрей Сахаров, Михаил Горбачов

Legion Media

Завършилите МГУ стават известни политици, бизнесмени, спортисти, писатели и журналисти – и, разбира се, видни учени. Те получават различни значими награди, а 11 възпитаници са носители на Нобелова награда в различни направления:

• Николай Семьонов (за химия през 1956 г.)
• Игио Тамм и Иля Франк (за физика през 1958 г.)
• Борис Пастернак (за литература през 1958 г.)
• Лев Ландау (за физика през 1962 г.)
• Александър Прохоров (за мир през 1975 г.)
• Пьотър Капица (за физика през 1978 г.)
• Михаил Горбачов (за мир през 1990 г.)
• Виталий Гинзбург и Алексей Абрикосов (за физика през 2003 г.)

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.