Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
При една от обиколките ми на Червения площад дойде една силно гримирана възрастна дама. Тя слушаше търпеливо по време на екскурзията. В самия край казах, че "ослеяването" на архитекта на храма "Василий Блажени" е само легенда. Тогава дамата най-накрая избухна и обиколката завърши с яростната ѝ реч, че храмът е построен от двама архитекти, Постник и Барма, и царят заповядал и на двамата да избодат очите си. Реших да не споря.
По същия начин днес много хора са сигурни, че цар Петър е подменен в Европа, Петербург е построен върху костите на мъртви селяни, Распутин е бил любовник на императрицата, Хитлер не се е самоубил, а се е скрил в Аржентина и т.н. Защо е толкова трудно да премахнем митовете от масовото съзнание?
Измайловски кремъл
Сергей Бобильов/ТАССФакт е, че митовете са необичайно издръжливи. Идват нови поколения читатели и отново с ентусиазъм започват да поправят това, което смятат за грешка.
Представете си всяко голямо ПТП с множество участници, или разделянето на семейното имущество между седем наследници, или случай на банкрут на стоманодобивна фабрика. Всеки от заинтересованите участници ще има своя версия, свидетели, адвокати, ще намери доказателства и видеозаписи и всеки ще кривва линията си, преследвайки лична изгода – дори и да знае, че очевидно греши.
Не само ще се появят няколко различни "версии" на случилото се, но и ще бъдат изфабрикувани фалшиви документи, потвърждаващи тези версии, ще говорят подкупени свидетели и може би окончателното решение на съда ще бъде несправедливо, ако е възможно да се подкупи самият съдия.
Но всяко подобно дело със сигурност ще приключи. А споровете за миналото никога не стихват. Справедлив въпрос – но нали има източници, в които всичко е записано, какво има за обсъждане? Проблемът е, че изворите са като безкрайната библиотека на покойния прадядо, откъдето непрекъснато изпадат нови книги, бележки, листчета – и миналото се променя. По-точно представите ни за него се променят.
От средата на XIX в. историците единодушно смятат, че идолът от Збруч, намерен в Украйна през 1848 г., е истински паметник на славянското езичество. Но през 2011 г. украинските археолози Алексей Комар и Наталия Хамайко представят сериозни аргументи в полза на факта, че идолът е дело на местния поет и любител на древността Тимон Заборовски (1799-1828), което обяснява поразителното му несъответствие с други подобни находки.
След публикуването на статията научната общност се раздели на няколко лагера. Дискусията все още продължава. Но е ясно, че миналото ще продължи да се променя и този процес никога няма да свърши. Ще се появяват нови източници и бъдещите историци ще направят нови открития.
Збручки идол
Silar (CC BY-SA)Затова историческите митове ще живеят вечно. Те просто са много удобни. Повече от 150 години се считаше, че идолът от Збруч е истински. Стотици научни трудове, лекции, интерпретации на миналото се основават на този факт. Ако идолът се окаже късна конструкция, всички тези произведения ще станат невалидни. Няма ли да е по-добре просто да оставим този въпрос на мира?
"Удобни" са митовете за събития. Често подобни легенди решават с един замах трудни исторически въпроси, които иначе не подлежат на тълкуване.
Да вземем мита за подмяната на цар Петър в Европа по време на Великото посланичество през 1697-1698 година. През март 1698-а в Москва се разгарят вълнения сред стрелците – те са принудени да служат в далечни гарнизони, в изключително трудни условия. Няколко десетки стрелци избягват от служба и идват в Москва, за да се оплачат от глада.
В същото време писмата и заповедите на цар Петър спират да пристигат от Европа. Московските боляри са много напрегнати – умрял ли е царят? Те все още си спомнят сериозните проблеми от началото на 1680-те години, които съпътстват възкачването на Петър и Иван под регентството на София. Болярите се колебаят с решението за брутално потушаване на бунта и разследване – каквото и да се окаже, в случай на смяна на властта, те ще пострадат от същите стрелци.
Скоро кореспонденцията се възобновява – причината за забавянето е безпрецедентно кално свлачище през тази пролет. След това царят се връща в Москва и с несравнима жестокост разследва и наказва стрелците.
А после той се заема със своите реформи, които шокират старото московско общество. Тогава се ражда митът за "подмяната" на царя – той се връща не на себе си! Ядосан, яростен, започва да преобръща целия начин на живот! Толкова удобно е да се обясняват трудностите на реформите и войните с това, че царят не е истински!
Миниатюра на звяра-антихрист в образа на Петър
Свободни източнициТова е причината за издръжливостта на митовете. Защо да разнищваме тънкостите на историята, интригите и влиянието на властовите групи, икономиката и политиката, по-добре да съкратим пътя си до истината – просто подмениха царя, това е!
Също толкова лесно е да се обяснят нелогичните действия на Николай II през 1905-1917 г. с влиянието на луд мистичен старец, а крахът на опричнината на Иван Грозни – с факта, че царят е просто умопобъркан. Митовете са много удобни и най-важното – красиви. А на хората им е свойствено да обичат красотата и романтичните истории.
Вярно, романтично би било, ако цар Александър наистина е отишъл в гората и се е молил за прошка на греховете си до края на живота си, нали? Нищо, че няма нито едно конкретно потвърждение за това, контрааргументите са маса.
И в крайна сметка звучи ужасно, но все пак красиво, че архитектите на храм "Василий Блажени" са били ослепени точно на Червения площад? Разбира се, много по-лесно е да повярвате в това, отколкото да се потопите в изучаването на документи и факти.
И преразказвайки такива митове, разказвачът веднага печели вниманието на слушателите – митовете винаги са увлекателни и отговарят на основните инстинкти на масите. Следователно, колкото и да обяснявате, че Григорий Распутин никога не е оставал сам с Александра Федоровна, а лично е общувал с царското семейство по-малко от 10 пъти, в общественото съзнание той безкрайно ще бъде в спалнята на императрицата.
Не можем да победим митовете.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си