Развенчаване на митове: "Руският император показва с пръст откъде да мине влакът Москва-Петербург"

При планирането на първата голяма руска железопътна линия от Москва до Санкт-Петербург, императорът собственоръчно начертава правата на трасето на картата, като използва линийка. В определен момент моливът стига до палеца, с който той е държал линийката, и моливът прави завой на картата.

Николай I от Франц Крюгер

Франц Крюгер/Ермитаж

Чиновниците, които са се страхували да не разгневят императора, запазват завоя и прокарват железницата точно според линията, начертана от Николай.

Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0)

Път към катастрофата

Прословутият завой е недалеч от село Веребя в Новгородска област. В началото тук линия е била съвсем права, но впоследствие възникват огромни проблеми.

Антон Романов

При строителството на прави железопътни линии могат да се срещнат впечатляващи денивелации. Тук обаче те са огромни: станцията Мстински мост се е намирала на височина 79 метра над морското равнище, а следващата, Торбино, вече на 192 метра. Така се стига до много стръмен участък от 21-километров хълм, по който влаковите хем се изкачват, хем трудно се спускат.

Старият мост Веребя

Архивна снимка

При слизането надолу спирачките им просто прегряват и влаковете имат проблеми при спиранията по пътя към Санкт Петербург и когато се приближават до Мстинския мост надолу по склона. Влаковете от Санкт Петербург, пътуващи към Москва, от друга страна нямат достатъчно мощност, за да се изкачат по хълма, затова се налага да се откачат вагони и след това да се прекарват през хълма на групи.

Мостът Мста, който изгаря през 1869

Архивна снимка

През февруари 1852 година, три месеца след пускането в експлоатация на железопътната линия, става авария. На станцията хълмът е толкова стръмен, че ако вагоните бъдат оставени без надзор, то те могат да се спуснат от хълма. Един от влаковете има толкова много вагони, че е било възможно да се качат по възвишението нагоре само на две части, и когато локомотивът поема с втората група вагони, първата група се спуска надолу по хълма от станцията, блъскайки се в локомотива и останалата част от вагоните.

Въпреки това нищо не е направено за ремонта на линията за изкачване до 1869 г., когато Мстинският мост изгаря. След това проверка установява, че железопътната линия там е твърде опасна и подлежи на реконструкция.

Как "пръстът на императора" наистина се е появил и е изчезнал

Израждането на язовирната стена Веребя

Архивна снимка

Налага се да бъде изграден заобиколен път, който удължава тази част на железопътната линия с пет километра. Старият мост над река Веребя е съборен и вместо него е изградено водохранилище, като реката влиза в него през тръба.

Язовирът Веребя и тръбата на реката

Архивна снимка

Добавени са две станции. Строежът е завършен през 1881 г. и така се появява кривата на картата, наподобяваща "пръста на императора". Нищо, че въпросният император Николай I вече от 26 години не е сред живите.

Съвременният мост Веребя

Neu-Zwei (CC-BY-SA)

Сега няма да намерите "пръста на императора" на картата на железопътната линия Москва-Санкт Петербург. През 2000 г. руското министерство на железниците решава да изправи железопътната линия на този участък, защото новите високоскоростни влакове се нуждаят от прав път поради съображения за безопасност, както и да поддържат високите си скорости.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.