Удивителната история на Африка се появява за първи път в испанския вестник "Камбио 16" през 1995 г. и след това излизат различни книги за тази загадъчна дама, която и до ден-днешен вълнува най-разнородна публика.
Известно е, че Фелисберто Ернандес (1902-1964), уругвайски писател и композитор, и Африка де лас Ерас (1909-1988) се запознават в Париж през 1947 година. Фелисберто живее във френската столица благодарение на стипендия, която се отпуска от уругвайския писател – в действителност той е с френско-уругвайски произход – Хулес Супервиеле (1884-1960). Фелисберто освен това получава през онези дни подкрепата на уругвайката Сусана Соса (1906-1959), поетеса и меценат.
Именно през тези години Африка прави опит, разбера се успешен, да съблазни Фелисберто. Целта ѝ, очевидно, е да може да се установи в Монтевидео – мечтата ѝ, по всичко личи, се сбъдва и тя може да работи като разузнавач на Съветския съюз.
Уругвай по онова време е демократична страна – напълно ексцентрично в политическия контекст на Латинска Америка. Монтевидео, космополитен град, където присъствието на имигранти от най-различни страни се усеща на всяка крачка. Така че това е благоприятна среда, в която всеки чужденец да бъде незабелязан. Африка успява да се омъжи в Монтевидео за Фелисберто. Бракът продължава, макар и трудно, известно време.
Родината на Патрия
Служба по печата на Службата за външно разузнаване на Русия
Африка е родена Сеута, а името ѝ е в чест на този почти непостижим континент. Получава добро образование и пътува из различни страни. Родена на 27 април 1909 г., тя умира в Москва почти на 79 години, на 8 март 1988 година.
Патрия, Ивон, Мария Павлова, Мария де ла Сиера или Мария Луиса са някои от псевдонимите, които използва през живота си. С името Патрия подписва шифрираните си доклади, които праща в Москва. Истината е, че тази испанска успява да се издигне до чин полковник на съветските тайни служби и получава редица отличия.
Служба по печата на Службата за външно разузнаване на Русия
Африка де лас Ерас живее в Москва от 1941 г. (някои я свързват с Троцки в Мексико). Там изкарва курсове за медицинска сестра, а в последствие е вербувана от КГБ. През сложните дни на 1942 г. тази привлекателна испанка отпътува от СССР за Германия, където живее две безкрайни години. След това се завръща в СССР, нейния център на операциите. Следващите ѝ дестинации ще бъдат Париж, а след това Монтевидео.
Пристига през 1946 г. в обеднялата френска столица, където се представя за бежанка републиканка (каквито по това време има хиляди).
Годините в Монтевидео
Не ѝ е трудно да съблазни влюбчивия Фелисберто и така стига до Монтевидео, защото писателят иска да се върне в родината си. Прекарва две години в Уругвай с днес известния интелектуалец, който по онова време не се ползва с голяма слава и литературното му творчество е оценявано от тесен изискан кръг.
В Уругвай испанката получава официално гражданство, занимавайки се с различни неща, едно от което е моделиерство. Успява да си създаде подбрана клиентела, която ѝ служи като параван, зад който установява и поддържа дълго време активна връзка с СССР.
Рисунка на Дмитрий Дивин
Африка пристига в миролюбивия Монтевидео по времето на президентството на Луис Батле Берес, години на просперитет и граждански свободи. Работи като моделиерка, има свое ателие на улица "Колония" в една сграда, която е днес колкото разнебитена, толкова и привлекателна, и се намира в близост до разрушения театър "Артигас". Тази на външен вид безобидна госпожа със силен испански акцент, пристига в Монтевидео, за да контролира тайните служби на Съветския съюз. Задача, която, както се оказва, изпълнява като се осланя на социалните връзки на Фелисберто.
От начало младоженците живеят в така наречена кула Рекс, която е куполът на оригиналната сграда, построена на булевард "18 юли" и "Хулио Ерера и Обес". След раздялата им шпионката остава в столицата, където се събира с друг шпионин, италианеца Валентино Марчети, а в действителност името му е Антонио Бертони, който пристига в Монтевидео през 1956 година. Той е резидент за Уругвай и региона. За някои тази двойка е истински брак на шпиони, а за други – относително приятен живот.
Истината обаче е, че Марчети приключва дните си изненадващо през 1964 година. Не липсват и хора, които шепнешком коментират, че антикварят (той открива добре подреден магазин на улица "Бартоломе Митре") бил убит от онази същата Африка.
Шпионката на КГБ живее близо 20 години на улица "Бланес", в кулата Рекс, на улица "Колониа", на улица "Брито дел Пино", в очарователния по онова време квартал Градина, на улица "Уилиман". Все още има хора, които се спомнят тази моделистка, толкова очарователна, че може да си позволи лукса да говори неуважително за уругвайската тортиля от картофи.
След като се установява в Москва през 1967 г., има малко излизания в чужбина (макар да се предполага, че се е връщала в Монтевидео поне два пъти). С настъпването на старостта от 1971 г. Африка ще с посвети на обучението на други агенти. Тя остава в КГБ до 1985 г. и умира в Москва три години по-късно.
Една случайна среща
RusMarka; Свободни източници
Ценно свидетелство за тази изключителна испанка дава днес Олга Монтера, уругвайска интелектуалка, която освен цялата информация, известна години по-късно, непрекъснато си спомня за нея "с обич и симпатия".
Монтеро се познава с Мария Луиса, както тя се казва в Монтевидео, почти случайно, чрез общата приятелка Монона Метол, тогава съпруга на философа Алберто Ментол Фере. На Монтеро ѝ предстои местене и обсъжда това с приятелката си. Тогава тя ѝ казва за Мария Луиса, испанка, която си тръгва от Уругвай и продава дома си на улица "Вилиман".
Монтеро, която говори бавно, посочва дати, а те са свидетелство за страница от историята на града и носят информация за двойката, за която е нашият разказ. "Срещата ми с Мария Луиса бе чиста случайност", казва тя и допълва, че Африка изглежда съвсем обикновено, буквално "испанка която изглежда като всички други".
Освен това Монтеро успява да представи чара на Мария Луиса, "нейната огромна симпатия и обожанието ѝ към някои деца, които живееха в съседните апартаменти". Според Монтеро трябва да се знае, че Африка е била много обичана жена, жена, която прави сбирки в дома си, на които присъстват хора от културния елит. Нещо повече, тя сипе само изрази на обич към испанската (останала в паметта на други като "галисийката").
Олга Монтеро и Мария Луиса лас Ерас се срещат много пъти по въпроси, свързани с купуването на жилището. Монтеро е очарована от апартамента. Купува дома с мебелите, защото Мария Луиса не желае да вземе със себе си нищо. "Всичко, което остави, бе много функционално, показваше нейния практичен дух", казва тя. Никога не съзира нещо, което да поражда подозрения, че в жилището е ставало нещо шпионско или нещо подобно. "Споменът ми за Мария Луиса е прекрасен", заявява тя за пореден път.
Фернандо Лустоно е журналист, писател и критик.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви