Как са си правели маникюр в СССР

Работничка в шивашка фабрика, 1975 г.

Работничка в шивашка фабрика, 1975 г.

Маторин/Sputnik
Маникюр в късния СССР от време на време са си правели и обикновените доячки, а да не говорим за гражданките. Искате ли да научите какви цветове те са предпочитали?

Днес много жени в Русия вече не могат да си представят живота без посещенията в салона за маникюр, защото ноктите също са "лице". Това явление обаче, дори и в Русия, не е толкова ново. В страната е имало маникюристи преди 50 и дори 100 години.

Къде са си правили маникюр?

В Съветския съюз няма салони за красота в нашия съвременен смисъл, но има фризьорски салони с масички за маникюр. И опашките за добри маникюристи са били не по-малко от днешните, защото във всички времена жените искат да бъдат красиви. Разбира се тогава не е имало много съвременни инструменти (сега терминът "руски маникюр" по-често се разбира като направен с апарат, а не механичен).

Салон в Алмати, 1971 г.

Маникюрът при специалист включва няколко етапа. Първо ноктите се оформят в желаната форма, а след това ръцете се накисват в сапунена вода, за да омекнат кожичките. След това се премахват кожичките със специални клещи за кожички и ножици. По желание на момичето ноктите са лакират. По онова време няма гел лакове, а най-обикновени лакове съветско производство, което започва през 1930-те години.

Фризьорски салон, 1967 г.

Какви лакове е имало?

Разбираемо е, че през военните 1940-те години на хората не им е било до лакове, но през следващите десетилетия съветската индустрия успешно произвежда различни нюанси. Днес в интернет можете да намерите обяви за продажба на съветски лакове отпреди 50 години и те са добре запазени. Най-често срещаните лакове са произведени в Москва и Ленинград.

Лаковете в средата на миналия век са основно червеникави или с бледо кремави нюанси. Лакирането на ноктите с тъмни (или дори черни) цветове е неприлично, дори предизвикателно. Розовото и бежовото са за всеки ден, а червеното за специален повод. Има по това време и безцветни лакове.

Често самите маникюристи смесват лакове и добавят блестящи частици, за да направят някакъв интересен нюанс, тъй като не винаги имат под ръка нещо, което клиентът да хареса. Освен това през 1970-те и 1980-те години на мода са седефените, а не матовите цветове.

Български лакове

В края на 70-те години в СССР вече се появяват вносни лакове. Най-известните и желани са френските производители Lancôme и Estée Lauder, но по-бюджетната полска и унгарска козметика също е ценена. И ако лакове по онова време от страните от социалистическия блок могат да бъдат намерени в свободна продажба, то западноевропейските са голяма рядкост.

Колко струва това?

Диртектор на завод Тамара Иванюк прави маникюр на шивачката Марина Тюрина, 1 юли 1987 г.

В съветско време цената на услугите и стоките в цялата страна е приблизително еднаква (с изключение на редки случаи). Освен това цените са посочени директно на етикета. Например съветските лакове за нокти през 1980-те години струват 30-80 копейки (в зависимост от обема и производителя), което е сравнимо с цената на 10 яйца или няколко хляба. Самият маникюр е по-евтин – само 20-40 копейки (със и без покритие).

Но въпреки ниската цена на маникюра, съветските жени не го правят толкова често в салон, а само за празниците. При маникюристите се чака дълго и няма много време за това.

Мариана и Анастасия Вертински

Много жени предпочитат обикновено да се грижат за ноктите си у дома.

Домашни средства

Да имаш добър комплект за маникюр у дома е нещо, което се подразбира от само себе си в съветско време. Колко важна е грижата за ръцете, постоянно се напомня в основното женско списание "Работница" ("Работничка") и в книгите за домакинство. На първо място е подчертано значението на хигиеничния маникюр (включително и за мъжете). Ноктите трябва да са къси и чисти, без непочистени кожички и порязвания, а дали да се лакират или не, е въпрос на време и вкус.

Комплектите включват същите инструменти като днешните, т.е. разнообразие от ножици и пили за нокти за оформяне на ноктите и премахване на кожички. Често комплектът включва и пинсети за вежди или инструменти за педикюр (разбира се педикюр също се прави по онова време). Всичко това е опаковано в твърди кутии, които човек удобно да вземе със себе си. Цената на комплекта е сравнително висока  4-8 рубли, и той е бил добър подарък.

За туристите са произвеждани сгъваеми инструменти.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"