Как се борят с боклука в Москва преди революцията?

В древни времена е имало малко боклук. Почти всичко ценно – дрехи, съдове, предмети от бита, е използвано и поправяно, докато не се разпадне напълно. Дрехите се преправят, а когато стават напълно неизползваеми, се правят на парцали или корпия (каша от конци, която заменя памучната вата). Всички остатъци и парчета от масата са храна за добитъка, счупените дървени предмети са изгаряни и хартията, разбира се, е пазена.

И все пак в голям град, какъвто е Москва през XV в., има повече боклук, отколкото време да го съберат и обработят. Един от основните проблеми са човешките и животинските отпадъци, които поради нарастването на населението се превръщат в  проблем от градски мащаб още през XVII век.

Золотари: нещото вместо канализация

Древните московчани са много немарливи – като цялото градско население на средновековна Европа. Боклуци и отпадъци са изхвърляни на улицата. Тоалетните в стаите на благородните хора често изтичат към задния двор или уличка.

Настилки има само по главните улици, но дори не по всички, а повечето от улиците са потънали в кал, примесена с тор и човешки екскременти. Торът привлича ята врабчета и през пролетта, когато всичко се разтопява, жителите отнасят мръсотията от улиците в градините край Москва.

До средата на XVII в. дори и не става въпрос за почистване на улиците и спазване на санитарните норми. И дори след избухването на чумна епидемия в Москва и централния регион през 1654 г., която унищожава до една трета от населението, нищо не се променя до 1699 година.

Тогава цар Петър издава кратък закон "За спазването на чистотата в Москва и за наказанието за изхвърляне на боклук и всякакъв вид отпадъци по улиците и алеите" – сега са бити с камшик и глобявани за това.

Но е необходима още една епидемия от чума през 1771 г., за да могат московските власти да задължат собствениците на жилища да пуснат помийни ями, а за да ги почистят, довеждат екип от золотари – каналджии, които минават по улиците с варели и изпомпват съдържанието на помийните ями срещу минимална такса.

Отначало за золотари назначават излежаващи присъди за дребни престъпления – отменят част от срока им за тяхната служба. Постепенно цивилните бедни хора започват да стават золотари – някаква никаква работа, плюс има малък шанс да намерят пари или бижута в ямите.

Золотарите работят през нощта – работата им е много "ароматна". За това през XIX в. золотарите са наречени "Брокари" – на името на най-известната парфюмерийна компания.

"Рано сутринта конвой с бъчви прогърмя покрай прозорците ни – на столчета, подсилени с дълги еластични пръти, се тресяха "златоротци", меланхолично пришпорвайки конете и вкусвайки с апетит пресни гевреци или парче хляб в движение. Тогава минувачите се обръщаха, стискаха носове и мърмореха: "Брокард идва" – спомня си московчанинът, театралният критик Юрий Бахрушин.

След като обиколят частта на града, за която отговарят, золотарите отиват в покрайнините, зад Камер-Колежския вал, и изсипват съдържанието на бъчвите си в крайните водоеми или долното течение на река Москва. В Лефортово все още има улица "Золотая", която пресича миналия Камер-Колежски вал – по нея золотарите пренасят товара си в покрайнините зад Владимирския булевард.

До средата на XIX в. Москва е заобиколена от пръстен от отпадъци. Историкът Николай Кареев си спомня: "Приближавайки Москва на коне, запушвахме носовете си от вонята, идваща от нечистотата, и дори когато вече имаше железници, прозорците на вагоните бяха затворени по този случай. Историкът Соловьов в това отношение сравнява Москва със Сатурн, около който също има пръстен."

Разбира се, московчани се опитват по всякакъв начин да спестят пари от услугите на золотарите – самостоятелно изсипват и изгребват помийните си ями зад оградата, на празни участъци, точно на улицата.

От 1875 г. Московската градска дума започва да издава задължителни разпоредби по санитарните въпроси. Те определят точното време за извозване на нечистотите, маршрутите на конвоите, издават правила за изграждане на помийни ями и тоалетни.

Но всички правила и глоби са безсилни срещу ниската култура на живот.

Вестник "Руска хроника" през 1871 г. съобщава за центъра на Москва: "Ние следваме миризмата. Тук е Червеният площад и на него е единственият паметник в Москва на освободителите на Русия през 1612 година. Около него има зараза от миризливи потоци, течащи отстрани. В дълбините на "града" (има се предвид търговски центрове) в мръсотията и вонята са градските таверни. От дворовете често цели потоци от миризлива канализация се стичат направо по улиците."

Едва през 1893 г. московските власти най-накрая започват да изграждат канализация и да оборудват с напояващи системи Люблинските полета, а след това и Люберецките, където почвите се пречистват от нечистотиите. Золотарите пътуват по улиците на Москва още преди 1930-те години.

Битови отпадъци: сметища и търговци на стари вещи

С нарастването на населението на Москва нараства и количеството битови отпадъци. Вече няма достатъчно кучета, за да изядат всички остатъци от закланите трупове на прасета и крави, които се продават с хиляди в Охотни ряд, и се появяват събирачи на мърша.

Историкът Георгий Андреевски пише: "В средата на XIX в. по московските улици се появиха фургони и каруци с дъно, тапицирано с поцинковано желязо и покрито с мръсен и разкъсан брезент или рогозки. Докато бавно вървяха по улиците, минувачите стискаха носове от непоносимата воня, а жителите на къщите затваряха прозорците си."

Тези каруцари събират кости, жили, копита, глави на заклани говеда и ги пренасят в мелници за кости, места за правене на сапун, заводи за лепила, разположени в покрайнините на тогавашния град – зад сегашния Трети транспортен пръстен.

От повечето градски дворове боклукът се събира от събирачи-боклучари. Те обикалят града с колички и събират: парцали, старо желязо, отпадъци от производството на обувки и дрехи и други боклуци. За един ден, според Андреевски, може да се съберат 8-10 пуда боклук.

Боклучарите занасят камарите си в склада за боклуци, където ги предават по тегло – от 13 до 23 копейки на пуд. В склада боклукът е сортиран: парцалите отиват във фабриките за хартия, костите във фабриките за лепило, стъклото във фабриките за стъкло, а оцелелите бутилки и колби могат да бъдат продадени в магазин за съдове.

Но в цяла Москва има може би 100-200 събирачи на боклук – твърде малко за огромен град. Следователно извън града все още се появяват спонтанни сметища.

Вестник "Московские ведомости" пише: "Отвъд Дорогомиловската застава, в землището на селяните от село Фили, в дълбоко дере се формира сметище. Онзи ден двама боклукчии, които останаха да нощуват в това дере, бяха затрупани до смърт с боклук. Заедно с тях в изкопаните колиби нощуваха и други боклукчии, успели да се измъкнат изпод боклука. Те разказаха на местните селяни за срутването, с помощта на което бяха изровени труповете на двамата нещастни бездомници."

В началото на XIX и XX в. в Москва се заражда криза с боклука – канализацията и сметищата поглъщат града. Този проблем предстоял да бъде решен вече от съветските власти.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви