Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
С "люта смърт" в Рус се наказва за държавна измяна, небрежност към родителите и децата, убийство, богохулство и някои видове блудство.
"Петър I хваща заговорниците в къщата на Циклер 23 февруари 1697 г.", А.И. Шарлеман 1884 г.
Руски музейЗлата умисъл по отношението на живота и здравето на царя и членовете на неговото семейство, а още повече подготовката на покушение срещу тях, са най-тежкото престъпление в древна Рус. Ако бъде доказано, че има умисъл, всички участници в заговора и онези, които знаят за него и не са докладвали, ги очаква смъртно наказание.
За да докладваш за покушение срещу господаря, през XVII в. е трябвало да кажеш "заветните думи": "Господарската дума и дело!", което значи, че този, който ги изрича, знае за "думата" (заговора) или "делото" (покушението) срещу царя. Тези хора трябва незабавно да бъдат пратени в Москва при органите за държавна сигурност.
Според Кормчаята, една от основните книги, съдържащи църковни и държавни правила, злата умисъл срещу царя е първият повод за незабавен развод със съпруга или съпругата и това важи както за мъжете, така и за жените. Разбира се, от човека, замислил нещо против царя и споделил за плановете си с другите, бягат като от чума. Хората докладват за 9 от 10 подобни случая.
Сборниците с църковни поучения като "Измарагд", по-известен като "Домострой", препоръчват на първо място човек да се грижи за своето семейство и слугите, които живеят в дома му. В "Измарагд" е казано направо: "това е лицемерие – ако чуждите даряватe с добро, а родът и челядта ви са голи, боси и гладни".
Уважението към собствените родители и деца е най-важната отговорност на всеки християнин. Родителите се почитат и слушат. Макар и формално, за глава на семейството се смята най-възрастният мъж – но ако той има жива майка, нейното мнение все пак е окончателно. Неуважението към старите майки и бащи, както и да оставиш собствените си деца без препитание, синовете – без наследство, а дъщерите – без чеиз, предизвиква всеобщо осъждане. Такъв човек го очаква, според Съборното уложение от 1649 г. (главният законодателен паметник през XVII в), биене с камшик - тежко телесно наказание, което може да доведе до инвалидност и смърт.
"Тегоба", художник Иван Иванович Творожников
Новгородски държавен обединен музей-резерватНай-страшното престъпление в Рус е да убиеш член на семейството си и особено баща или жена от собствения ѝ мъж. Докато в Древна Рус за отцеубийство човек може да се размине с глоба, макар и огромна, то в средата на XVII в. убийците на членове на собствените им семейства се наказват с екзекуция.
Ако мъж убие собствената си жена, наказанието е изключително жестоко – закопават го жив. Престъпникът се хвърля в яма, по правило на оживено място, и се закопава в земята до шия или до гърдите. При него стои охрана, за да не могат роднините и приятелите му да го нахранят или да го напоят. Разрешава се при него да ходи само свещеник, за да му чете молитви. А на всички минувачи е позволено да хвърлят пари за погребението на нещастника.
Ако искат екзекуцията да се ускори, земята около закопания човек се трамбова – той започва да се задъхва и умира в паника. Но обикновено престъпникът се оставя да умре бавно. Екзекуцията може да продължи с дни, но може и да бъде спасен. През 1677 г. Фетюшка Жукова от Владимир вече не може да търпи издевателствата на мъжа си и му отсича главата с коса. Закопана е жива, прекарва в ямата цяло денонощие, но по молба на състрадателна монахиня е пратена в манастир. Без съмнение, роля тук изиграва и чистосърдечното признание на Фетюшка и фактът, че хората са знаели, че мъжът ѝ е убит заради делата си.
"Свекър", Владимир Маковски, 1888
Руски музейУбийството на собствени деца от страна на родителите им се смята за тежко престъпление, но има много случаи на неопитни млади майки, които без да искат смазват бебетата в съня им. Подобно убийство винаги се смята за непредумишлено и се наказва с дългогодишен пост. Същото наказание чака и майките, които нарочно предизвикват аборта си – за това деяние жената може да бъде отлъчена от църквата за цял живот. По-сурово наказание се полага за убийството на извънбрачни деца – от 1649 г. това деяние се наказва със смърт.
В периода преди християнството в историята на Рус богохулството се смята за оскверняване на езическите светини. В статията си "Богохулството като вид религиозно престъпление" Сергей Лукянов пише, че в древноруското езическо право съществува понятието религиозно престъпление, което се тълкува като нарушение на езическите ритуали и обреди, както и оскърбяване на езическите богове. Според "Началната руска летопис" през 983 г. в Киев, пред години преди Кръщението на Рус, Владимир I планира да принесе в жертва Йоан, син на варяга Фьодор. И двамата са християни и бащата отказва да даде сина си, като публично порицава езичеството. Както пише Карамзин, "киевляни търпяха християнството, но тържественото хулене на вярата им предизвика метеж в града". Фьодор и Йоан са убити.
В ранните руски закони няма наказания за богохулство. Никоновската летопис съобщава, че през 1004 г. монахът Андриан, който е евнух, "укорява църковните закони и епископи" и е хвърлен в тъмница от митрополит Леонтий, където "леко се е поправил и се е покаял".
А през 1371 г. в Новгород с езичниците вече се разправя самият народ. Трима еретици-"стриголници", които заплюват кръстове, хвърлят икони в помийни ями и учат на това "слабите", са удавени от новгородци в р. Волхов. През 1505 г. нарочните за еретици са наказвани със смърт или доживотен затвор. По-нататъшните закони потвърждават и усилват наказанията за богохулство. Съборното уложение предписва богохулниците да бъдат разобличавани и изгаряни. При това тази работа се върши не от църковен, а от светски съд. Между другото, разколниците се наказват именно с изгаряне, което предизвиква кошмарна вълна от самоизгаряния на староверци в Рус.
Михаил Зошченко
Третяковска галерияРуската похот се възприема от чуждестранните пътешественици като нещо абсолютно диво. Датският благородник Якоб Улфелд, който посещава Москва при Иван Грозни, е в шок, че жената от съседната къща му показва своите "срамни места" през прозореца. Особено силно чужденците са шокирани от обичая руснаците са изскачат голи от банята. Адам Олеарий, немски пътешественик от XVII в., пише, че на Червения площад видял продажни жени: "стоят, държат пръстени в устата си (най-често с тюркоаз) и ги предлагат за продажба. Както чух, едновременно с тази търговия те предлагат на купувачите и още нещо".
Руската църква обаче се бори сурово с всяка проява на плътска похот и въжделения. За "содомия" през XVI-XVII в. се смята всичко, което е забранено от църквата: еднополови връзки, зоофилия, кръвосмешение между роднини. Но забранени и смятани за "голям грях" са и всякакви хетеросексуални полови контакти, освен в "мисионерската" поза. Позата "жената отгоре" се наказва с пост, който продължава пет години.
Днес "Книгите за покаяние", съдържащи въпросите, които се задават на мъжете и жените на изповед, се четат като порнографска литература. "А да се качиш върху приятеля си или той да се качи върху теб, както правя с мъжа си, грях ли е?". Или в чия уста си пъхна езика? Или блудство ли е да намигна на чужд мъж?".
Наказанията за блудство и содомия са различни в зависимост от тежестта на провинението и от пола на осъдения. За женските еднополови връзки, които са разкрити и доказани, се полага изгаряне, но най-често се налага тежка епитимия. Честотата на въпросите в книгите за покаяние "дали си си играла със своя приятелка по мъжки" показва, че да се наказва подобно поведение със смърт би било прекалено тежка мярка. За еднополовите връзки между мъже обаче следва изгаряне – това пишат независимо един от друг чиновникът Григорий Котошихин и архидякон Павел Алепски.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си