Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Репродукция на картината "Скитник" от Василий Перов. Държавна Третяковска галерия
Павел Балабанов/SputnikХристос казва на учениците си "Оставете всичко и Ме последвайте". От XI в. много руснаци започват да следват този призив буквално. Те отиват в Светите земи, за да почетат светите места и да получат уроци по благочестие.
И донасят палмова клонка – най-простият знак, че наистина са били в Йерусалим. От думата "пальма" ("палмово дърво") идва думата "паломник" ("поклонник"). Поклонниците на светите места са първите руски скитници.
Странстват не само по религиозни причини. В Русия от древни времена има висока мобилност на населението. И когато царят започва да въвежда крепостничеството и военната служба, се появяват много хора, които в отговор на "репресиите" захвърлят всичко и отиват буквално където им видят очите.
Историкът Сергей Пушкарьов пише: "В Московската държава все още има много "свободни, скитащи хора", които не са в частна зависимост и не са записани в данъчните, общинските или волостните общини на суверена."
"Странник" от Василий Григориевич Перов • Живопис, 1859
Саратовски художествен музей "А. Н. Радишчев", СаратовКакто обяснява Пушкарьов, това са деца на духовници, които не са станали свещеници, деца на слуги, които не са постъпили на служба, деца на крепостни селяни, които не са получили земята си, наемни работници, шутове, просяци и бродяги.
Бедните скитници в Рус са почитани от обществото също като народни светци. Подвигът на скитничеството се приближава до подвига на юродството.
Руското издание на "Речника на Брокхаус и Ефрон" отбелязва "специален тип просяк, рязко отличаващ се от западноевропейския просяк. Западният просяк в огромното мнозинство от случаите е умствено, морално и материално беден; при нас просяк, особено в миналото, понякога е опитен човек, persona grata във всяка къща, където влезе – интересен и неизчерпаем разказвач за това къде е бил."
"Скитащ просяк проповедник, който утвърждава Христовото учение не с теологични изчисления, а със собствените си дрипи. Такъв образ е близък и разбираем за обикновените хора", пише философът, изследовател на скитничеството Даниил Дорофеев.
Иля Репин (1844-1930)
Третяковска галерияВ същото време, от древни времена, скитниците играят ролята на "жив Интернет", един вид говорещи вестници. Именно поклонниците и богомолците успяват да предадат на неграмотното и нечетящо книги население новините за нови църковни постановления, проведени събори и ръкоположения на йерарси.
И често от скитниците е искано да се молят за някого на свети места, да поставят свещ, да поръчат възпоменателна молитва и просто да предадат бележка до далечни земи, където човек сам никога няма да стигне.
Чрез скитниците много хора си кореспондират, често зашифровано – от старейшини и църковни йерарси до обикновени селяни. Човек може да не се страхува, че такава кореспонденция ще бъде засечена – в сивата маса от еднакви скитници, в техните опърпани чанти, никой не може да намери скритото писмо.
Особено писането на тайна писменост – "тарабарска писменост", е много популярно сред руските свещеници. Чрез скитници мистериозният сибирски старейшина Фьодор Кузмич общува и с тайните си кореспонденти – нито едно от личните му писма не е засечено от полицията.
Иларион Прянишников. Калики
Третяковска галерияТака първоначално в Русия се наричат скитниците. Думата "калика" е от староруския език, тя може да бъде както от женски, така и от мъжки род. Владимир Дал обяснява: "Калика е в песни и легенди, поклонник, скитник; преминаващ, скитащ се, просяк герой в смирение, в мизерия и благотворителни дела."
Имайте предвид, че просяк тук се разбира като герой (но, разбира се, не всеки просяк е герой). През XIX в. "каликите" се считат за просяци, пеещи духовни стихове, песни, псалми. Сходството с руското "калека" ("осакатен") се обяснява с факта, че и двете думи вероятно произлизат от тюркското "калак" – "обезобразен".
Каликите се скитат на групи, "шайки", "артели". Те имат собствена организация. Речникът на Брокхауз съдържа описание на такава "шайка" от Минската губерния.
Начело на шайката е атаман от слепите: за да имаш правото да носиш титлата на истински просяк, трябва да бъдеш ученик в продължение на 6 години, като внасяш 60 копейки годишно (на просешка свещ) и да преминеш теста за познаване на молитви, просешки стихотворения и песни и специален просешки език.
В шайката има дори ковчежник, както и "стотник" и "десятник" (калка от древни руски военни чинове). Решенията в бандата се вземат на общо събрание, където се избират всички началници, а тези, които нарушават правилата, са наказани – "отрязват им торбата", тоест просяшката чанта.
Михаил Нестеров, пътници. Отвъд Волга, 1922
Частна колекцияСред "каликите" се открояват самотни слепи разказвачи, които често са придружени от водач. Те събират милостиня, пеят духовни химни, четат псалми, понякога си акомпанират на гуслa, арфа, домра. Слепите стари разказвачи също посещават царските покои.
В Александрова слобода четат на Иван Грозни преди лягане. Скитници и скитнички, които знаят много истории и клюки, винаги са желани гости в женската половина на царските дворци от XVII в., където на първите етажи на палата са организирани отделни трапезарии и места за спане.
Разказвачите са много близки до скоморохите – с тази разлика, че властите активно забраняват скоморохите и до края на XVII в. в Русия почти няма такива банди.
До този момент обаче нито една сватба и погребение не могат да минат без скитащи музиканти, а Иван Грозни в младостта си, според някои сведения, обича да танцува със скоморохите. Групите на шутовете са организирани почти по същия начин като артелите от професионални просяци.
Иля Репин - "Шествие в Курска губерния"
Третяковска галерия"Дарете, православни, за Божията църква, за каменна сграда!" – такова възклицание се чува стотици години по всички руски улици и площади. Това е "просещ", събирач на милостиня за църковни нужди. Важно: църковни е, а не лични.
Ето как историкът на скитничеството Сергей Максимов описва просяка: "Синьо или черно палто с дребнобуржоазна кройка, здраво увито и високо опасано по празничен начин, с претенция за солидност и тържественост. Просякът винаги е почти старец, задължително с книга, увита в парцал от черна тафта, с пришита лента във формата на кръст. На книгата има медни грошове и петачета. Книгата е прошнурована. Шнурът е подпечатан с държавен червен восъчен печат, а на последната страница има свидетелство от някаква консистория."
"На места, където могат да се нахранят добре, в търговски градове и катедрални църкви тези хора образуват дълги опашки от десетки", пише Максимов. Наричат ги събирачи, просяци, търсачи, кубраци, лабори. Сред събирачите има много монахини, които ходят с двама послушници, които събират пари за тях, и монаси, които винаги ходят сами.
Исак Левитан Владимирка. 1892
Третяковска галерия"Разбрах беззаконието си, покаях се, изповядах се, дадох свобода на всички хора, които ми служеха, и се заклех цял живот да се измъчвам с всякакви трудове и да се крия в просешка форма... И ето вече 15 години, откакто се скитам из Сибир. Понякога ме наемат селяните на посилна работа, понякога се издържам с името на Христос. Ах! С всички тези лишения какво блаженство, щастие и мир на съвестта вкусих."
Това са думите на един благороден княз, който става скитник. Те са цитирани от анонимния автор на книгата "Откровени разкази на един скитник до неговия духовен отец", много популярна в Русия през XIX век.
Именно тези скитници са най-уважавани в Рус – онези, които съзнателно оставят живота си в името на скитничеството.
Художникът Василий Перов описва Христофор Барски, един от тези скитници. "Висок, но вече огънат като горния клон на висок смърч, когато по него се лепи пухкав сняг в средата на топла зима. Брадата му не беше бяла като на княза, а по-скоро прошарена, напомняща цвета на употребявано сребро, но също така подстригана; тъжни очи, сякаш покрити с черен цвят или с времето на дълго страдание ... Вместо наметало той носеше широк, кърпен селски кафтан с цвят на ръжен хляб, препасан с тесен колан с медна тока... И въпреки такъв непривлекателен костюм, в цялата фигура на старец, особено в лицето му, имаше нещо неподходящо за неговия костюм и положение."
Антон Чехов пише за тези хора: "Ако си представите цялата руска земя, колко много от същите скитници, търсещи къде е по-добре, сега вървят по големите и селските пътища или, чакайки разсъмване, дремят в ханове, кръчми, хотели, на тревата под небето."
Хората посрещат такива скитници с удоволствие, тъй като се възхищават на тяхната свобода, знания за света и хората. В тях, освен личността, те виждат и архетипния образ на Скитника.
"Скитничеството в Рус е народна религия, а скитниците са народни светци; те са свободни от власт – религиозна или държавна, те са близо до народа, защото не се отделят от него, те са постоянно пред него... Всеки по принцип си оставя възможността да се приобщи към тези идеали, дори сам да стане скитник", пише Дорофеев.
Иван Крамской, "Съзерцателят". 1876
Музей на руското изкуство, Киев"... Тълпа от хора се втурна към него (свещеника), молейки за благословия и молейки за съвет и помощ. Имаше скитници, винаги ходещи от свято място на свято място, от старейшина на старейшина, и винаги умоляващи пред всяко светилище и всеки старейшина. Имаше скитници, предимно пенсионирани войници, отклонили се от уредения живот, бедни и предимно пияни старци, които се скитаха от манастир на манастир, само за да се нахранят."
Ето как Лев Толстой описва най-типичните скитници в разказа "Отец Сергий". Не всички скитници са истински вярващи и водят благочестив живот. Съдбата избутва на пътя и много обикновени хора, които са принудени да изберат милостинята като начин на препитание. Именно те съставляват огромната сива маса от скитащи, които са стотици и хиляди във всички места за поклонение.
В началото на XX в., когато в Русия вече има железопътни линии и поради тази безпрецедентна мобилност на населението, скитането пеша се превръща в нещо от миналото.
Император Николай II и семейството му посрещат скитниците – Василий Босоногий или Параскева Саровска, но тези хора са широко известни и имат много почитатели, вече са далеч от идеала за скитничество, което се отличава преди всичко с анонимността на скитника. И интересът на императорската двойка към тях избледнява веднага след раждането на желания наследник.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си