Къде си почиват московчани преди 150 години

От какво бягат към природата дореволюционните московчани? На първо място, от праха и пясъка, които с настъпването на жегите завладяват улиците на старата столица. Дори в центъра само няколко улици са павирани с камък – останалите са като селски пътеки. Всяка преминаваща каруца вдига облак от неприятен жълт прах. Ето защо хората са привлечени по-близо до покрайнините на тогавашния град – до Соколники, Петровския парк.

Царицино, Кусково, Воробьови гори, Кузминки и Коломенское дори не са предградия, а селски паркове и гори.

Ето и петте най-модерни места за градски празненства на дореволюционните московчани.

Новинское

Място: съвременният булевард "Новински" – Смоленска набережна

За кого: за всички класи

Как са се забавлявали: жонгльори, представления и лакомства за простолюдието, разходки с карета за дворянството

"Подновинските" празненства се организират през Великденската седмица в района на днешния булевард "Новински", на обширно поле на брега на река Москва (днешната Смоленска набережна). Неговият център за обикновените хора е голяма шатра –"камбана" – със зелена коледна елха като шпил, знак за продажба на алкохол. Там, пише историкът Пьотр Ситин, "продават водка от бъчви по "плошка" и "крючка" – специални мерки от онова време, които заместват чашите и шотовете".

В полето те създават гостилници, пътуващи менажерии, въртележки и продават деликатеси. През 1841 г., пише Ситин, работят "два "конка" (въртележки), 11 люлки, два "самоката" (въртележки с детски колички), 10 балагана (временна панаирна постройка)". Забавленията са достъпни дори за най-бедните – на третия ден всички атракции са безплатни.

Четвъртият ден от празненствата в Новински е за висшето общество – на специално организиран кръг има карета, следобед за търговците, а вечерта – за благородническия елит. Мемоаристът Петър Вистенгоф описва този ден така: "Колони от карети се втурнаха към Новински; първо търговците, малко по-късно благородниците, а каретната веселба продължи до залез слънце. Младежите, като птици на кацалки, седяха на парапета, бърбореха, критикуваха, омайваха хубавите московчанки, приближаваха се до каретите, а ако някоя красавица застане на парапета, то един от тях важно, подпирайки се на дръжката на вратата на каретата, живописно хвърляйки подгъва на модния си шлифер през рамо, изпраща каретата и в този момент раздава своите френски комплименти, понякога с най-големи граматически и сърдечни грешки.

Петровски парк

Място: Петровски парк и околностите му

За кого: за благородниците

Как се забавляват: демонстрират карети, коне и себе си

Паркът е официално създаден по време на възстановяването на Москва след пожара от 1812 г. по плана на шотландския архитект на парка Адам Менелас. За целта са откупени летните къщи около Петровския крайпътен дворец (построен през 1782 г.), прокарани са три алеи и са построени паркови павилиони в готически стил.

Паркът е създаден единствено за благородниците – до средата на века е забранено тук да се строят таверни и павилиони за пиене, за да не привличат простолюдието. Но дори в средата на века тук се появяват на първо място не кръчми, а шикозни ресторанти. Недалеч се намира прочутият "Яр" (вграден в днешния хотел "Советская"), където децата на тогавашните олигарси ходят да прекарват ваканциите си. Сградите на ресторантите "Мавритания" и "Елдорадо" също са оцелели до наши дни.

Освен това през 1836 г. с указ на цар Николай I върху земите в близост до Парка (именно така с главна буква – го наричали в Москва) започва да се предоставя ипотека от 5000 рубли за десет години при условие "да се завърши в срок от три години строителството на двуетажна къща с добра архитектура, с мезонети, антресоли и под железен покрив". Оттогава в парка се появяват луксозни ваканционни къщи – например вилата "Черният лебед" на семейство Рябушински е запазена и до днес.

В центъра на парка има кръг-пързалка също като в Новински, но в Петровския парк публиката със сигурност е от по-висока класа. Търговецът Александър Ушаков (с псевдоним Н. Скавронски), който посещава парка през 1860-те години, пише: "Паркът е прилично място. Каретите, конете и обществото в повечето случаи са безупречни. Езикът е френски, а модата, особено мъжката, е английска. Паркът има свое собствено общество, което е особено забележимо през делничните дни. В по-голямата си част то не е достойно да се смесва с тълпата. Посетителят се разхожда грациозно, той или се вози в скъпи карети, или плавно, с изящни фрази грациозно движи пъстра върволица, опитвайки се някак да заобиколи, да се отдели от това, което не е част от неговото общество.

В парка е издигнат и "Воксал" – развлекателен летен павилион за театрални постановки и концерти. "Покрити широки тераси, изящни галерии, чисти красиви стаи и огромна зала в два цвята с наистина елегантна архитектура", описва тази сграда съвременникът Михаил Загоскин. "Добра вечеря, музика за желаещите да танцуват, отличен цигански хор за тези, които обичат циганските песни, полкова музика и фойерверки за всички."

"Соколники"

Място: Парк "Соколники"

За кого: за всички

Как са се забавлявали: пиели са чай и алкохол, разхождали са се пеша и в каруци, гледали са представления

"Дребните буржоазни занаятчии и повечето от търговците не харесват [Петровския] парк", пише Михаил Загоскин. Хората предпочитат празненствата в "Соколники", които започват на 1 май. Още от времето на Петър Велики московските немци избират горичките на Соколники, за да празнуват там своя празник на майското дърво. Постепенно Ширяевското поле, голяма пустош, където някога, според легендата, се разбил на земята любимият сокол на цар Алексей Михайлович Ширяй, се превърнало в същото място за масови празненства като Новинское.

На полето е издигната шатра, в която пристига губернаторът и черпи избраната благородническа публика под музиката на военен оркестър. След това почетните гости се настаняват в каретите и започват да обикалят полето, където народът се забавлява. Програмата на един от дните, пише историчката Вера Бокова, била следната:

Ходещият по въже Егорка Шелапут ще ходи по въже с горещ самовар на главата си без балансьор;
Федя Удалой, танцьор на руски танци;
Григорий Колчан – бас от Павловския посад;
Гълтачът на шпаги и магьосник Ариготи яде горящи сажди и пие катран;
Ондрюшка и Митродора ще пеят селски песни с танци, Чакригин ще свири заедно на талига;
"Портокалите, лимоните са хубави" ще пее Лазарев, дискант от Мартинов;
Феоктистов ще свири на балалайка;
Ще пее и танцува 18-членният хор "Руско раздолие".

В Соколники обикновените хора имат традиция да пият чай, седнали на земята. Както пише Вера Бокова, жителките на квартала – "самоварници", обикновено вдовици на войници и дребни търговци – предлагат на всички желаещи вече врящи самовари, а на тях – и запарка, и захар и прибори.

"Руският човек по природа не обича изкуствеността, тясно му е, в ограничено очертаната градина има малко място, най-неприятна му е оградата зад храстите със зеленина; той, напротив, обича гората, горичката, полето", отбелязва Александър Ушаков. "Тези, които сутрин излизат на разходка, събират почти за седмица годна за ядене и пиене храна", пише той. Както пише друг московчанин, оперният тенор Павел Богатирьов, "тези празненства се провеждаха сред праха, който се стелеше във въздуха, сред шумотевицата на хората, и хората си тръгваха оттам замаяни от виното, тълпата, виковете".

"Мариина Рошча"

Място: Мариината горичка

За кого: за обикновените хора

Как са се забавлявали: пиели чай и алкохол, разхождали се пеша и в каруци, гледали представления

Мариина рошча, наречена така според легендата в чест на страшната атаманка Маря, се състояла почти изцяло от брези. Празненствата тук първоначално са свързани с древната традиция да се почита паметта на мъртвите на Семик – седмия четвъртък след Великден, три дни преди Родителската събота.

Този празник не е православен, а по-скоро езически, и брезата заема централно място в него. От нея се усукват "венци". Московският историк Татяна Бирюкова пише: "Първо се разклащала брезата, хващал се висок клон и се завързвал за клон на близкото дърво. Така се правел "венецът". След това момичетата по двойки минавали три пъти под тези клони, разменяли си леки целувки, покланяли се и разменяли кръстчета. Венците оставали завити в продължение на една седмица. Дълго време никой не се доближавал до дърветата, дори ги избягвали, тъй като се говорело, че на завитите венци сядат русалки". Под "русалки" тук се разбират душите на починалите, които през Троицката седмица "бродят по земята" и трябва да ги преведат, като им устроят шумни обреди – такива вярвания е имало сред руснаците в предхристиянските времена и те са се оказали много упорити.

Ето защо в началото на юни, в седмицата на Троицата, московчани, след като почитат паметта на своите покойници в гробищата, излизат навън и празнуват. Недалеч от Мариина Рошча имало голямо гробище – Лазаревското (сега Фестивален парк), където погребвали и самоубийци и неидентифицирани мъртъвци. Древните традиции са съхранявани предимно от простолюдието, затова и празниците в Мариина Рошча са само за простолюдието. Благородниците идват тук само за да гледат огромните раздвижени селски хора.

"В тази Мариина горчка всичко кипи от живот и всичко напомня за смъртта. Тук, сред старинните гробове, гърми буен хор от циганки; там, върху надгробната плоча, са разположени самовари, бутилки ром и пируват руски търговци", пише Михаил Загоскин. "Тук, на самия насип, зад който се издигат надгробните кръстове на Лазаревското гробище, се чува весела хороводна песен; наоколо мъртвите спят непробуден сън, а тълпата от живи, безгрижно гледайки тази долина на плач, скръб и разложение, се разхожда, радва и лудува, без ни най-малко да мисли за смъртта."

Старо Симоново

Място: района на Симоновския манастир

За кого: за всички

Как да се насладите: разходки с гледка от високия бряг на река Москва

Симоновският манастир, най-старият манастир, основан от свети Теодор, племенник на Сергий Радонежки, е едно от основните свети места на московчани. Тук са погребани тленните останки на участниците в Куликовската битка – Пересвет и Ослябя. През 1930-те години по-голямата част от манастирските сгради са взривени, на тяхно място е построена отчасти фабрика и отчасти територията на Културния център ЗИЛ и сега тук няма много места за разходка. Но през XIX в. поляните на Стария Симонов са любимо място за разходки на московчани – от селяни до дворяни. Защо?

Хората идват тук, за да гледат Москва от високия бряг на сегашната Крутицка набережна; това е също толкова известна "наблюдателна площадка", колкото и Воробьови гори, само че много по-близо до центъра. И не само това – тук можело да се изкачите на 90-метрова камбанария – по-висока от тази на Иван Велики в Кремъл!

"След като се изкачихме на платформата на кулата, дълго време не можехме да се налюбуваме на разнообразието и красотата на манастирската околност. Точно покрай реката, от самото подножие на Симоновския хълм, започва обширна зелена поляна с малки езерца; в средата ѝ се вие Москва река с пясъчни брегове; зад нея чак до Даниловския манастир се простира серпуховската част на Замоскворечието с нейните градини и огромни фабрики.

Вдясно се издига амфитеатърът на цялата Заяузка страна на Москва (буквално "намираща се зад река Яуза") с нейните каменни палати и великолепни църкви. Обръщаш се назад, а тук пред теб вместо високи хълмове, покрити с къщи, има широки ливади, тъмни борови гори, засети ниви, живописни гори, горички, няколко села, Перервинският манастир и в далечината, на самия край на небето, прочутото село Коломенское", – така според Михаил Загоскин изглеждала тогава панорамата на Москва от камбанарията на Симоновския манастир.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

Абонирайте се за канала ни в Telegram
Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви