Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Рюмочните" са чисто съветско явление. Това са специални заведения за хранене в спартански формат. Те са специализирани за твърд алкохол, а като мезе се сервират сандвичи. На времето си "рюмочните" се оказват форма на "културен отдих", достъпна за широките народни маси.
"Мъжете, които пиеха подсилено винце по входовете, като революционери, които са свикали сбирка в нелегалност, или пък под изрисувана гъба на детска площадка, сега можеха да отидат в заведение, подходящо за случая, да обърнат чашка и интелигентно да замезят със сандвич. Подобно нещо дори не бе сънувано", пише журналистът Леонид Репин в своите "Разкази за Москва и московчани през всички времена".
Първите "рюмочни" в СССР са открити в Москва през 1954 година. Според московския историк Александър Васкин това е политически ход на новия държавен глава, първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. А това е продиктувано от необходимостта бързо да спечели народната любов и авторитет.
"Идеята за отваряне на "рюмочни" в Москва не е само добра, а направо фантастична! Като създават мрежа от такива питейни заведения, партията и правителството проявяват изключителна загриженост за здравето на хората и културния им отдих", пише Леонид Репин.
"Рюмочните" са предназначени да "окултуряват" любителите на алкохол, така че да не го пият на обществени места. Но подобни заведения се превръщат в убежище за граждани, които не са успели да си намерят място в следвоенния СССР.
"На ъгъла на "Маяковская" и "Некрасов" (в Ленинград – бел. ред.) имаше ужасна "рюмочная", пълна с безкраки инвалиди. Оттам миришеше на нещо като влажна овча кожа, нещастие, писъци, битки, беше ужасна следвоенна пивница. Човек имаше чувството, че там нарочно напиваха хората, тези пънове, тези патерици, бивши офицери, войници, старшини. Те не намериха начин да стоплят и да осигурят заетост на тези хора и това беше един от изходите", размишлява писателят Валери Попов.
В чашите наливат водка, портвайн, ликьори, някъде вино, коняк. Всяка чаша е поднесена със скромно мезе – сандвич със салам, сирене, яйце, херинга или шпроти. На сандвича, който се полага към 100-те грама, има четири рибки цаца.
"Имаше само едно неудобство: след една чаша на човек му се иска да пийне още, а от сандвичите, които вървят с пиенето, вече е сит и пресит. Като цяло се оформи следната картинка: седят си мъжете и обръщат чаша след чаша, а от сандвичите си правят кулата в Пиза", спомня си Репин.
В "рюмочните" няма никакви маси и сервитьори. Клиентите се нареждат на опашка, получават от бюфетчийката най-обикновените си поръчки и след това отиват на бар масите.
"Това е великолепно заведение – мирис на водка, цигари, само мъже и без обичайното пиянство на бирариите, без досадни, лепкави продължителни разговори. Обръщаш чашка, изяждаш сандвич, културно, бързо", така описва "рюмочната" съветският писател и публицист Даниил Гранин.
Простотата предполага и ниски цени, така че всеки гражданин може да си позволи да отиде в "рюмочната" в свободното си време. И цените, и ценовата листа, и сандвичите са еднакви в целия Съветски съюз, спомня си Александър Васкин.
"Цените са ниски, тишина, ред. Всичко се случва мълчаливо, с чувство за собствено достойнство. Човек пийва, хуква по-нататък, в къщи, на гости, във филхармонията", така петербургският историк Лев Лурие описва достойнствата на заведението.
Като цяло контингентът в заведенията е приличен.
"Това беше не само мъжки клуб по интереси, но и място, което привлича различни хора. Там беше възможно да се правят социологически проучвания и да се изследва структурата на обществото", смята Александър Васкин.
И държавата наистина проучва. Както отбелязва Лев Лурие, през 50-те години на миналия век едва ли не почти половината от политическите дела се завеждат заради свободомислие в "рюмочните".
"Рюмочната си оставаше убежище за квалифицирани, хора на умствения труд, които определяха социалното лице на града: сериозни, печелещи мъже – риболов, пътувания до стадион "Киров", отпуск в заводски профилакториум или на градинския участък. Тези заведения за посетители, които са приключили работната смяна, играеха същата роля като пъбовете в Англия", пише той.
През 1985 г. генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов обявява антиалкохолна кампания. В активната си фаза тя продължава две години. Страната намалява производството и продажбата на твърд алкохол. От тези мерки страдат и "рюмочните".
Следващият удар за тях е разпадането на Съветския съюз. Формирането на ресторантьорския пазар в страната, появата на нови формати на обществено хранене отреждат на "рюмочните" ролята на "носталгични" заведения със застаряваща, но вярна публика.
"Рюмочните не са се преустройвали, те не изчезнаха никъде. Останаха, също като Ростралните колони, "Зенит" и белите нощи, без да променят функцията си. <...> Средната възраст на посетителите е близка до пенсионната, почти всички тези хора са възпитани в прост и суров жанр на пиене. Всички, които пиеха много, измряха, не доживяха 90-те години. Останаха опитни ветерани, които си знаят мярката и са свикнали с "културното" пиене", така характеризира ситуацията в Санкт Петербург Лев Лурие.
Той подчертава, че именно в северната столица "рюмочните" са запазили популярността си: тук, според Лурие, те са повече, отколкото в Москва, но старите заведения трудно могат да привлекат нова публика.
"Рюмочните не се поддават на стилизиране. Имало е няколко опита да се създаде нещо в този жанр за по-млада и платежоспособна публика. И всички те се провалят. Младите пият много по-малко от бащите и дядовците си, а водката не им по душа. Местните хипстъри предпочитат да се снимат в модерен бар, някъде на "Думская" или "Фонтанка". А истинските ценители на жанра пък не ги тегли към новите заведения – скъпи са. Рюмочните все още са живи, но бавно умират заедно с клиентите си, като дебелите списания или играта на домино на двора", заключава Лурие от Санкт Петербург.
В Москва, Санкт Петербург или в който и да е друг град в Русия не е проблем да намерите "рюмочная": заведения от този формат продължават да се отварят. Въпреки това не всички собственици се придържат към принципите на "рюмочните" от "старата школа" – демократично, просто, евтино. И да е в стил СССР по отношение на интериор, и менюто му да е "неорюмочная", заведението все ще отговаря на съвременните ресторантски реалности.
Истинското съветско "рюмочно наследство" се крие под незабележими табели, в мазета, и се посещава от "свои" хора. Там е евтино и сърдито, никак не е модерно, но пък е автентично. И с едно-единствено нововъведение – сложени са нормални маси и столове.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
