Защо най-богатият сибирски град Мангазея изчезва от картата на Руското царство?

В началото на XVII в. на населението на Московското царство е забранено да помага на "немците" (както наричат тогава всички чужденци) да търсят пътища към Сибир. Наказанието за това е "зла смърт" и разрушаване на къщите "до основи". Ето как току-що възкачилият се на престола след Смутните времена Михаил Романов не допуска чужденци във вътрешността на страната.

Смутните времена в Русия откриват възможност за западните държави да се възползват от нея и нейните богатства. Те продължават от 1598 г., когато приключва управлението на династията на Рюриковичите, до 1613 г., когато на престола се възкачва цар Михаил - първият от династията Романови. Но едно е да завземаш гранични територии на Запад, както правят шведите и поляците, и съвсем друго - да се опитваш да колонизираш североизточните земи на една огромна държава, както правят британците.

В началото на XVII в. англичаните вече действат активно в Руския север. Появили се за пръв път в устието на Северна Двина през 1553 г., през 1555 г. те вече са създали "Московската компания". Няколко години по-късно откриват търговски пункт в Поморието (близо до бреговете на Бяло море), а през 1569 г. получават разрешение от цар Иван IV Грозни да извършват безмитна търговия в цялото Руско царство.

Възползвайки се от привилегиите си, английските търговци активно изнасят от Архангелск и Холмогори лен, коноп, въжета, смола, катран, лой, мачтов дървен материал, кожи, восък, мед, калий, масло и хайвер. През 1611 г., в годините на Смута, те възнамеряват да сключат договор с местното население при условията на суверенитет или протекторат. Но не разполагат с време. През 1613 г. избирането на Михаил Романов за цар слага край на размириците. И все пак британците имат късмет: те все още не са започнали да изпълняват плана. Той остава в тайна, а чуждестранните дипломати запазват лицето си пред Москва.

Но английските апетити не се ограничават само до Руския север. Целта им е да проникнат в Сибир.

Курсът към Сибир

Сибир открива невероятни търговски и икономически перспективи. На първо място, това е път към Индия и Китай. Второ, сам по себе си той е потенциален център на външната търговия. Трето, в началото на XVII век вече се знае за природните богатства на сибирската земя. И накрая, не само търговци, но и религиозни мисионери, както и шпиони и различни авантюристи, биха имали достъп до дълбините на Московското царство. Проникването на британците в Сибир би нанесло на Русия дори по-осезаеми щети, отколкото предоставянето им на концесии за износ на стоки от Руския север.

Проблемът е, че Москва трудно може да отхвърли директно исканията на Лондон за достъп до Сибир: британците са отпускали парични заеми на царете от времето на Смутните времена и са посредници в мирните преговори на Михаил Романов с Швеция и Полско-литовската общност.

На руския цар Михаил Романов му се налага да се бави, за да събере средства, с които да изплати дълговете си към британците, като същевременно ги държи далеч от страната. Именно тогава има смъртна заплаха при нарушаване на забраната да се показва пътят към Сибир на чужденци.

Сега в интерес на Москва е да поеме инициативата в Сибир. Това открива възможност за контрол върху цялата търговия, както и за по-активно събиране на ясак (данък върху кожите) от местното население и търговците. За тази цел трябва да се създадат опорни пунктове в Сибир - остроги - и да се спре евентуалното заобикаляне на митническите пунктове.

За да постигне и двете цели, през 1619 г. царят решава да затвори напълно Мангазейския морски проход.

Загубата на Мангазея

Мангазейският морски проход е важен търговски път, който се развива през XVI век. Той започва от устието на Северна Двина, преминава през Бяло, Баренцово и Карско море до Тазовския залив и по-нататък по река Таз до град Мангазея (разположен на 200 км по права линия североизточно от съвременния Нови Уренгой).

Маршрутът включва сухоземни участъци на полуостров Ямал: те са пресичани с влакове. По този маршрут масово се изнасят от Сибир кожи (козина) - "мекото злато", а внасяли кожи, барут, сол, олово, зърно и други товари.

Мангазея израства от търговски пункт на поморите, основан в края на XVI век. С течение на времето получава статут на острог (военна крепост), а по-късно и на посад (градско селище). През 1603 г. в него се разполага гостини двор - ключова инфраструктура за търговията на едро. Освен това Мангазея се превръща в център за събиране на ясак от всички близки и далечни коренни народи.

Когато градът забогатява, той привлича все по-голямо внимание от страна на Москва. Но, за разлика от река Об и нейните притоци, е невъзможно да се контролира толкова внимателно морският път от Поморието до Мангазея. А това означава загуби за хазната от неплатени мита. Освен това съществуват големи опасения, че в Карско море ще се появят чужди кораби и чужденците ще започнат търговска и икономическа експанзия на Сибир. Затова решават да отрежат пътя към Мангазея.

"А по стария път от Мангазея по река Таз до река Зелена, и до река Волок, и до река Мутна, и до Карския залив, и до голямото море до град Архангелск и до Пустоозеро (град на река Печора), на търговските и промишлените хора беше наредено да не отиват до тези места, така че германците от Пустоозеро и от град Архангелск до Мангазея да не разбират пътя и да не отиват в Мангазея", се посочва в царския указ.

Вместо това е наредено да се стига до Мангазея само по сухопътен път, през Урал. Той е много по-дълъг и сложен, а следователно и неизгоден.

Закриването на маршрута напълно прекъсва морските връзки между Поморието и Сибир. Вследствие на това Мангазея постепенно замира, а след пожара през 1643 г. съвсем изчезва от картата.

Жителите на града не се устройват отново на мястото, което вече е загубило търговското си значение, и се местят в Енисейск и Туруханск, който по-късно е преименуван на Нова Мангазея.

Историята се превръща в легенда

В царска Русия сведенията за първата Мангазея са запазени в няколко документа и народни предания. С течение на времето тя се покрива с ореола на легендата. Истински доказателства за съществуването на богат търговски град се появяват през 1946 г., след археологическа експедиция на Арктическия научноизследователски институт. 

В продължение на два века и половина по морския път на Мангазея пътуват само изследователски експедиции. От 1877 г. започват случайни набези на търговски кервани, превозващи селскостопански продукти и суровини от Сибир до Архангелск през Карско море. Но поради липсата на пристанищна и навигационна инфраструктура, само половината от тях завършват успешно.

Днес Мангазейският морски път се е превърнал във фрагмент от Северния морски път. Ледоразбивачът "Александър Сибиряков" го пресича за първи път с едно плаване през 1932 г. - пътува от Архангелск до Беринговия проток.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви