5 известни града в историята на Русия, които вече не съществуват

Мангазея

M. Belov

Този град в дълбините на Северен Сибир (на територията на съвременния Ямало-Ненецки автономен окръг) е основан в края на XVI в. по инициатива на царското правителство. До него по онова време се стига през северния морски проход, а по-нататък – през реките. Крепостта в Мангазея става център за събиране и съхранение на ясак – данък в кожи, събиран от сибирските народи. Кожите от самур и лисица се продават в Европа за огромни суми пари, така че ясакът е жизнено необходим за правителството.

Към 1610 г. Мангазея е оживена търговска крепост с пет кули. Чуждестранни шпиони се опитват да проучат местоположението ѝ, защото искат самите те да установят търговски път през северните морета до Мангазея и да купуват от местното население същите самури, които те предават като данък на Москва.

Карта на Нвая Мангазея (дн. Старотуруханск)

Семьон Ремезов

През 1612 г. холандският търговец Исак Маса издава в Европа подробен чертеж на Мангазея, в която по някакъв начин прониква. През 1620 г. с указ на цар Михаил Фьодорович северният морски път, който води, между другото и до Мангазея, е затворен, за да се гарантира сигурността, на най-важните точки по маршрута са вдигнати крепости и дежурни постове. Търговията по море с Мангазея е прекратена. През 1672 г. е издаден указ за премахване на града и до края на XVII в. Мангазея изчезва. Той е "преоткрит" от археолозите едва през XX век.

Вижте още: Защо най-богатият сибирски град Мангазея изчезва от картата на Руското царство?

Фанагория

kmorozov (CC BY-SA 3.0)

Според легендата Фанагория е основана през VI в. пр. н. е. и след 2 века става втората столица на Боспорското царство - древна държава със столица в Пантикапей (на мястото на съвременния Керч). Градът е толкова важен, че през VII в. сл. н. е. тук се заселва византийският император Юстиниан II, прогонен от Константинопол.

Maria Plotnikova (CC BY 4.0)

Чрез Фанагория се поддържа връзката между Византия и Велика България, древна държава в приазовските степи. Въпреки това към XI век поради покачването на морското равнище, градът започва да се наводнява и населението му мигрира към съседния град Тмутаракан.

Пустозерск

А. Толвински

Пустозерск е основан през 1499 г. от руски воеводи по заповед на великия княз Иван III. Този град се намира на устието на река Печора, където тя се влива в Печорско море. Първите му заселници са военни и чиновници, които са на царска служба. Тъй като тук няма обработваема земя, основните отрасли са ловът, риболовът и търговията с кожи с местните племена. В края на XVI в. градът е малък - около 150 домакинства и около 500 души.

1909 г.

Свободни източници

След Ливонската война от 1580 г. Русия губи балтийското крайбрежие и търговията с Европа преминава през северните пристанища, включително и през Пустозерск. През 1610 г. обаче английските търговци се активизират тук.

През 1620-а след указа за затваряне на северния път за търговия населението на града започва бързо да намалява и крепостта се превръща в "лагер" за изгнаници - участниците във въстанието на Степан Разин и във въстанието в Соловецкия манастир са държани тук, а протойерей Аввакум и неговите сподвижници са заточени тук. През 1682 г. разколниците са изгорени в малка дървена къща.

Предполагаемото място на изгаряне на протопоп Авакум

AAT (CC BY-SA 3.0)

Пустозерск така и не се възстановява - при Екатерина II крепостта окончателно е разрушена и градът е опразнен. Въпреки това хората продължават да живеят тук чак до XX век. Последният жител напуска Пустозерск през 1962 година.

Молога

Търговският площад

Свободни източници

Едноименният град на река Молога е известен от XIII-XIV век, когато вече съществува княжество Моложск. Малко по-нагоре по реката, в Холопи Городок, се намира най-големият руски панаир по това време - Моложкият търг, който привлича търговци от Азия и Европа.

С течение на времето поради спада на водите на Волга и други реки тук, както и заради образуването на плитчини по тях, търговията е преместена в Нижни Новгород. Молога обаче си остава център от местно значение - до края на XVII в. има 1281 къщи, в града два пъти годишно се провежда рибен панаир, а най-добрата риба се доставя направо на царската трапеза.

Северната част на търговския площад, 1900-те

Свободни източници

През XVIII и XIX  в. градът не се разраства - до 1896 г. има около 7000 жители. В него работят няколко фабрики, има финансова служба, банка, телеграфна служба, болница и приют за бедни, поща и кино. Тук се намира и Афанасиевският манастир. До 1930-те години вече в съветска Молога има не повече от 900 къщи и както и преди около 7000 жители.

Краят на историята на града идва през 1935-а, когато съветското правителство решава да построи Рибинският хидровъзел и водохранилище - градът трябва да остане под водата. Жителите посрещат новината враждебно, но в продължение за 6-7 години са изведени от града, включително и насилствено.

Свободни източници

На 13 април 1941 г. започва наводняването и постепенно до 1946 г. градът остава напълно под водата. Потомците на коренните жители на града от 1972 г. се събират в Рибинск всяка втора събота на август, за да почетат паметта на родния си град. Срещите се организират и досега. Понякога, по време на ниска вода, най-високите сгради на Молога се показват изпод водата.

Вижте още: Седем факта за Молога, руската Атлантида на XX век

Стари Рязан

"Отбраната на Рязан" от Е.И. Дешалита

Андрей Миронов (CC BY-SA 4.0)

Съвременният руски град Рязан всъщност е бившият Переяславъл-Рязански. Старият Рязан, който за първи път се споменава в хроника през 1096-а, е голям град, столица на Рязанското княжество, а Переяславъл-Рязан тогава е само крепост на границите на Рязан.

Старият Рязан активно търгува с други градове – рязанската земя е богата на дивеч, на дъбрави, в които се добива пчелен мед, в града се развива грънчарство и тъкачество. Още през XII в. рязанската пшеница се изнася по реките през Новгород. Главната крепост на града по онова време се издига на хълм над реката, защитена от стръмни укрепления и високи стени с кули.

Гледка откъм р. Ока

Mikhey77777 (CC BY-SA 4.0)

През 1237 г. армията на хан Бату навлиза в Русия. Рязан става първият голям град, който поема удара на армията на хана. Обсадата продължава шест дни и нощи, но монголите многократно превъзхождат по численост руснаците. Когато монголите превземат града, те унищожават всички и всичко в него и на практика го изравняват със земята.

Руините на Борисоглебската църква

Svklimkin (CC BY-SA 4.0)

Въпреки че впоследствие хора се завръщат на мястото на града, близостта на Стария Рязан до степта го прави отлична мишена за последващи набези. Поради тази причина към XIV в. всички функции на Стария Рязан, заедно с населението, се преместват в Переяславъл-Рязан, разположен на 50 километра нагоре по течението на Ока и това е градът, който сега знаем като Рязан. На мястото на стария град има останките от катедралния храм на върха на същите тези валове.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.