Как повече от 100 души прекарват два месеца на ледник и оцеляват

На 10 август 1933 г. параходът "Челюскин" тръгва от Мурманск към остров Врангел, за да провери проходимостта на обикновените кораби през арктическите ледове. Корабът трябва да достави товар до острова, което цели да покаже пригодността на Северния морски път за този вид транспорт. Преди това само тежките ледоразбивачи са в състояние да преминат през опасния маршрут, така че никой не посмява да изпрати там обикновен кораб. "Челюскин" трябва да стане пионер.

16 юли 1933 г. параходът "Челюскин" под командването на полярния капитан В. И. Воронин и ръководителя на експедицията, член-кореспондент на Академията на науките на СССР О.Ю. Шмидт, отплава от Ленинград за Мурманск

Sputnik

На борда на кораба се намират 104 души, сред които членове на експедицията и техните семейства, зимничари от остров Врангел. Със себе си те имат хранителни запаси за година и половина за пътниците и запаси за три години за остров Врангел.

Ото Юлиевич Шмид

Sputnik

Участниците са уверени, че всичко ще мине по план – експедицията се ръководи от Ото Шмид, опитен арктически изследовател, доказал се многократно в Северния ледовит океан. И в началото на пътуването на "Челюскин" условията са много по-комфортни, отколкото по време на първите излизания в опасни води: на брега има разузнавателни самолети, радиовръзката работи. Вероятността за провал на експедицията клони към нула, но всичко се обърква...

Пътят през леда

Членове на експедицията на ледоразбивача "Челюскин" преди излизане в морето на 10 август 1933 г.

Sputnik

Отначало всичко върви доста успешно, обаче при навлизането в Карско море на 15 август на кораба се образува дупка, а 3 дни по-късно е открит теч. След това поради тежкия лед "Челюскин" се сдобива с още две вдлъбнатини. Но въпреки опасността все пак е решено експедицията да продължи. Цялото пътуване трябва да отнеме около месец, а през септември корабът вече е в Североизточно море, което е в рамките на корабния график.

От албума "Героичният поход на "Челюскин"

МАММ/МДФ/Russia in photo

В Източносибирско море обаче се сблъскват с поредното природно нещастие: гъстата мъгла и обилните снеговалежи не позволяват да се проведе ледено разузнаване от въздуха, така че корабът пробива вечния арктически лед почти на сляпо.

И към края на септември корабът попада в капан в Чукотско море – шестметровият лед напълно го блокира.

Леден плен

Експедиция на ледоразбиващия параход "Челюскин"

Sputnik

Параходът е в капан насред морето и не може да се движи. Отначало екипът на експедицията се опитва да взриви ледените късове, но дори амонячните бомби, които обикновено се използват при пробиване на мини и кариери, не могат да проникнат през такава дебелина. На "Челюскин" не му остава нищо друго, освен да се носи в ледовете, чакайки по-благоприятни условия.

"Днес ледът се държи неспокойно. Дрейфът достигна седем метра в минута. Не знам какво ни очаква тази нощ. Животът е като на вулкан или на открити позиции", пише в дневника си Ибрахим Факидов, един от инженерите на екипажа.

Лагер

ТАСС

Корабът прекарва цели пет месеца в това положение. Въпреки относителното спокойствие, капитан Шмид осъзнава, че ледът, обграждащ кораба от всички страни, може да се раздвижи във всеки един момент и просто да потопи всички. Огромен леден вал се стоварва върху кораба, затова екипажът решава предварително да разтовари всички пътници и провизии върху леда.

Инстинктът не изневерява на капитана. 13 февруари 1934 г. е последният ден на "Челюскин" – ледът смачква здравия корпус на парахода като лист хартия. Само за два часа той е потопен, а хората остават сами да се носят по ледената пустиня насред необятното северно море.

Жестока изолация

Членове на екипажа на парахода "Челюскин" под командването на Ото Юлиевич Шмид

Sputnik

Животът на дрейфащия ледник не е лесен: температурата често пада под -30 °С, а хранителните запаси не са безкрайни, така че трябва да се пестят. До брега остават 130 километра, но е невъзможно да се стигне дотам, разчитайки само на силата на природата.

За да улеснят по някакъв начин живота си, членовете на експедицията построяват своеобразни бараки направо върху ледените късове – от материалите, които са донесли със себе си на остров Врангел, както и от това, което е останало от разрушения и потънал "Челюскин". На 5 км от импровизирания лагер е разчистена площадка за кацане на самолетите, които рано или късно щяха да пристигнат. Ето как един от оцелелите си спомня за първите нощи: "Говореха за теснотата на палатките. Говореха за унищожаването на "Челюскин". Говореха, че картината на гибелта на кораба е ужасна. Всички бяха много уморени".

Лагер, организиран на леден блок от членове на експедицията на парахода Челюскин

Sputnik

Колкото повече време минава, толкова по-улегнал изглежда животът в "ледения лагер" – по някое време там дори се появява импровизирана редакция на вестник, наречен "Няма да се предадем!", който трябва да поддържа духа на пътниците, попаднали в ледения капан. А вечер капитан Ото Шмид изнася на мъжете лекции по философия.

От първите дни на ледника научната дейност също е непрекъсната – хидролози и геодезисти определят точното местоположение на лагера на всеки 24 часа. Това трябва да се прави всеки ден, тъй като ледоходът не спира и лагерът постоянно се мести.

Спасението

Членовете на експедицията

Sputnik

По времето, когато е организиран лагерът в леда, правителството вече знае, че "Челюскин" е претърпял крушение. Подготвя се спасителна операция – планират да търсят изгубения екипаж от въздуха с помощта на 17 самолета. Дори от птичи поглед обаче не е лесно да се намери лагерът: обилният снеговалеж намалява видимостта. Освен това ледът постоянно се свлича и е много по-трудно да се определи точното местоположение на членовете на експедицията.

Спасяването на екипажа

Владислав Микоша/Sputnik

Първият самолет се приземява върху разчистения лед на лагера едва на 5 март – това е тежък АНТ-4. Жените и децата са евакуирани първи, но следващият полет успява да се върне на "острова" едва месец по-късно. Общо пилотите извършват повече от двадесет полета в рамките на спасителната операция, а последната група оцелели е докарана на континента на 13 април 1934 година. Общо "челюскинците" прекарват два месеца на ледената пустиня в очакване да бъдат спасени.

Операция за спасяване на екипажа

Владислав Микоша/Sputnik

На континента са посрещнати като герои, а спасяването им се наблюдава с напрежение от цялата страна. Седемте пилоти, участвали в евакуацията на хората от ледените късове, са удостоени със званието "Герои на Съветския съюз" за първи път в историята на страната. Това са Михаил Водопянов, Иван Доронин, Николай Каманин, Сигизмунд Леваневски, Анатолий Ляпидевски, Василий Молоков и Маврикий Слепньов. Членовете на експедицията са наградени с орден "Червена звезда" за своята издръжливост пред лицето на природните стихии.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.