Какви стандарти за руска красота остават неизменни във вековете?

"Кръв с мляко" – добро телесно здраве

"Бедната Лиза",1827, Орест Кипренский

Третяковска галерия

В предпетровите времена женското здраве е било синоним на телесна пълнота. Съпругите на болярите и стрелците са били, както бихме казали в наши дни, привърженички на бодипозитива, което е отбелязано от чужденците съвсем директно: "Те смятат, че красотата на жената е дебелината. [...] Малките крака и стройната стойка се смятат за грозни. [...] Стройните жени се смятат за нездрави", пише с учудване придворният лекар Самюел Колинс. В същото време всички чужденци отбелязват, че руските жени са телесно много красиви: "Жени със среден ръст, обикновено красиво сложени, с деликатно лице и тяло", пише през 1630-те години пътешественикът Адам Олеарий. "Жените в Московия са със строен ръст и красиво лице", повтаря дипломатът Яков Райтенфелс.

Това отношение към женската красота в Русия е характерно за всички класи. Животът на селянката в провинцията е изпълнен с тежък физически труд, който изисква голяма сила. За идеал на красотата се смята "пълноценността", т.е. способността да се поддържа семейството. И ако сред аристокрацията този идеал за красота през XVIII-XIX в. се променя към по-"европейски", то сред народа той остава актуален дълго време. "Стандартът за момичешка красота е плавна походка, скромен вид, висок ръст, гъста коса, пълнота, закръгленост и руменина", пише в началото на ХХ в. княз Тенишев относно селянките от Владимирската губерния.

Самите рускини искат да бъдат закръглени, за което свидетелстват текстовете на много поговорки: "Аз съм по-висока от всички треви, по-зряла от лазурните цветя, по-бяла и по-румена от всички", "на рамене широка, на гърди гърдиста, с лице закръглено, с бузи алени".

"Чеда и челядта храни" – добра домакиня

"Изба във Вологодската губерния", 1925, Николай Терпсихоров, 1925

Свободни източници

Чешкият йезуит Иржи Давид, живял в Москва през 1680-те години, пише, че руските жени "ходят плавно с високи обувки, заради които не могат да тичат или да вървят бързо". Гладкостта на маниерите и походката са високо ценени сред качествата на благородната жена. Благородните момичета са обучавани да ходят по този начин още от детството си. В същото време в източниците не се споменава, че руснаците са ценели безделието у жените. Напротив, източниците за историята на търговците например показват, че жените често сами управляват капитала и производството, включително и в предпетровите времена. В селските общности "болшухите", възрастните жени, глави на семейства, са били пълноправни участници в селското събрание.

Както пише Наталия Пушкарьова, историк на руските жени, "идеалът за съпруга е бил ориентиран към жената, която не е професионално заета, която работи усилено вкъщи, "храни децата и домакинството", "оправя мелничарския живот" и дава "много корист на дома".

И все пак като изконни качества на истинската жена си остават и скромността и религиозността ("тишината"). Както пише Пушкарьова, "под "добра жена" се разбира жена "покорна, смирена, тиха". И дворянските, и търговските съпруги в епохата на Руската империя се стараят да бъдат верни на този идеал: младите дворянки са възпитавани да бъдат скромни, изящни и леки в поведението си, докато търговските дъщери и съпруги са подчертано религиозни.

"Нежна в лицето и тялото" – с добра лична хигиена

Автопортрет на Зинаида Серебрякова, 1909

Третяковска галерия

Всички рускини, без разлика на богатство, се грижат за лицето и тялото си - само средствата са различни. Всяко семейство, дори и най-бедното, има баня. Банята се използва от няколко души или от цялото семейство, 1-2 пъти седмично, освен това е възможно и просто да се измиеш в нея през топлия сезон. През студените месеци, без специално да се загрява банята, можеш да се измиеш в охлаждащата се печка – още повече, че останалата във водата луга и без това се използва за пране на бельото и измиване на тялото.

За тонус и избелване на лицето и тялото използват ефикасни народни средства: млечна суроватка, саламура от краставички, билкови отвари. Едно от най-добрите народни средства за естествена руменина, според императрица Екатерина II – е търкане на лицето с лед. Както пише секретарят на кабинета ѝ Адриан Грибовски, тя заповядала да търкат лед по лицето ѝ всеки ден! Ирландката Марта Уилмот, която посещава Русия по времето на Екатерина, пише: "Всяка сутрин ми носят чиния с лед, дебела колкото чаша, и аз, като истинска рускиня, търкам бузите си, от което, както ме уверяват, ще имам добър цвят на лицето."

"Плитката е девическата красота" – показва специално отношение към косата

Момиче с плитки. Портрет на А.А. Добринска, 1910, от Василий Суриков

Красноярски художествен музей "В.И. Суриков"

Дървеният или костен гребен за момичетата е толкова ценен, колкото и гребенът за брадата за мъжете. Гребените са украсявани със слънчеви символи, а косата се пуска да расте колкото се може по-дълга, разресва се дълго всеки ден и се сплита на плитки. Косата е един от основните женски символи, момичетата я сплитат на една плитка, а омъжените жени - на две плитки. Ако съпругът почине неочаквано, тези плитки се отрязват в знак на траур. Обредът на сплитане на две плитки от приятелките на булката е един от древните ритуали на женското посвещение.

Косата е обгрижвана, измивана с кисело мляко, преварен квас, изплаквана с отвара от коприва или лайка. Важно е, че косата на знатните жени изобщо не се вижда изпод забрадките. Само съпругът има право да се наслаждава на красотата на косата на жена си и дори да я разресва.

"Като се гримират ежедневно, те постигат успех" - значението на козметиката

Московско момиче от XVII век, 1903, Андрей Рябушкин

Руски музей

В Древна Русия почти не са познавали пудрата, червилото, белилото за лице и другите козметични средства. Те стават популярни сред руските жени от XV-XVI в., вече след като руската мода е повлияна от модата на ординските принцеси и красавиците от Близкия изток.

"Задължение на мъжа е да дава на жена си багрила, защото руснаците имат обичай да се гримират; това е толкова разпространено сред тях, че никак не се смята за срамно", пише англичанинът Антъни Дженкинсън през XVI век. "Те така мажат лицата си, че човек може да види боята, залепена на лицата им, почти от един изстрел разстояние; най-добре е да ги сравним със съпругите на мелничарите, защото изглеждат така, сякаш чували с брашно са били прокарани близо до лицата им; те боядисват веждите си в черно."

Разполагаме с отделни материали за това защо руските жени са били принудени да носят толкова много грим и как тази мода е приключила. Въпреки това както през XIX век, така и в днешна Русия красавиците са се отличавали и се отличават с умението си да използват грим. Дори английският поет Джордж Търбървил, който посещава Москва през XVI в., отбелязва: "ежедневно се гримират, постигат успех, ще нанесат цветове така, че и най-предпазливият да бъде лесно заблуден, ако се довери на очите си".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.