"Вярващите смятат, че Богородица е покровителка на земеделието. <…> Сега у нас празникът Благовещение [на Пресвета Богородица] се отбелязва по-рядко. Колхозниците, обработвайки земята със сложни машини и прилагайки правилата на селскостопанската техника, знаят, че реколтата зависи не от небесните покровители, а от хората, от труда им в колхоза", назидава читателите "Противорелигиозният календар за 1941-а".
Sputnik
В СССР религиозните празници, които отбелязват началото на различни земеделски работи, са обявени за суеверия и "дядовски обичаи". В противовес се провъзгласява ценността на научното познание и техническия прогрес. Това е само един признак за масово отхвърляне на църковното наследство и планомерно намаляване на влиянието на църквата върху живота на съветските хора.
Болшевиките обаче разбират, че просто така няма да може "да се отмени" религията: тя е заемала твърде важно място в живота на хората. Църквата отговаря за календара, въпросите на образованието, без нея не може да се сключи брак или да се направи погребение, тя регулира нормите на морала и нравствеността. Затова комунистите се стремят да изпълнят с ново съдържание обредните и ритуални аспекти на живота.
Борба с религията
Свободни източници
Новите власти започват да се освобождават от влиянието на църквата веднага след Октомврийската революция от 1917 година. Църквата е отделена от държавата, нейните институции са лишени от финансиране, права на собственост, земя и имущество, а духовенството е лишено от избирателни права. Дори църковният брак губи своята законна сила и вече се налага да се сключва граждански.
Очевидно най-много от тези гонения страда православната църква. Но са засегнати и други вероизповедания, старообрядците, а с течение на времето и сектантите, към които за съвсем кратко новите власти са доброжелателни.
Свободни източници
През 1918-1920 г. болшевиките започват кампания за отваряне на мощи, а през 1921-1922-а – кампания за изземване на църковни ценности. От 1922 г. Антирелигиозната комисия се занимава с въпросите на вярата. Сред нейните цели е "преформиранего" на религиозното съзнание на населението и изкореняването на православните "предразсъдъци". Съюзът на войнстващите безбожници се включва активно в атеистичната пропаганда.
В страната се разработват сценарии за празнуване на комсомолска Коледа и комсомолски Великден, организира се производството на разнообразна антирелигиозна литература и периодични издания за възрастни и деца. В тези пропагандни материали църковните традиции са "уличени" с аргумента, че имат "дивашки" (езически) корени; на служители на култа им се приписва шпионаж, работа за чужди разузнавания и те са наричани врагове на комунистите.
Червени сватби
Свободни източници
Когато църковният брак губи законната си сила, през 20-те години на миналия век съветските власти решават да заменят сватбената церемония с "червената сватба". Тя се различава от предишната традиционна сватба по това, че не е семейно, а "обществено" събитие. Популяризирането на новата традиция се извършва главно от Комсомола – партийната младежка организация.
Тържеството преминава без халки и бяла рокля, но пък като украса изобилстват пропагандни плакати. Ролята на служители на новия култ изпълняват секретарите на комсомола и партийните организации, които напътстват младежите. Подаръците са пропагандна литература, произведения на Ленин и други комунистически лидери.
Свободни източници
Характерна частушка става знакова за онова време: "Майка ми искаше да ме венчае, по старому – с пръстени. Нещата обаче се оказаха по различному – В клуба с комсомолци".
Звездини или октябрини
Този съветски аналог на църковните кръщения е призван да създаде празник около записването на информация за раждането на дете в актовете за гражданско състояние. Историкът и културологът Наталия Лебина отбелязва, че най-често звездини (или октябрини са съветският вариант на кръщенето – бел. ред.) се провеждат в заводските клубове.
Свободни източници
Родителите биват поздравени от ръководителите на партийните и комсомолските клетки на предприятията. Подаряват им марксистка литература и ги насърчават да кръщават децата си с нови революционни имена. Например Варлен (съкратено от "Великата армия на Ленин"), Вилен и Владлен (от "Владимир Илич Ленин"), Сталия (от "Сталин"), Побиск ("поколение бойци и строители на комунизма").
Червени погребения
Руска национална библиотека
Погребенията са също толкова важно ритуално събитие, колкото кръщенетата и сватбите, така че и те е трябвало да бъдат преформатирани. Първата стъпка е да се погребват хора без свещеник и панихиди. А традиционното опело е било разрешено само след получаване на удостоверения за констатиране на смърт от местните съветски власти.
Насърчаването на кремацията също подкопава погребалните традиции. В православието се предписва тялото да се погребе в земята, а не в огъня. Поради тази причина болшевиките смятат изгарянето на трупове за част от антирелигиозна кампания и наричат новата система "катедра по безбожие". В началото на 1919 г. Ленин подписва указ за допустимостта и дори за предпочитане на кремацията на мъртвите.
Първият крематориум в страната се появява през декември 1920 г. в Петроград. Той работи два месеца. След преминаването на извънредните мерки на военния комунизъм по време на Гражданската война към Новата икономическа политика, изгарянето на трупове все пак е изоставено. Вторият крематориум се появява в Москва едва през 1927 година. "Крематориумът е краят на нетленните мощи и други чудеса. Крематориумът е хигиена и опростяване на погребенията, това е отвоюването на земята от мъртвите за живите", пише списание "Огоньок" през същата година.
Нови важни събития в календара
Свободни източници
Преди революцията от 1917 г. официалните неработни дни са свързани предимно с религиозни празници – Коледа, Великден, Възнесение и други. Историкът Андрей Туторски пише, че повечето от договорите както в селата, така и във фабриките са сключвани от Покров до Великден и отмяната им би означавала да се наруши самата система на годишно планиране за по-голямата част от руското население. Затова властите не нарушават рязко традицията, но вземат някои мерки.
В началото на 1918 г. Съветът на народните комисари приема Декрет за прехода към григорианския календар. Това е направено по две причини. Първо, за да бъде държавата "в крак" с повечето страни по света. Второ, за да се прекъсне църковната традиция. Преди революцията от 1917 г. календарът в Русия е юлиански, тъй като именно той се използва от Православната църква и пак тя се противопоставя на прехода към григорианската система. А в съветска Русия Коледа се "мести" от 25 декември на 7 януари и до 1927 г. е почивен ден.
В същото време са установени нови дати близо до старите празници и населението буквално е принудено да ги празнува в работни колективи. Така се утвърждава светската традиция да се празнува Нова година на 1 януари с елха – първоначално атрибут на Рождество. 1 май се посреща с демонстрации в чест на Международния ден (по-късно – Ден на работническата солидарност), а 7 ноември – в чест на годишнината от Октомврийската революция.
Свободни източници
"На Христос оставката връчете. Нашият наставник е знанието, книгата е нашият учител. Отхвърлете сеенето на суеверия. Отхвърлете обряда на религията. Комуни неделя – 25 октомври (датата на Октомврийската революция по Юлианския календар – бел. авт.). Нашето място не е в мръсничката църква. На улицата! Плакат в ръка! Разпръснете науката с огън над вярата в нашите празници", пише Владимир Маяковски през 1923 година.
Въпреки пропагандата червените сватби, червените погребения и "звездините" не пускат силни корени в страната. Първоначално това става поради бедността и тежките условия на живот, характерни за първите следреволюционни години: хората нямат време за празненства, дори и аскетични. Освен това, ако в градовете новите ритуали все още привличат вниманието на работещата младеж, то в селата традиционният мироглед е непоклатим. По-късно, през годините на Новата икономическа политика (1921-1924 г.), настъпва либерализация на режима и контролът и надзорът върху задължителното празнуване на "правилните" дати е отслабен. И накрая, през 1943 г. властите на СССР вземат курс към възстановяване на отношенията с църквата, което също донякъде подобрява положението на вярващите.
Но календарът си остава силно съветско наследство. Освен това православните християни все още празнуват Коледа "на григорианската дата" 7 януари.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви