В московската метростанция "Партизанска" има паметник на селянин в кожух с вързана пръчка. Партизанинът Матвей Кузмин е най-възрастният по дата на раждане Герой на Съветския съюз – той получава това звание посмъртно. За какво?
Свободни източници
Матвей Кузмич Кузмин от село Куракино (район Велики Луки, Псковска област) посреща войната, когато вече е над 80-годишен. Живеел като самотник, не принадлежал към колхоз, препитавал се с риболов и лов и добре познавал съседните гори. Заради необщителния си характер в селото го наричали "бирюк" (вълк-единак – бел.ред.).
Когато през август 1941 г. родното му село е завладяно от германците, Матвей Кузмич, разбира се, остава – старецът няма сили да се евакуира някъде. През февруари 1942 г. германският командир на батальон вика при себе си 83-годишния Кузмин и му предлага сделка. В замяна на брашно, нафта и ловна пушка Кузмин трябва да поведе германците към позициите на съветската армия край село Першино. Както разказва един от очевидците на подвига пред вестник "Великолукска правда" през 1965 г., германският екип от около 35 души бил "фронтовият отряд на ски батальона, който имал за задача да отстрани нашата бойна охрана и да осигури внезапна атака".
Художник А. Самсонов/Диафильм, 1973
Кузмин се съгласява, но има време да предупреди внука си. През нощта на 13 февруари 1942 г. Матвей Кузмич тръгва с германците. Докато води отряда през горите, внукът му Василий достига до местоположението на съветските войски и предупреждава за заплахата.
Когато в 7 ч. сутринта Матвей Кузмин извежда немците от гората, те веднага попадат под обстрела на съветските войници. Твърди се, че Матвей бил убит на място от командира на немския отряд, но така или иначе никой от немците не останал жив. "Великолукска правда" твърди, че са загинали 250 души, но архивът на Министерството на отбраната сочи, че отрядът се е състоял от 22 разузнавачи, като всички те са унищожени от огъня на съветските картечари.
Художник А. Самсонов/Диафильм, 1973
Писателят Борис Полевой попада на погребението на Матвей Кузмин, а на 26 февруари в "Правда" излиза статията "Подвигът на Матвей Кузмин", от която целият СССР научава за "новия Сусанин".
Споменът за Матвей Кузмин е обезсмъртяван многократно. През 1944 г. на "Партизанска" (тогава – "Измайловски парк за култура и отдих "Сталин") е издигнат паметник, чийто скулптор е големият съименник на Кузмин – Матвей Манизер, автор на скулптурите на станция "Площад на революцията".
Антон Денисов/Sputnik
През 1953 г. тленните останки на Матвей Кузмич са тържествено препогребани в гробището на Велики Луки. На 8 май 1965 г., по случай 20-годишнината от победата над нацистка Германия, Матвей Кузмин е удостоен посмъртно със званието Герой на СССР.
Комитет за культура на Администрацията на град Велики Луки
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви