Река Шейтанка
Вениамин Метенков (Свободни източници)Първото находище на платина е открито през 1819 г. близо до Екатеринбург, пет години по-късно – в околностите на река Баранча, където има металургичен завод, и накрая, през 1825 г., платинени находища са открити близо до Нижни Тагил. Откритието е случайно: работещите в мините от време на време намират странни черни частици. Те тежат достатъчно, за да се използват вместо сачми: така местните ловци ловуват с платинени куршуми. Но щом се разбира за качествата на новия метал, местните инженери се хващат за главата – ловът изглежда безценен! Откритите запаси от платина се оказват толкова големи, че Русия изведнъж се превръща в главния ѝ производител: 1,5 тона само през 1828 година! Южна Америка не може да произведе такова количество за цял век.
Урал
Свободни източнициИзглежда добивът на новия метал е доста голям. Но ето го и проблемът: никой не знае какво да прави с него, а опитът на други държави не може да помогне. В края на краищата там платината се използва просто – за технически цели, например за създаване на различни химически съоръжения или... фалшификати – този метал много добре се омесва със златото.
"Демидовски"
Свободни източнициУралските фабрики започват да изпращат на двора в Санкт Петербург предмети от платина – мастилница, пръстен, кутия за подаръци –както и намерените самородни парчета метал. Един от тях, тежащ над четири килограма, е подарен на император Николай I от министъра на финансите Егор Канкрин. Той оценява подаръка – днес самородният къс "Демидовски" се намира в Диамантения фонд. Може би именно това е станало повод платината да бъде взета на сериозно: от 1826 г. фабриките започват да събират мито за добив на платина, а част от добития материал се изпраща в Монетния двор.
Платинени монети
Свободни източнициНакрая министър Канкрин стига до идеята как платината може да бъде полезна – той предлага да се секат монети от нея. Това би могло да подобри състоянието на държавната хазна, разклатена след войната от 1812 година. Той споделя идеята си с учения Александър фон Хумболт, който предупреждава да не се предприема подобна стъпка. Опасенията са породени от променливата цена на платината и нейната твърде проста форма. И все пак, защо да не се поеме рискът? От 1828 г. Русия сече платинени монети от 3, 6 и 12 рубли и става първата държава, в която в обращение са пуснати пари, направени от този метал. За изработването им са необходими почти 15 тона – почти половината от добитите 32 000 кг платина. И след това всичко свършва.
Добив на платина
Свободни източнициСлучва се именно онова, за което предупреждава Александър фон Хумболт. Стойността на метала в "луксозните монети" вече е пет пъти по-висока от тази в сребърните монети. Например три рубли платина струват 12 пъти повече от сребърна монета със същия номинал. А повишаващите се цени на платината в Европа ги правят леко "безсмислени". Монетният двор се страхува и от евентуални фалшификати. През 1845 г. производството на платинени монети е спряно и те са изтеглени от обращение.
През 1867 г. компанията "Джонсън, Матте и Ко" купува целия руски запас от платина. По този начин Англия, която не разполага с находища на платина, става лидер в тази индустрия за дълги години. А Русия остава единствената страна в историята, в която "луксозните монети" са били в обращение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си