През 1920-те години поради липсата на жилища горният етаж на ГУМ, където има складове, е преоборудван в комуналка. Там живеят 22 семейства, все обикновени съветски хора. И ако си мислите, че са имали късмета да живеят с гледка към Кремъл, това не е съвсем вярно.
Да, точно под тях има магазини, фризьорски салон, печатница и езикови курсове, но мястото не е много пригодно за живеене. Няма общи кухни, нито пък газ или тоалетни. Храната трябва да се приготвя директно в стаите на керосинови печки, и живущите използват обществените тоалетни на универсалния магазин. В края на 1930-те в мазето на ГУМ е открита платена баня, която значително улеснява живота на наемателите.
Не всички имат късмет с гледката от прозореца. Повечето общински апартаменти имат прозорци дори не към улицата, а към вътрешността на сградата. Всяка сутрин в 8 часа ГУМ отваря врати и по звука на тропащите крака, които бързат да се наредят на опашка, наемателите могат да сверят часовниците си.
Едва през 1953 г., след смъртта на Сталин, обитателите на търговския център са преместени в по-пригодни за живеене апартаменти и ГУМ престава да бъде нечий дом.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви