Период на лъжи и войни: що е то Смутно време и как протича то в Русия

Смутното време  е един доста кратък период – от 1605 до 1612 година. Но именно този интервал от руската история е толкова наситен с катаклизми, че получава такова прозвище. Тогава държавата действително е на ръба на разпадането.

Как започва Смутното време в Русия?

Николай Неврев. "Опричниcи". 1870

Киргизки национален музей за изящни изкуства "Гапара Аитиева"

Една от причините е кризата във властта. Цар Иван Грозни полага много усилия, за да създаде неограничена и еднолична власт на монарха. По-специално той разделя територията на Русия на земщина и опричнина. Царят управлява последната с помощта на личната си гвардия – опричници, които организират масови репресии и се прочуват с изключителна жестокост. Народът, след като вижда последиците от опричнината, престава да се доверява на управляващите. Това от своя страна води до дълбоко социално разделение и моментният режим предизвиква отхвърляне сред почти всички слоеве на населението – от избягалите селяни и обеднелите занаятчии до армията.

Вътрешнополитическата борба, избухнала след смъртта на Иван Грозни, също налива масло в огъня. Царят не оставя ясен механизъм за предаване на властта при липса на мъжки наследници. Най-големият му син Фьодор умира на 40-годишна възраст през 1598 г., без самият той да остави наследници. Другите синове на царя не доживяват да видят трона.

Не най-добрите времена преживява и икономиката на Русия. Завоевателните походи на Иван Грозни и Ливонската война (голям военен конфликт в продължение на 25 години между Русия, Полско-литовската държава, Швеция и Дания) изчерпват материалните ресурси на страната. Настъпва Големият глад от 1600-1603 г. – той съсипва хиляди големи и малки стопанства в цяла Русия, оставяйки до половин милион души без храна. Хората, останали без средства за препитание, се насочват към грабежи и разбойничество, което само задълбочава общия хаос.

Нестабилността предизвиква цяла верига от други съдбоносни събития...

Смутните времена са... времена на самозванци

1874, Н. Неврев. "Клетва на Лъже-Дмитрий I към полския крал Сигизмунд III за въвеждане на католицизма в Русия"

Музей на изкуствата "Радишчев"

Смутните времена пораждат цяла плеяда от хора, готови на всичко, за да заемат царския трон. През целия период на хаос с наследяването на трона поне 18 самозванци се опитват да станат глава на страната, но никой от тях не успява да се задържи на власт за дълго. Най-успешен от тях е първият самозванец, който влиза в историята като Лъже-Дмитрий I.

Управлението му започва през 1605 г. и продължава по-малко от година. Лъже-Дмитрий I се обявява за чудодейно оцелелия син на Иван Грозни, получава подкрепата на полския крал (той му обещава земи) и влиза в Москва. Болярите (политическият и военният елит на страната) го признават за законен владетел. Първоначално сред елита се носят слухове, че новият цар е самозванец, но когато майката на истинския убит царевич го признава за свой син, позициите на новия престолонаследник се засилват.

Тогава един болярин от древен род, Василий Шуйски, организира заговор и убийството на Лъже-Дмитрий I. Част от болярите, търговците и армията се присъединяват към него и Шуйски се обявява за цар след резултатите от Земския събор (руски протопарламент с представители на различни съсловия).

Но борбата за власт не приключва дотук.

Смутното време е... времето на първата гражданска война

С. В. Иванов. "Смутно време. Московска област. Армията на самозванеца", 1908

Свободни източници

Въпреки това позицията на Шуйски е много несигурна. Не всички представители на елита са доволни, че той вече е техен владетел: има и такива, които вярват, че Лъже-Дмитрий I е все още жив и е законният наследник. Те започват да подготвят въстание, за да отстранят новокоронования цар от престола. То прерасва в пълноценна обсада на Москва в продължение на четири месеца и завършва с това, че в село Тушино край Москва се появява нов самозванец – Лъже-Дмитрий II.

Всъщност след смъртта на първия самозванец в Русия започва първата гражданска война с два центъра на власт - в Москва начело с цар Шуйски и в Тушино с новия самозванец Лъже-Дмитрий II и неговите поддръжници. Последните са подкрепяни от Полско-литовската общност, която им изпраща свои наемници.

Смутното време е... време на държавен преврат и още война

"Клетвата на Шуйски към крал Сигизмунд III във Варшава", 1611 г., Томазо Долабела

Лвовски исторически музей

Неспособен да се справи с "тушинците", Шуйски пристъпва към споразумение за военна помощ от Швеция. Полският крал Сигизмунд III възприема това споразумение като антиполско и го използва като претекст да нападне Русия.

По време на този конфликт е извършен държавен преврат – болярите свалят Шуйски, а синът на Сигизмунд III Владислав задочно приема клетвата на московското правителство и жителите на Москва във Вилнюс (той не идва в самата Москва, не е коронясан и не сяда на престола).

През този период Русия няма легитимен владетел, страната е практически разорена, а на нейна територия бушува война. Именно в тези условия се ражда идеята за сплотяване и събиране на освободителна армия, която да сложи край на полското нашествие и да сложи край на Смута.

Как завършват размириците

Маковски К. Е. "Призивът на Минин"

Държавен художествен музей на Нижни Новгород

През 1611 г. Рязанският воевода Прокопий Ляпунов събира първото опълчение срещу чуждите нашественици. В армията обаче настъпва разцепление, от което поляците се възползват и елиминират Ляпунов и други лидери на опълчението отвътре.

Второто опълчение се оказва по-сплотено. През същата година жителите на Нижни Новгород под ръководството на земския началник Кузма Минин събират средства за издръжката на новата армия, а също така изпращат покани за присъединяване към тях из цялата страна. Но Минин няма никакъв военен опит, а и по статут не може да командва дворяните. Затова той кани княза и опитния военен лидер Дмитрий Пожарски да оглави опълчението.

Опитът е успешен. През август 1612 г. армията им разгромява поляците край Москва, а през октомври Второто опълчение освобождава столицата от окупация.

Това е повратен момент в Смута. Поляците подписват пакт за капитулация. След освобождаването на столицата Земският събор организира избори за нов легитимен цар. Ожесточените дискусии водят до това, че изборът пада върху представителя на друга знатна аристократична фамилия Михаил Фьодорович Романов. Последният има и роднински връзки с управляващата преди Смута династия Рюриковичи. В момента на избора е само на 16 години. Всъщност той се превръща в компромисна фигура, която устройва всички кланове. Така на власт идва династията, която само болшевиките успяват да изместят през 1917 година.

Последици

"Среща на Земския събор от 1613 г." Миниатюра от ръкописа "Избирането на М. Ф. Романов в царството" от 1673

Свободни източници

Смутното време завършва за Русия с колосални териториални загуби: Смоленск остава под властта на Полско-литовската общност, значителна част от Карелия, както и излазът на Балтийско море през Финския залив, принадлежат на шведите. Чак Петър Велики успява да си възвърне достъпа до морето век по-късно, след което през 1703 г. основава Санкт Петербург на брега на залива.

Страната се намира в дълбока икономическа и продоволствена криза: количеството на земята, подходяща за посев, е намалено 15 пъти, а броят на селяните – 4 пъти. В много части на страната гъстотата на населението в продължение на много години е много по-ниска, отколкото век по-рано.

Възстановяването от последиците от размириците е дълго и болезнено и изисква много усилия. Но новият цар извежда страната от системната криза, като постепенно установява финансова система, международни отношения и елементарен ред в регионите. След смъртта си през 1645 г. той оставя на сина си Алексей Михайлович държава, която не само е преодоляла хаоса, но и вече се развива динамично.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.