В романа си "В планините" за живота на жителите на волжките селища в Нижегородска губерния Павел Мелников-Печорски разказва за търговията, която съществувала в Сергачкия район още от XVI век. Не по-малко от тридесет села са изкарвали прехраната си с обучение на мечки. Те учели мечетата на различни трикове и ходели с тях на панаири. Говорело се, че чудо-мечките забавлявали гостите на сватбата на Иван Грозни с Марфа Собакина.
Френските затворници, които пребивават в Сергач по време на войната от 1812 г., виждат с очите си дресирани мечки. И отначало не вярват, че такова нещо е възможно. Всичко започва с разговорите, че Наполеон скоро ще изпрати нови войски – с тях, обещават французите, руснаците няма да могат да се справят. На което местният капитан-изправник възразява: ако се наложи, ще изпратим полкове мечки. И той кани специалния батальон да погледа.
Мелников-Печорски описва това събитие по следния начин: "А мечкарите се шляеха по бял свят само през лятото, през зимата си бяха все у дома. Инспекторът им наредил да доведат мечките в града до такъв и такъв ден. Доведоха хиляда звяра, наредиха ги в редици, започнаха да ги карат да хвърлят пръчки на раменете си, да им показват как малките момчета крадат грах. А губернаторът каза на французите: "Това, казва, е обучение по стрелба и пълзене по мечешки. Французите бяха изумени и писаха вкъщи, че са видели с очите си мечи батальон. Оттогава французите започнаха да ни наричат мечки".
Барин Михаил Потапич
Дресираните мечки са истински звезди на панаири и различни фестивали. Те могат не само да ходят на задните си крака, но и да разиграват различни "сценки". Историкът и археограф Дмитрий Ровински в своя сборник "Руски народни картинки" описва мечешки комедии. Например как девойка се мотае: "Миша седи на земята, търка лицето си с едната лапа, а с другата върти кукиш пред муцуната си – това означава, че девойката се оглежда в огледалото".
Мечките могат да изпълняват до петдесет такива трика: "дърпат и стрелят с подобна на лък пръчка", "както малки деца крадат грах и пълзят, където е сухо – по корем, а където е мокро – по колене, след като откраднат, се търкалят", "както жена мило гали мъжа си". А след това вземат по една шапка и обикалят публиката в кръг, събирайки награда за изпълнението си.
Мечките от Сергач са толкова популярни, че Екатерина II заповядва да поставят топтигин (така наричали мечките заради тежката им походка) в герба на града. Самите дресировчици от Сергач с уважение наричат своите подопечни сергачки барин (благородник) Михаил Потапич.
През 1866 г. комедиите с мечки са забранени, но историите за супермечки, които удивляват с талантите си, остават.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви