Как умира Владимир Ленин?

Той изпитва хронична умора

През юли 1921 г. Ленин пише на Максим Горки: "Толкова съм уморен, че не мога да направя нищо". В същото време понякога присъства на ден на до 40 заседания и комисии, приема десетки хора. "От заседанията на Совнаркома, – спомня си сестра му Мария Улянова, – Владимир Илич идваше вечер, или по-скоро през нощта в 2 часа, напълно изтощен, блед, понякога дори не можеше да говори, да се храни, а си наливаше само чаша горещо мляко и я изпиваше, разхождайки се из кухнята, където обикновено вечеряхме".

Професор Ливерий Даркшевич, който преглежда Ленин през март 1922 г., отбелязва "маса изключително тежки неврастенични прояви, напълно лишаващи го от способността да работи, както е работил преди", и "редица натрапливости, които с появата си силно плашат пациента". "Това, разбира се, не заплашва с лудост?", пита Ленин професора.

Първият инсулт настъпва след изваждането на куршум

През април 1922 г. Ленин толкова отслабва, че лекарите предполагат, че може да е отровен от оловните куршуми, останали в тялото му след покушението на Фани Каплан на 30 август 1918 година. Както пише хирургът академик Юрий Лопухин, "решението е много спорно и съмнително, като се има предвид, че за четирите години, изминали от покушението, куршумите вече са капсуловали и, както смята професор Владимир Розанов, операцията по изваждането им ще донесе повече вреда, отколкото полза".

На 23 април 1922 г. немският хирург Борхардт изважда куршум от тялото на Ленин, а на 27 април Ленин вече е на заседание на Политбюро. Той продължава да работи активно още един месец, докато на 25 май в имението в Горки не получава първия си инсулт. След него Ленин започва да губи говора си, периодично не може да чете и пише, лошо владее дясната си ръка.

На 29 май се събира голям консилиум от лекари на Ленин (сред тях са големият невролог Григорий Росолимо и народният комисар на здравеопазването Семашко). Те признават, че болестта е неясна за тях. Предполагат склероза на мозъчните артерии, но лекарите са изумени, че интелектът на Ленин остава напълно непокътнат и че има временни подобрения в състоянието му.

Ленин моли Сталин да му даде отрова

На 30 май, веднага след заседанието на консилиума, Ленин моли Йосиф Сталин да отиде в Горки. Както пише Юрий Лопухин, "знаейки твърдия характер на Сталин, Ленин го помоли да му донесе отрова, за да сложи край на живота си". Сталин обаче успява да убеди Владимир Илич да се подложи на лечение. През лятото на 1922 г. състоянието на Ленин започва да се подобрява. На 16 юни му е позволено да стане от леглото и, както казва медицинската сестра Петрашева, лидерът "дори започна да танцува с мен". Въпреки това патологичните прояви продължават през цялото лято, Ленин понякога губи равновесие, на 4 август получава спазъм със загуба на говора след инжекция с арсен, с който е лекуван.

Ленин се влошава, след като се връща на работа

По-малко от пет месеца след инсулта, на 2 октомври 1922 г. Ленин се връща в Москва. Професорите смятат, че той се е възстановил напълно, но самият той признава: "Физически се чувствам добре, но вече няма същата свежест на мисълта. Казано на езика на професионалиста, от доста дълго време съм загубил работоспособността си".

През октомври и ноември Ленин многократно участва в заседанията на Съвета на народните комисари, говори на конгреси и съвещания. Силите му го напускат към 7 декември, когато заминава за Горки. На 12 декември Ленин се връща в Москва, където получава няколко припадъка и инсулт (16 декември), след който дясната страна на тялото му се парализира.

На 24 декември 1922 г. Сталин свиква среща със съветските лидери Лев Каменев, Николай Бухарин и лекарите на Ленин. Взето е решение Ленин да бъде държан далеч от новините за политическия живот, "за да не дава материал за размисъл и вълнения". На Ленин също така е забранено да приема посетители.

Въпреки това той продължава да диктува бележки и писма до 9 март 1923 г., когато получава третия си инсулт. Ленин отново остава безмълвен и след това никога повече не се връща на работа. През лятото на 1923 г. той е принуден под ръководството на Надежда Крупская да се учи отново да ходи, да взема предмети, да говори отделни думи. Крупская пише: "Сега ходи (с помощ) много и самостоятелно, подпира се на парапета, качва се и слиза по стълбите. [...] Настроението му е много добро, сега вижда, че се възстановява". На 18-19 октомври Ленин за последен път е в Москва, след това е само във вилата в Горки.

Обстоятелствата на смъртта му са засекретени и досега, 100 години по-късно

Владимир Ленин умира в Горки край Москва вечерта на 21 януари 1924 г., в 18 часа и 50 минути. Той е на 53 години. Аутопсията на тялото е извършена още на следващия ден сутринта – започва в 11 часа. Това е най-важната подробност за смъртта на Ленин - по каква причина за аутопсията на тялото на основателя на СССР той не е отведен в Москва, където най-добрите медицински институти разполагат с всички условия за аутопсия, а започват да извършват тази операция в банята във вилата в Горки?

Съществуват две версии за основната причина за смъртта на Ленин – атеросклероза на мозъчните съдове и сифилис. Сега, сто години след смъртта му, все още няма консенсус по този въпрос. Академик Юрий Лопухин предполага, че истинската причина за заболяването и смъртта на Ленин е лошото кръвоснабдяване на мозъка, настъпило след раняването на Ленин през 1918 година.

Голяма част от документите за смъртта и болестта на Владимир Ленин остават засекретени по искане на племенницата му Олга Дмитриевна Улянова (1922-2011), но срокът на секретността изтича през 2024 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви