Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Размразяването" е период от историята на Съветския съюз, характеризиращ се с частична либерализация на политическия и социалния живот, повсеместна десталинизация, реабилитация на жертвите на сталинския режим, преход от тоталитаризъм към мека диктатура, отслабване на цензурата и поява на известна свобода в творчеството.
Началото на "размразяването" се поставя с речта на Никита Хрушчов на 25 февруари 1956 г. на XX конгрес на КПСС с доклада "За култа към личността и неговите последици". В него той остро критикува култа към личността на Сталин и много аспекти на неговата политика.
По този начин Хрушчов възнамерява да обнови политическата система и да възстанови вярата на хората в партията. Въпреки предоставените свободи, държавата запазва контрол върху всички процеси в съветското общество.
Размразяването се характеризира с изключителни противоречия. Наред с отвореността към света и желанието да се нормализират отношенията със Запада се стига до потушаване на унгарското въстание срещу съветската власт през 1956 г., а с приказките за духовно и интелектуално освобождение – до разстрел на протестиращи работници в Новочеркаск през 1962 г. и мащабна антирелигиозна кампания.
Иля Еренбург
Свободни източнициПолитическият термин "размразяване" е даден на света от едноименния роман на съветския писател Иля Еренбург за живота на работническата и творческата интелигенция в един провинциален град. Авторът го публикува през 1954 г., две години преди прочутата реч на Хрушчов на ХХ конгрес.
Еренбург започва работа по повестта малко след смъртта на "бащата на народите" и предпазливо изразява в него идеята за предстоящите промени в СССР. "Исках да покажа как огромни исторически събития се отразяват в живота на хората в един малък град, да предам усещането си за размразяване, надеждите си...", – пише по-късно в мемоарите си.
Хрушчов не харесва факта, че периодът на неговото управление започва да се нарича "размразяване". За него тази дума се асоциира с киша.
След оставката му обаче, към края на живота си, Никита Сергеевич променя мнението си и се съгласява, че терминът като цяло е добър.
Процесите на десталинизация и частична либерализация, инициирани от властите, засягат всички аспекти на живота в съветското общество.
В литературната сфера цензурата е отслабена. Хората могат да четат забранените преди това стихотворения на Осип Манделщам, Константин Балмонт, Марина Цветаева и романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита". През 1962 г. е публикуван разказът на Александър Солженицин "Един ден на Иван Денисович" за ежедневието на затворник в трудов лагер.
В либералното списание "Новый мир" се публикуват млади автори, а поезията става изключително популярна. Такива поети като Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски буквално събират стадиони от хора, които искат да се запознаят с творчеството им.
В Съветския съюз по време на размразяването хората започват масово да се запознават с романи на чуждестранни писатели (например Ерих Мария Ремарк и Ърнест Хемингуей) и с творчеството на чуждестранни музиканти. През 1962 г. американският джаз оркестър на Бени Гудман обикаля страната с голям успех.
В киното великите лидери и пламенните революционери са заменени от обикновени хора със собствени проблеми и стремежи. Например във филма на Георги Данелия "Аз крача из Москва" (1963) героите не извършват никакви подвизи, а просто се разхождат из столицата.
В архитектурата луксозният сталински ампир с барелефи и колони отстъпва място на строителството на стандартни пететажни сгради. Както Хрушчов казва на разочарованите архитекти: "Хората се нуждаят от апартаменти. Те нямат нужда да се възхищават на силуети, а да живеят в домове!"
Радикалните промени в обществото водят до появата на ново поколение съветски интелектуалци, наречени "шестдесетари". Тези хора вярват в хуманизма, свободата на творчеството и себеизразяването, както и в правото на човека на личен живот.
"Шестдесетарите" са сред художниците, актьорите, поетите, писателите, музикантите и др. Те организират срещи в апартаменти, където могат да прекарат цели нощи в разговори по проблемите на културата, държавата или просто за смисъла на живота.
Въпреки че някои от тях стават противници на съветския режим и се присъединяват към дисидентското движение, "шестдесетарите" вярват в идеалите на комунизма. Те възнамеряват да го постигнат чрез умерени демократични реформи.
"Пражката пролет"
Юрий Абрамочкин/SputnikВластите така и не позволяват на "размразяването" да се разгърне докрай и запазват определен контрол върху обществените процеси. Човек може да бъде преследван за антисъветска шега.
"Вземайки решение за настъпването на "размразяването" и тръгвайки съзнателно към него, – твърди Хрушчов, – ръководството на СССР, включително и аз, в същото време се страхувахме: да не стане така, че заради него да настъпи потоп, който да ни залее и с който да ни бъде трудно да се справим... Страхувахме се да не загубим предишните възможности за управление на страната, ограничавайки ръста на нежеланите от гледна точка на ръководството настроения".
С идването на власт на Леонид Брежнев през 1964 г. започва активна борба срещу инакомислието и засилване на цензурата. През следващата година срещу писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел започва съдебен процес, като те са обвинени в антисъветска пропаганда.
Създадената през 1965 г. организация на младите поети СМОГ ("Смелост", "Мисъл", "Образ", "Дълбочина" (от "Глубина" на руски) просъществува само около година. След като отказва да се подчини на контрола на държавните органи, тя е разпусната, а лидерът ѝ Леонид Губанов е принудително изпратен на лечение в психиатрична клиника.
Окончателният край на "размразяването" се свързва с потушаването на периода на либерализация в Чехословакия през 1968 г., известен като Пражката пролет. Много "шестдесетари" подкрепят чехословаците, за което са репресирани и принудени да се присъединят към дисидентското движение. В страната започва така наречената "ера на застоя".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
