Сталин ще одобри генералния план за реконструкция на Москва след една година, но промените в столицата вече са започнали. Пътищата са разширени, а всички стари сгради, които "пречат", са безмилостно разрушени.
По-специално, те разрушават почти цялата Китайгородска стена – укрепление, построено около центъра на Москва още през XVI век.
На снимката се вижда как московските улици се асфалтират след разрушаването на стената.
Година по-рано е открито тролейбусното движение в Москва.
И все пак тогава столицата все още не е голям мегаполис, а местата, които сега са почти в центъра, са били предградия. Ето например една живописна зелена зона – Лужники.
Метрото в Москва ще бъде открито едва през следващата година, но през 1934 г. се случва знаково събитие – пробното пускане на първия влак.
Лазар Каганович (на снимката в средата), сътрудник на Сталин, отговарящ за строителството на метрото, наблюдава процеса в шахтата заедно с работниците от подземния строеж. Отначало, до 1955 г., столичното метро дори носи неговото име.
Първата половина на 1930-те години е началото на мощна индустриализация в СССР. Стахановското движение на работническите стачници ще се появи едва през следващата година, но междувременно е зададен курс към романтизиране на труда и високите постижения. На снимката виждаме миньор в мините на Донбас.
Електрификацията на страната върви с бързи темпове, така че електропроводите и стълбовете се превръщат в нови детайли в пейзажа, които вдъхновяват фотографите.
Сега известен като завод "Москвич", през 1930-те години той се нарича Московски завод за сглобяване на автомобили на КИМ (Комунистически интернационал на младежта) и сглобява автомобили ГАЗ от съветски компоненти.
Така на 1 май на Червения площад в Москва с помпозност е отбелязан Денят на труда.
ХѴІІІ конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в началото на 1934 г. официално е наречен "Конгрес на победителите" и на него се обявяват успешните резултати от първия петгодишен план за индустриализация. По-късно обаче той ще бъде наречен "Конгрес на разстреляните", тъй като повече от половината делегати ще бъдат репресирани по време на Големия терор. На снимката е показан президиумът на конгреса.
През 1934 г. ГУЛАГ вече работи, като през предходната година Беломорско-Балтийският канал е построен от затворници за рекордно кратко време, а други мащабни строителни проекти са в ход. Но все още не е имало масови репресии. На снимката е показана трудово-изправителна колония край Челябинск.
На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит Сергей Киров, ръководител на градския партиен клон и сътрудник на Сталин. Смята се, че смъртта му е причина за началото на Големия терор - масовите репресии в СССР. На снимката - Йосиф Сталин и Андрей Жданов на погребението на Киров.
Друго важно събитие през 1934 г. - Първият всесъюзен конгрес на съветските писатели. Негов почетен председател е Максим Горки, главният пролетарски писател на страната - и истинска звезда, култова фигура. Още докато е жив, в негова чест са наречени улици, паркове и дори цял град - Нижни Новгород е преименуван на Горки.
Друга звезда на литературния свят през 1934 г. е Михаил Шолохов. По това време вече са публикувани три тома от емблематичния му роман за гражданската война "Тихият Дон". А страната с нетърпение очаква финала (той ще излезе през 1940 г.). Твърди се, че книгата е прочетена и одобрена лично от Сталин, въпреки че главният герой така и не се присъединява окончателно към болшевиките.
През 1934 г. СССР за трети път посреща почетен гост - английския писател Хърбърт Уелс.
В съветска Москва пристигат много чужденци, които симпатизират на строителството на социализма и лично на Сталин. Актьори от студията "Мосфилм" (звездата Любов Орлова в центъра) с френския писател комунист Анри Барбюс.
През 1930-те години СССР активно изследва Арктика. През лятото на 1933 г. параходът "Челюскин" тръгва на експедиция по Северния морски път, но е притиснат от ледовете в Чукотско море и дрейфува с целия си екипаж почти пет месеца.
На 13 февруари 1934 г. корабът потъва, но пътниците успяват да се евакуират. В продължение на два месеца те живеят на ледената пъртина, докато тече спасителната операция. Пилотите извършват 23 полета, като извозват повече от стоте пътници на "Челюскин" до сушата.
В Москва "челюскините" са тържествено посрещнати с цветя още на жп гарата, а на Червения площад се състои тържествен прием. А пилотите, спасили пътниците, стават първите в историята, които получават званието Герои на Съветския съюз.
Много съветски деца мечтаят да станат летци и навсякъде са открити клубове по авиомоделиране.
Между другото, през 1934 г. СССР все още не се е превърнал в напълно пуританска страна - и голото тяло се смята за нещо обичайно (особено ако е здраво). Така че комсомолката в прозрачен бански на плажа е норма.
Въпреки това жените в СССР стават все по-равноправни членове на обществото и заемат много професии, които преди това са изглеждали "мъжки". Появяват се много журналистки и фотографки, които отразяват както строителни обекти, така и спортни събития. Известният фотограф Александър Родченко нарича този кадър "три репортерки: Краснявская, Елизавета Игнатович, Евгения Лемберг".
Особено внимание се обръща на физическото здраве на съветските хора - все пак строителят на комунизма трябва да бъде силен и издръжлив. Снимката показва физическа подготовка в летен лагер на Червената армия.
Известната снимка на Александър Родченко "Гмуркане" е направена през 1934 г. на стадион "Динамо".
Децата се занимават с физкултура от най-ранна възраст. През лятото - зарядка, плуване, активни игри, а през зимата - каране на ски и кънки.
Нека да разгледаме още няколко снимки от обикновения съветски живот. Тук са студенти по време на лекция в Московския държавен университет.
А ето и дресирането на служебни кучета в Червената армия.
1930-те години са и годините на активна колективизация на селското стопанство. "Колхозник" е новата популярна дума. На снимката са представени колхознички на сенокос.
Много съветски фотографи започват да снимат теми за живота в колхозите. На снимката по-долу, наречена "От колхозния дом", са показани селяни, които се връщат от работа на обществена земя.
Чаено парти в селска къща. Изненадващо е, че въпреки цялата борба срещу религията, в колибата все още висят икони.
"Първи в селото." Акордеонистка от Кабардино-Балкария.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви