Сталин не обича много да лети и се качва на самолет само в изключителни случаи. В страната и в чужбина той предпочита да пътува с влак.
Така, с влак съветският лидер редовно ходи на почивки в Крим и Кавказ. Той се качва във вагона рано сутринта, а вечерта вече е там. Навикът му да пътува по железниците в светлата част на денонощието е запазен още от времето на Гражданската война - тогава локомотивната бригада и охраната можели да виждат всичко, което се върши около влака.
Влакът на "вожда" се състои от три или четири вагона (с добавяне на буква към номера, по специално разписание). Вагонът, в който се вози самият Сталин, се различава от обичайните само с бронирани стени и под. Благодарение на това той е по-тежък - 80 тона вместо 60.
В този вагон "бащата на народите" има на разположение лично купе и лична тоалетна. До него има кухня, купе за придружаващите го ВИП персони, охрана и зала за срещи.
Въпреки високия пост, който заема Сталин, интериорът на купето му трудно може да се нарече луксозен. В сравнение с разкошния влак на семейство Романови, той е изключително скромен и умерен по отношение на декорацията.
В другите вагони са настанявани железничари, охранители, военни ръководители и чиновници от различни нива, има ресторант с помещение за съхранение на храна. По време на Втората световна война към влака са прикрепени две платформи с противовъздушни оръдия, за да предпазят лидера от евентуално въздушно нападение.
През 1943 г. Сталин пътува с влак за конференцията в Техеран (стига до Баку, откъдето лети за Иран със самолет). През 1945 г. той пътува с влак до конференциите в Ялта и Потсдам. Пътуването до следвоенна Германия е подготвено особено внимателно.
"Обеспечават безопасността на пътя на 17 000 войници и офицери от войските на НКВД, - гласи рапорт на комисаря на вътрешните работи на СССР Лаврентий Берия, - 1515 души оперативен състав. На всеки километър железопътен коловоз се намират от 6 до 15 души охрана. По линията ще има 8 бронирани влака на войските на НКВД".
Влакът е теглен от мощен американски дизелов локомотив ALKO, който САЩ доставят на СССР по програмата "ленд-лийз". До крайната точка на пътуването той се движи по широкия (1520 мм) "руски" коловоз, който войските на 1-ви и 2-ри Беларуски фронт в хода на настъплението си са сменили с европейски коловоз (1435 мм).
Не се минва без инциденти. При наближаване на Одер на влака му се налага продължително принудително спиране, в резултат на което спирачните накладки започват да пушат. Василий Иванов, помощник-машинистът, поглежда навън, за да види какво се е случило, закача се за семафор и пада на земята. Влакът спира, пострадалият е вдигнат и изпратен в болница на най-близката гара.
"Дойде денят на отпътуването от Потсдам, - спомня си машинистът Виктор Лион. - Сталин пристигна на гарата и отиде направо при нашия дизелов локомотив. Първият му въпрос беше отправен към мен: Как се чувства Василий Иванович? Вместо мен отговори самият Иванов, който в този момент надникна от локомотива: "Добре, Йосиф Висарионович". Сталин го погледна и размаха пръст: "Трябва да бъдете по-внимателен."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си