АиФ: защо Ердоган изостря отношенията с турските съседи?

След състоялото се неотдавна заседание на Г-20 (което по ирония на съдбата бе Турция), руският президент Владимир Путин разказа, че колеги са му показали снимки от въздуха: от територия, контролирана от „Ислямска държава“ (ИД), се движат колони с автоцистерни, натоварени с петрол.

След състоялото се неотдавна заседание на Г-20 (което по ирония на съдбата бе в Турция), руският президент Владимир Путин разказа, че колеги са му показали снимки от въздуха: от територия, контролирана от „Ислямска държава“ (ИД), се движат колони с автоцистерни, натоварени с петрол. Тогава думата „Турция“ не бе изречена публично. Но вероятно е прозвучала на срещите зад закрити врата между лидерите. След няколко дни Русия започна масово да унищожава тези колони, като по този начин лиши някого от петрол за $1-1,5 млн. на ден, пише Александър Колесниченко в статия, публикувана от „Аргументи и факти“ (АиФ) в сряда (2 декември).

Миналата седмица Путин вече каза директно: „Това (доставките на петрол от територии под контрола на терористите – бел.ред.) изглежда като истински петролопровод. Денем и нощем (бензиновозите– бел.ред.) влизат в Турция – къде натоварени, къде празни… Допускам, че висшето политическо ръководство на Турция може да не знае нищо за това. Трудно е за вярване, но е възможно на теория. Допускам, че там може да има някакви елементи на корупция, сговор – нека се справят с това“.

Путин припомни за съществуваща резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която директно забранява да се купува петрол от терористи, „тъй като

в тези цистерни, които се превозват, има не само нефт – там е кръвта на нашите граждани.

Защото с тези пари се купува оръжие, боеприпаси, а след това се устройват кървави акции и с нашия самолет над Синай, и в Париж, и в други градове и държави по света“.

Думите „трудно е за вярване“, „корупция“ и „сговор“ в речта на Путин прозвучаха неслучайно, посочва „Аргументи и факти“. Според някои медии в Близкия изток търговията с „кървав петрол“ се контролира от сина на турския президент Билал Ердоган, който е заподозрян във връзки с „Ал Кайда“. Преди половин година, когато Ердоган още бе премиер, в интернет изтекоха записи на разговори от декември 2013 г., в които премиерът и сина му обсъждат как да скрият пари – къде да държат огромните суми в домовете им. След това бе свикано извънредно заседание с участието на шефа на турското разузнаване Хакан Фидан, на което разискваха какво да правят със скандала (самият Ердоган определи записите като аморален монтаж и фалшификация). Една от последиците бе опитът на турските власти да ограничат, а след това и тотално да забранят работата на социалните мрежи в Турция, през които се разпространяваше неприятната за президентското семейство информация.

Като стана въпрос за семейство, в новото правителство на Турция на поста министър на енергетиката (отново петрол?) бе поверен на зетя на Ердоган – Берат Албайрак, припомня авторът на статията. Турските медии съобщиха също, че дъщерята на президента – Сюмейе Ердоган, ръководела болница, където са се лекували и почивали бойци от Сирия. Друг вестник писа, че ислямистките камиони се товарят с оръжие и амуниции в Турция. Броени дни след публикацията си платиха двама журналисти – обвиниха ги в тероризъм и шпионаж.

Външната търговия на ИД върви основно през границата с Турция

основно турски банки обработват паричните преводи на ислямистите“, споделя президентът на руския Институт по Близкия изток Евгений Сатановски. Нито тези преводи, нито дейността на радикалите от турската организация „Бозкурт“ (Сивите вълци), чийто бойци се похвалиха, че именно те са разстреляли спускащия се над сирийска територия пилот на руския Су-24, нито потоците от екстремисти от цял свят не могат да се случват без „чадъра“ на турските спецслужби.

Но интересът на Реджеп Ердоган към ситуацията в Сирия очевидно надхвърля баналната търговия с петрол. Важно е да се помни: Ердоган е завършил религиозно училище; през 1990-те той прекарва няколко месеца в затвора за разпалване на национална омраза, а радикалната партия, от която започва политическата му кариера, е забранена след поредния военен преврат в Турция. През 2001 г. той учредява нова партия, която печели изборите през 2002 г. и остава на власт и до днес.

„Отказвайки се от наследството на Кемал Ататюрк, Ердоган провежда последователна политика на ислямизация, засилване на авторитарния режим, потъпкване на правата и свободите в страната“, смята Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания в Москва. „А във външната политика

той се превръща в османски султан, който вижда Турция не като част от Европа

(която, между другото, реши да даде на Турция $3 млрд., за да реши проблема със сирийските бежанци – бел. ред.), а като страна с влияние от времето на разцвета на империята през XV-XVIII век. Оттук и изявленията му за лидерство в ислямския свят, опитите активно да влияе върху ситуацията във всички тюркоезични страни и съседи в региона. Включително и евентуални опити за изостряне на обстановката, например около Нагорни Карабах, Крим, или пък да усложни използването на черноморските проливи от Русия“.

Експертът напомня: в арабските страни няма да търпят хегемонистичните амбиции на сегашното ръководство на Турция. Възможно е в близко бъдеще и отношението на Европа към Турция силно да се промени заради усложняващия се проблем с бежанците. „Еднозначно приятелските или еднозначно враждебни отношения между държавите са рядкост в наши дни“, обръща внимание Суслов. „По-често те представляват сложна комбинация от сътрудничество и съперничество. Сътрудничеството с Турция бе изгодно…“. Но сега в отношенията между двете страни може дълго да остане само едно съперничество, отбелязва журналистът.

"Российская газета". Всички права запазени.