Путин: Не претендираме за ролята на свръхдържава

Русия не претендира за ролята на супердържава, защото „това е много скъпо и не води доникъде”. Но не приемаме и статута на регионална държава, отреден й от президента на САЩ Барак Обама, заявява руският президент Владимир Путин във втората част от интервюто за германския вестник „Билд”, публикувана в Лента.ру и посветена основно на външната политика.
Русия не претендира за ролята на супердържава, защото „е много скъпо и не си струва”. Но не приемаме и статута на регионална държава, отреден ѝ от президента на САЩ Барак Обама, заявява руският президент Владимир Путин във втората част от интервюто за германския вестник „Билд”, публикувана в Лента.ру и посветена основно на външната политика.
 

Путин препоръчва на тези, които правят подобни заявления, да отворят картата и да си  припомнят мащабите на държавата, която заема една шеста от сушата. „За кой точно регион става дума?”, пита руският президент.

Щастливата любов с НАТО

Путин е категоричен: Русия така и не стана пълноценен член на „Голямата осморка”. Страната влезе в състава на групата през 1997 г.; през 2014 г. участието й бе прекратено заради присъединяването на Крим към Русия. През същата година поредната среща на „осморката” трябваше да се състои в Санкт-Петербург. „Не ние си тръгнахме – те не дойдоха при нас”, припомня Путин. „Ако колегите все пак решат да ни гостуват – за бога, нека да заповядат, ние с удоволствие ще ги посрещнем, но сами никъде не сме тръгнали”.  

Президентът отбелязва, че независимо от участието на Русия в групата на осемте най-развити държави, „ външните министри на седем от тях винаги са се договаряли отделно”. Въпреки това той оценява присъствието на Русия в групата като полезно, тъй като дало възможност да се чуе алтернативно мнение по много от обсъжданите въпроси.

Путин напомня още, че не Москва е прекъснала сътрудничеството в рамките на съвета Русия-НАТО, учреден през 2002 г. на форума в Рим. И отбелязва, че за времето на своето съществуване съветът е постигнал известни успехи в областта на борбата с тероризма. „Редовно се осъществява обмен на информация, провеждат се задълбочени консултации, съвместни оценки на заплахите. През април 2014 г. обаче външните министри на страните от НАТО преустановиха военното си сътрудничество с Русия заради кризата в Украйна”, припомня Путин.

„Ние считаме, че той (съветът Русия-НАТО) си съществува, но любовта може да е щастлива, само ако е взаимна. Ако не искат да работят с нас – значи не трябва”, отбелязва Путин.

Води ли Студената война до треска

Разговорът за Северноатлантическия алианс от само себе си преминава към инцидента със сваления Су-24. По мнението на Путин проблемите в отношенията между Москва и Анкара не са свързани с членството на Турция в НАТО. „Ако Турция преследва определени свои интереси по света или в съседните й страни, значи ли това, че НАТО е длъжно да защитава и обезпечава нейните интереси? Значи ли това, че като член на НАТО Германия, например, трябва да помага на Турция за завземането на нови територии?”, пита руският президент.

Според Путин молбата на Турция да бъде защитена от НАТО след инцидента със сваления руски бомбардировач Су-24 е унизителна. Той изразява надежда, че подобни инциденти няма да доведат до по-мащабни стълкновения. Едновременно с това Русия ще защитава своите интереси и сигурността си с всички възможни средства, уверява руският президент.

Кого бомбардира Русия?

Кореспондентът на „Билд” отбелязва, че според битуващото на Запад мнение руските въоръжени сили в Сирия воюват не толкова с „Ислямска държава”, колкото с бунтовниците срещу режима на Башар Асад.

„Това е лъжа”, отвръща Путин. И припомня случая, когато американски пилоти нанесоха удари по болница на „Лекари без граници” в афганистанския град Кундуз. Болницата, в която се намираха около 200 души, беше частично разрушена на 3 октомври миналата година при американски бомбардировки, а командващият американските войски в Афганистан, генерал Джон Кембъл, пое отговорността за „грешката” на 6 октомври.

„Тогава загинаха хора. Но за това в западната преса се премълчава, нищо не се казва, за да се забрави – и бързо-бързо се забрави. Споменаха го един-два пъти – и заметоха случая под килима”, коментира Путин и добавя: „И то го споменаха, само защото това бяха чужденци, „Лекари без граници”.  

„Спомня ли си някой вече за бомбардировките на сватби? Когато с един удар бяха унищожени над сто човека”, възмущава се Путин, припомняйки скандалния случай в Йемен през септември м.г., когато американски самолети хвърлиха две бомби по събрала се на сватбено тържество тълпа.

Русия ще продължи антитерористичната операция в Сирия

„Докато „партенките” по наш адрес се тиражират постоянно”, възмущава се Путин по повод зачестилите напоследък информации, че руските пилоти нанясат удари по граждански обекти. „Ако за „граждански обекти” се броят „живите нефтопроводи” от хиляди цистерни, превозващи бензин и петрол, тогава да, може да се говори, че пилотите ни нанасят удари по цивилни обекти, но това правят всички останали – и американци, и французи”.

Путин потвърждава, че Москва подкрепя  действията на въоръжената сирийска опозиция, само когато са насочени срещу ИДИЛ. „Това става след съгласуване на съвместните ни действия като нашата авиация подкрепя  сухопътните им настъпления в различни фронтови участъци”, пояснява Путин. „Поддържаме както армията на Асад, така и въоръжената опозиция. Някои нейни представители вече го заявиха публично, други предпочитат да мълчат, но работата върви”.

Асад трябва да си ходи. На предсрочни избори.  

Ударите на сирийския президент Башар Асад срещу собственото му население, Путин нарича „тънка тема”. „Асад извърши немалко грешки в хода на конфликта в Сирия. Но ще се съгласите, че конфликтът нямаше да се разгори да такива мащаби, ако не беше изначално подкрепян отвън с пари, оръжие и бойци – и то в огромни количества? Кой носи отговорност за това?”, пита руският президент.

Със или без Асад, за Москва е важно да предотврати развитието на иракски или либийски сценарий в Сирия, твърди Путин. Президентът очертава и възможното решение на кризата: да се възстановят и укрепят властовите структури в Ирак и Либия, да се стабилизира Сомалия, да се укрепи властта в Афганистан. И едва тогава да се пристъпи към провеждането на политически реформи.

 „Що се отнася до Сирия – смятам, че там трябва да се проведе конституционна реформа. Това, разбира се, е сложен процес. И едва след приемането на новата конституция да се проведат предсрочни избори за президент и парламент. Сирийският народ трябва сам да определи кой и как ще управлява страната”, заявява Путин.

„Но легитимен лидер ли е Асад, по Ваше мнение, след като допуска унищожаването на собствения си народ?”, пита журналистът от „Билд”.

Тук Путин го репликира, че президентът на Сирия „не се стреми към унищожаване на собственото си население”, а се бори с онези, които тръгнаха срещу него с оръжие в ръка.  И отговорността за жертвите сред мирното население трябва да носят тези, които помагат на въоръжените формирования.

На въпрос дали Путин би предоставил убежище на Асад, ако загуби изборите, президентът отговаря: „Ние на господин Сноудън предоставихме убежище, а това  беше къде-къде по-сложно”.

"Российская газета". Всички права запазени.